Choosing Wisely: Ненужните изследвания в радиологията

Девет медицински общности в САЩ, представляващи повече от 374 000 лекари, са обявили своя списък  „Пет неща, които лекарите и пациентите трябва да обсъдят”,  наблягайки на значението на разговора между лекар и пациент с цел подобряване на грижите и избягване на ненужните изследвания. Тези списъци представляват специфични препоръки, подкрепени от доказателствената медицина, които лекарите и пациентите трябва да обсъждат при избора на най-подходящите грижи в конкретния случай. Всеки списък съдържа информация кога тестовете и процедурите могат да бъдат подходящи, както и методологията за съставянето им.

Препоръките са част от кампанията Choosing Wisely (мъдър избор), организирана от American Board of Internal Medicine, в която много различни медицински специалности идентифицират тестовете и процедурите, които не трябва да се прилагат. Общо 45 процедури и тестове са обявени за ненужни.

Кампанията била започната от д-р Howard Brody, професор по Обща медицина в Тексаския Университет, който приканил всяка медицинска специалност да направи критичен оглед и да определи 5 практики, които се извършват често, независимо от липсата на доказателства за ефикасност.

Ето списъка от 5 ненужни процедури, изготвен от American College of Radiology:

1. Да не се извършват изобразителни изследвания по повод неусложнено главоболие.

Изобразителните изследвания за главоболие на пациенти без специфични рискови фактори за структурно заболяване не променя лечението и не подобрява прогнозата на пациентите. Пациентите, при които се подозира структурно заболяване изискващо незабавно лечение, се откриват чрез клинични методи на изследване, доказани в много проучвания. Поради това инцидентните находки при изобразителните изследвания водят до ненужни допълнителни медицински процедури и изследвания, които оскъпяват процеса без да водят до полза за пациента.

2. Да не се извършват изобразителни изследвания за суспектна белодробна емболия, без да е налице умерена или висока вероятност  в резултат от предварителните изследвания.

Тъй като дълбоката венозна тромбоза и белодробната емболия обичайно са клинично свързани, те са редки при отсъствие на високи нива на D-димер в кръвта и някои специфични рискови фактори. Изобразителните изследвания, особено компютър-томографската пулмонална ангиография е бърз, точен и широко достъпен тест, но има ограничена стойност при пациенти без предшестващи клинични и лабораторни данни за ДВТ. Изобразителните изследвания са потвърждаване или отхвърляне на диагнозата Белодробна емболия само при пациентите с клинично и лабораторно суспектна ДВТ, но не и при тези, които имат ниска вероятност за ДВТ от предшестващите изследвания.

3. Да се избягва назначаването на графия на гръден кош и бял дроб при хоспитализация или предоперативно при амбулаторни пациенти с липса на анамнестични и клинични данни за гръдна патология.

Рутинното назначаване на рентгенография на гръден кош и бял дроб при хоспитализация или предоперативно не се препоръчва за амбулаторни пациенти без анамнестични и физикални данни за гръдна патология.  Само 2 % от тези рентгенография водят до промяна в терапевтичното поведение. Извършването на рентгенография на гръден кош и бял дроб има основание при подозирано остро кардиопулмонално заболяване и при пациенти над 70 години с хронично кардиопулмонално заболяване, при които не е извършвана рентгенография в последните 6 месеца.

4. Да не се извършва КАТ при подозрение за остър апендицит при деца, освен ако при предшестващо УЗ изследване няма основателно подозрение за тази диагноза.

Независимо, че КАТ е много точен метод за диагнозата на остър апендицит при деца, извършването на УЗ изследване от опитен ехографист е почти толкова информативно.  Тъй като УЗ изследване не води до облъчване с йонизираща радиация, то се предпочита за изобразително изследване при децата. Ако резултатите от УЗ изследване са несигурни,  може да се извърши КАТ за уточняване на диагнозата. Този подход е икономически ефективен, редуцира потенциалните  радиационни усложнения и има голяма чувствителност и специфичност – 94 %.

5. Да не се препоръчва проследяване на клинично незначителни кисти на аднексите чрез изобразителни изследвания.

Простите и хеморагичните кисти при жени в репродукционна възраст са почти винаги физиологични. Малките прости кисти в постменопаузални жени са честа находка и нямат клинично значение. Овариалният карцином, обичайно в кистична форма, не се развива от тези бенигнени кисти. След качествено извършено УЗ изследване при жени в репродуктивна възраст не препоръчвайте  проследяване на класически прости или лутеинови кисти  с размер < 5 см и < 1 см за прости кисти при жени в менопауза.

Всички препоръки в списъка имат информационна цел и не са планирани да заменят консултацията с медицински професионалист. Пациентите трябва да дискутират със своя лекар специфичните въпроси в този списък в зависимост от своето индивидуално състояние.

American College of Radiology представлява 34 000 медицински професионалисти в областта на качеството, безопасността и изследванията в областта на радиологията и радиационната онкология.

С процедурите, включени в  списъците на American Academy of Allergy, Asthma & Immunology, American College of Physicians, American Academy of Family Physicians, American Society of Clinical Oncology, American College of Cardiology,  American Gastroenterological Association, American Society of Nephrology, American Society of Nuclear Cardiology, можете да се запознаете от съответните връзки.

Списъкът с ненужните процедури, изготвен от  American College of Radiology в рамките на кампанията Choosing Wisely  можете да видите тук.

Превод: НСОПЛБ