Смъртността е по-висока, когато инсулинът се включва на втори етап при лечение на диабет тип 2

Добавянето на инсулин като лечение на втори етап след метформин при пациенти с диабет тип 2 е свързано с увеличение на  сърдечно-съдовия риск в сравнение с добавянето на сулфанилурейни препарати, показва голямо ретроспективно обсервационно проучване, публикувано на 11 юни 2014 г в Journal of the American Medical Association.

Проучването, ръководено от Christianne L. Roumie, MD, associate professor of internal medicine and pediatrics at Vanderbilt University, Nashville, Tennessee, САЩ, използва данните от US Veterans Health Administration (VA), Medicare и  National Death Index databases.

За среден период на наблюдение 14 месеца пациентите, които са получили инсулин като лечение на втори етап след метформин, са имали статистически значимо увеличение на риска за нефатално сърдечно-съдово събитие (с 30 %) и за смърт от каквато и да е причина (с 44 %).

„Като лекари, от нас се очаква да оценим най-добрите възможности, за да могат нашите пациенти да направят информирано решение. За много пациенти инсулинът е необходим за контрол на тяхната кръвна захар, тъй като оралните медикаменти самостоятелно не могат да постигнат това. Нашето проучване показа, че има основание да се започне лечение с два орални медикамента преди да се премине към инсулин и че тази комбинация може да бъде по-безопасна за пациентите от ранното добавяне на инсулин  за контрол на диабета” – обобщава Dr. Roumie.

Смъртността е по-висока при пациентите с Метформин + инсулин

В проучването, от 43 345 пациенти, които са започнали лечение с метформин от 2001 до 2008 година и при които е било необходимо да се добави втори глюкозопонижаващ медикамент след средно 14 месеца, 92 % (39 990) са получили сулфанилуреен препарат и 7 % (2948) са получили инсулин. 1 % от групата са изключени поради грешки в записите или медицински причини.

 Изследователите са взели под внимание факта, че пациентите с ранно инсулиново лечение са имали по-висок гликиран хемоглобин в началото на изследването (8.5 % спрямо 7.5 %) и повече съпътстващи заболявания.

Случаите на остър миокарден инфаркт, хоспитализация поради инсулт и обща смъртност са били 42.7 за 1000 човеко-години за метформин/инсулин и 32.8 за 1000 човеко-години за метформин/сулфанилурея (относителен риск 1.3).

Заболеваемостта от остър миокарден инфаркт и инсулт са сходни за двете групи – съответно 10.2 и 11.9 за 1000 човеко-години за метформин/инсулин и метформин/сулфанилурея – несигнификантна разлика (относителен риск 0.88).

Основната разлика е наблюдавана в общата смъртност – 33.7 на 1000 човеко-години за метформин/инсулин и 22.7 на 1000 човеко-години за метформин/сулфанилурея, относителен риск 1.44. Смъртността от злокачествени заболявания е била сигнификантно по-висока за групата с инсулин.

Нефаталните сърдечно-съдови инциденти са показали несигнификантна разлика – 22.8/1000 за метформин/инсулин и 22.5/1000 за метформин/сулфанилурея.

Необходимо е да се продължат проучванията за причините

Необходимо е да се продължат изследванията за установяване на механизмите за повишената смъртност. Планувани са няколко клинични проучвания, които да оценят влиянието на колебанията на кръвната захар и хипогликемията.

Настоящото проучване показва, че добавянето на сулфанилуреен препарат към метформина може да има предимства пред добавянето на инсулин като медикамент на втора линия за повечето пациенти, които се нуждаят от втори глюкозопонижаващ медикамент.

Превод: НСОПЛБ