Рискът от инсулт намалява с лечението на прехипертонията

11.12.2011

Пациентите с прехипертония, които приемат антихипертензивна терапия, имат сигнификантно по-нисък (с 22 %) риск за инсулт, показва нов мета-анализ, публикуван на 8.12.2012 г. в Stroke, издание на Journal of the American Heart Association.

 

Прехипертонията е дефинирана като артериално налягане от 120 до 139 mma Hg за  систолата и 80 до 89  mm Hg за диастолата. Сегашните гайдлайни препоръчват понижаване на артериалното налягане до 140/90 mm Hg или по-ниско.

 

Мета-анализът включва 16 рандомизирани контролирани проучвания с включени общо 70 664 пациента. В анализа са включени проучвания, в които са участвали пациенти със средно систолно налягане между 120 и 140 mm Hg и диастолно налягане по-ниско от 90 mm Hg в началото на проучването. Всяко проучване е имало поне една сравнителна група, приемала плацебо; съобщавани са случаите на инсулт и са прилагани антихипертензивни медикаменти.

 

Осем от проучванията са били с АСЕ-инхибитори, 4 са били с АРБ, 2 са изучавали калциеви антагонисти, 1 е било с калциеви антагонисти и АСЕ-инхибитори едновременно и 1 с АСЕ-инхибитори или калциеви антагонисти. Повечето от проучванията били двойно-сляпи.

 

Изследователите не са намерили проучвания с диуретици, алфа-блокери и бета-блокери в прехипертоничната популация. Не е известно дали те също имат този ефект върху риска от инсулт.

 

Анализът показал, че в сравнение с пациентите на плацебо, приемалите антихипертензивна терапия са имали с 22 % по-нисък риск за инсулт (релативен риск 0.78). Резултатите се запазили и при изчисленията с изключване на всяко едно от проучванията от общата група. Установено е статистически значима редукция на риска дори за пациентите с по-ниски стойности на артериалното налягане (под 130/85 mmHg). Редукцията на риска  е установена за всички класове антихипертензивна терапия. Понижението на риска не е било свързано със средните базални нива на кръвното налягане в началото на проучванията, началния риск от инсулт, анамнезата за развитието на хипертонията, възрастта, анамнезата за диабет, статиновата терапия. Не е открита и връзка между степента на понижение на артериалното налягане и степента на понижение на риска от инсулт.

 

Проучването показва, че за да се предотврати един случай на инсулт, трябва да бъдат лекувани 169 пациента средно 4.3 години с антихипертензивни медикаменти. За сравнение, предпазният ефект на статините се изчислява като предотвратяване на 1 случай при лечение на 642 пациента за 5 години. От тази гледна точка, антихипертензивната терапия е по-изгодна икономически в сравнение с лечението със статини в периода на прехипертонията.

 

В проучването не е намерена статистически значимо понижение на риска от миокарден инфаркт при антихипертензивно лечение на пациентите с прехипертония. Авторите обясняват тази находка с факта, че миокардният инфаркт е по-чувствителен към хиперхолестеролемията, докато инсултът е по-чувствителен към хипертонията.

 

Лечението на пациенти със систолно налягане 120-139 mm Hg може да бъде препоръчано само при относително рискови пациенти с прехипертония, например при пушачи, пациенти с диабет или хиперлипидемия. Проучването на този етап не променя действащите препоръки за антихипертензивно лечение, но набляга на необходимостта от първична превенция и промяна в начина на живот на хората в тази група – физическа активност, намаляване на телесното тегло, внимателна употреба на алкохол и сол, спиране на тютюнопушенето.

 

Превод: НСОПЛБ

 

< Назад