Лечение на гонорея – оралните цефалоспорини не се препоръчват

US Centers for Disease Control and Prevention (CDC) публикува актуализиран гайдлайн за лечение на гонококови инфекции в броя от 10 август 2012 г. на Morbidity and Mortality Weekly Report . Не се препоръчва повече използването на орални цефалоспорини за лечение на гонорея.

„Гонококовите инфекции са най-широко разпространената причина за тазова възпалителна болест, ектопична бременност и безплодие и могат да улеснят трансмисията на HIV”, пише д-р Carlos del Rio, MD, от the Rollins School of Public Health at Emory University in Atlanta, Georgia. „В САЩ гонореята е втората по честота новодиагностицирано инфекциозно заболяване, с повече от 300 000 случая за 2011 г.  Лечението на гонореята е усложнено поради възможността на N. gonorrhoeae да развива резистентност към антимикробиалните препарати”.

Културите от N. gonorrhoeae, изолирани в САЩ от 2006 до 2011 г. показват намаляваща чувствителност към cefixime. По тази причина актуализираните препоръки за лечение на гонорея включват:

• За неусложнена гонорея на урогениталния тракт, ректума или фаринкса най-ефективна терапия е комбинацията от 250 мг ceftriaxone мускулно и еднокрана орална доза azithromycin 1000 мг или 7-дневен курс на лечение с перорален doxycycline 2х100 мг дневно.

• За първи избор на лечение за гонококови инфекции  CDC вече не препоръчва cefixime в каквато и да е доза.

• Пациентите, получаващи cefixime като алтернативна терапия, трябва да бъдат проследени след 1 седмица и изследвани за повлияване от лечението в огнището на инфекцията.

• Пациенти с неуспех от лечението, дефиниран като персистсиране на инфекцията след  лечение с препоръчваната комбинация, трябва да бъдат изследвани микробиологично за чувствителност на N gonorrhoeae. Микробиологичната лаборатория трябва да запази изолираната култура за допълнителни тестове, ако е необходимо.

• Лекуващият лекар трябва да съобщи в срок от 24 часа всички случаи, неповлияни от лечението и трябва да се консултира със специалист по инфекциозни заболявания с оглед продължаване на лечението.

• Пациентите, неповлияни от лечението, трябва да бъдат изследвани за резултат от лечението 1 седмица след повторния курс.

• Пациентите с урогенитална или ректална гонорея, които имат тежка алергия към цефалоспорини, трябва да получат azithromycin 2000 мг в единична орална доза и да бъдат проследени за резултат от лечението след 1 седмица.

• Ако ceftriaxone не е достъпен, алтернативен терапевтичен режим за неусложнена гонорея е единична орална доза от 400 мг cefixime плюс единична перорална доза azithromycin 1000 мг или 7-дневен курс с doxycycline 2х100 мг, последван от проследяване за ефект от лечението след 1 седмица.

• Винаги, когато е възможно, лекарите, лекуващи гонорея, трябва незабавно да вземат посявка и да лекуват сексуалните партньори  от последните 60 дни на своите пациенти. Хетеросексуалните партньори, които не могат да бъдат изследвани незабавно и лекувани, могат да получат лечение, включващо орален cefixime 400 мг и azithromycin 1000 мг, предадени на партньора чрез пациента, чрез специалист по сексуално-трансмисивни инфекции или чрез колаборация с фармацевти.

„Лечението на пациентите с гонорея с най-ефективната терапия ще ограничи разпространението на гонореята, ще предпази от усложнения и най-вероятно ще намали развитието на резистентност”, е заключението на авторите. „Очаква се увеличаване на резистентността към цефалоспорини, включително ceftriaxone.  Спешно е необходима преоценка на терапевтичните възможности за превенция и лечение на гонореята.”

Превод: НСОПЛБ