Три ключови фактора са свързани с достъпа до първична помощ след работно време в САЩ

12.06.2012

Практиките за първична помощ могат да осигурят по-добър достъп до медицинска помощ в извънработно време, ако имат адекватно заплащане за това и интегрират възможности, като споделени електронни здравни досиета и процедури за обмяна на информация,  показва качествен анализ, публикуван на 1.06.2012 г. в Journal of General Internal Medicine.

 

Проучването показва, че усилията да се осигури първична помощ извън работното време често са по-ефективни, когато са част от широка стратегия за подобряване на достъпа и непрекъснатостта на медицинските грижи.

 

Първична помощ в извънработно време се дефинира като „грижа за медицински проблеми в интервала между 17.00 и 08.00, през почивните и празничните дни, които могат да бъдат овладяни от личния лекар на пациента и неговия екип”.

 

Почти 2/3 от всички посещения в спешните центрове в САЩ се извършват в часовете от 17.00 до 08.00 или в почивните и празничните дни, като повечето от здравните проблеми могат да бъдат решени в пъвичната помощ, която е по-евтина, ако е наличен подходящ достъп след работно време.

 

Качественият анализ е основан на интервю от 44 лекари от първичната помощ от 28 организации, включени в осигуряването на медицинска помощ в извънработно време. Анализът определя 5 модела на медицинска помощ в извънработно време, координирани от първичната помощ:

 

- сам общопрактикуващ лекар през цялото време;

 

- общопрактикуващ лекар и партньори на практиката, обичайно с удължено работно време и 24/7 покритие с телефонна консултация;

 

- общопрактикуващ лекар с  малка локална мрежа с участието на други общопрактикуващи лекари, обичайно с 24/7 телефонна консултация и понякога удължено работно време;

 

- общопрактикуващ лекар с голяма межа, която може да има повече от един кабинет с удължено работно време и може да има център за спешни случаи или клиника за грижи в извънработно време;

 

- договор на общопрактикуващия лекар със спешен център или клиника за лечение в извънработно време.

 

Три са ключовите теми, общи за наличните модели, координирани от общопрактикуващите лекари. Първата тема е, че системата за грижи в извънработно време трябва да включва  приемлив и постоянен достъп, отговарящ на нуждите на пациентите. Няколко фактора  повлияват избора на модел – приходът от тази дейност за общопрактикуващия лекар, оценката на нуждите на пациентите, предимството да се осигури час за преглед, локализацията и големината на практиката,  финансовата стабилност.

 

Втората обща ключова тема е възможността да се ползват електронните записи от досиетата на пациентите и да се осигури системност на съобщенията между отделните общопрактикуващи лекари през целия ден. Най-важната част от непрекъснатите медицински грижи е обмяната на информация в реално време.

 

Третата тема е, че 24/7 достъп е най-добре осъществен като част от широка организация за осигуряване на достъп и непрекъснатост на медицинските грижи.

 

Определянето на моделите на приспособяване на двете страни – качеството на живот на лекарите и достъпа и непрекъснатостта на грижите за пациентите, може да изисква по-големи  и по-добре организирани усилия на първичната помощ и реформи в плащанията, възнаграждаващи лекарите за грижите в извънработно време – са изводите на авторите.

 

Превод: НСОПЛБ

Бележка на преводача: Очевидно проблемите с достъпа до медицинска помощ извън работното време на ОПЛ не са по-различни у нас в сравнение със САЩ, както са сходни и възможните решения на тези проблеми - финансиране, достъп до информация, разнообразни модели в зависимост от нуждите на пациентите.

< Назад