Хронична бъбречна недостатъчност – Необходимост от трудни избори

08.05.2013

 Хроничната бъбречна недостатъчност, при която постепенно вашите бъбреци все по-трудно филтрират отпадъчните продукти от кръвта, прогресира бавно и тихо. Най-ранните стадии нямат симптоми. По-напредналите степени, наречени степени 3 до 5, са по-чести от рака. Все още почти половината от почти 17 милиона души, които имат тези степени на заболяването, не знаят за това. Броят на хората с бъбречна недостатъчност в последния, 5-ти стадий, когато бъбреците не могат да бъдат спасени, нараства непрекъснато в  последните 30 години.

 

Хората с хронична бъбречна недостатъчност обикновено имат и други здравословни проблеми, като диабет или високо кръвно налягане. Хроничната бъбречна недостатъчност може да причини анемия, заболяване на костите, на сърцето и други здравни проблеми. Така че правилното лечение може да бъде сложно и често включва прегледи при няколко специалисти, в продължение на години. Дори когато заболяването е лекувано правилно, то може да прогресира, да се влоши и това да доведе до нужда от диализа или бъбречна трансплантация.

 

Но ако вие или член на вашето семейство минавате по този път, изборът между изследванията и видовете лечение не винаги е лесно. Някои от решенията могат да бъдат предизвикателство: вие може дори да не искате или да не се нуждаете от тези изследвания, лечения и процедури, които могат да ви предложат.

 

Ето няколко важни примера, където вие, вашето семейство и вашият лекар трябва внимателно да обсъдите ползата и риска от лечението:

 

ЛЕКАРСТВА СРЕЩУ АНЕМИЯ

 

Един важен избор, който  трябва да направите, ако кръвните изследвания определят анемия, или твърде малко червени кръвни клетки. Анемията, която е честа при хроничната бъбречна недостатъчност, може да ви причини задух и постоянна умора.

 

Лекарствата, наречени еритропоетин-стимулиращи средства, могат да помогнат на тялото ви да направи нови червени кръвни клетки. Когато лекарствата – продавани под името Еrythropoetin, NeoRecormon, Mircera, Epogen, Eprex, Procrit,  Aranesp – се появиха за първи път, лекарите ги използваха, за да лекуват с тях дори болни с бъбречна недостатъчност, които все още нямат изразена анемия. Те се надяваха, че този агресивен подход може да помогне на пациентите да се предпазят от по-късни проблеми, като се увеличат червените кръвни клетки до нормални нива.

 

Но изследванията днес показаха, че този подход не помага на хората да живеят по-дълго или да намалят риска от сърдечен пристъп или инсулт. На практика, когато тези лекарства се използват агресивно – за увеличаване на хемоглобиновите нива (мярка за наличието и размера на червените кръвни клетки)  до нормални – рискът от смърт при пациентите със сърдечни заболявания (включително сърденча недостатъчност или стенокардни кризи) и инсулт съществено се увеличава.

 

Освен това, тези медикаменти са много стъпи, струват стотици долари за доза. Дори и плащани от осигурителя, доплащането от пациента може да бъде повече от 1500 $ годишно (б.пр. – в САЩ; в България се заплащат изцяло от НЗОК и изискват протокол за предписване на медикаменти).

 

Кога лекарствата са необходими?

Вие най-общо трябва да обсъдите медикаменти за стимулиране на кръвообразуването само когато имате симптоми на анемия, които включват задъхване и умора. Освен това, за да е оправдано лечението с тези лекарства, симптомите трябва да са свързани с много ниски нива на хемоглобина, най-често под 100 грама/литър.  Ако вие и вашият лекар решите да опитате лечение с тези медикаменти, вие трябва да целите такава доза, която да поддържа вашите хемоглобинови нива  във възможно най-ниската доза, която ще намали до минимум риска от необходимост от кръвопреливане и ще овладее вашите симптоми.

 

Например, вие може да сте способни да се чувствате относително добре при по-ниски нива на хемоглобина, ако вашето сърце и белите ви дробове са здрави. От друга страна, вие може да имате нужда от по-високи хемоглобинови нива като цел на лечението, ако имате сърдечно заболяване или други здравни проблеми.

 

ЦЕНТРАЛНИ ВЕНОЗНИ КАТЕТРИ, КОГАТО СТЕ В БОЛНИЦА

 

Наличието на хронична бъбречна недостатъчност понякога може да повлияе решения, които правите за лечение на други здравни проблеми.

 

Например, ако ст е в болница, може да ви бъде поставен катетър в лакътната гънка, който да достигне до сърцето и да помогне на сестрите и на лекарите да вземат кръв и да поставят лекарства, което ви помага да избегнете венозните инжекции за всяка манипулация. Но тези „периферно поставени централни катетри” могат понякога да доведат до проблеми хората с хронична бъбречна недостатъчност.

 

Причината за това е, че е важно да се пазят вените на предмишниците в случай, че някога се нуждаете от хемодиализа. Най-добрият начин да се извършва хемодиализа е през достъп, наречен артерио-венозна фистула, при което хирург свързва една артерия с вена, обичайно на вашата предмишница или мишницата. Но централните венозни катетри могат да причинят увреждане на вените, които могат да направят невъзможна употребата им по-късно за хемодиализен достъп.

 

Как да постъпим?

Някои медицински обстоятелства, като например прилагане на химиотерапия, могат да изискват лекарят да постави централен венозен катетър. Но ако имате бъбречна недостатъчност, която напредва към стадий 3 или по-висок, и лекарят ви казва, че се нуждаете от централен катетър, поставен през вените на ръката ви, вие трябва да помолите за второ мнение от специалист по заболявания на бъбреците.   В много случаи е възможно да се постави катетърът през вените на шията, вместо на ръката.

 

ДИАЛИЗА

 

Ако вашата бъбречна недостатъчност прогресира до степен, при която вашите бъбреци са на ръба на функцията, дългосрочната диализа е една от лечебните възможности. Тя помага да се имитират някои от функциите на бъбрека, като филтриране на отпадните продукти и поддържане на безопасен баланс на водата и солите в кръвта. Но тя не е правилния избор за всеки с напреднала бъбречна недостатъчност.

 

В някои случаи диализата може да не направи много, за да ви помогне да живеете по-дълго, да облекчи вашите симптоми, да позволи извършването на ежедневните ви активности или да останете независим. Това е вярно особено в случай, че вие сте възрастен, и ако вашата бъбречна недостатъчност е усложнена от сърдечно заболяване или други състояния, които скъсяват вашата очаквана продължителност на живота.

 

Изследване на повече от 3000 души, настанени в заведения за сестрински грижи, например, повече от половината умират до една година след започване на диализа и повечето от оживялите усещат бързо намалвяване на способността си да извършват самостоятелно рутинните ежедневни дейности.

 

Освен това, започването на диализа в ранен етап от бъбречната недостатъчност – практика, която става широко разпространена – не носи полза.

 

Накрая, хемодиализата може да бъде потискаща. Тя често изисква пътуване до диализния център, обикновено три дни в седмицата, като всяка лечебна сесия продължава три до пет часа. Гадене, умора, главоболие са обичайни странични ефекти.

 

В проучване сред възрастни хора на хронична диализа, повечето от половината казват, че съжаляват, че са започнали лечението. Много от тях казват, че са избрали диализата само защото техният лекар е искал това от тях.

 

Как да постъпим?

Решението да се започне дългосрочна диализа трябва да бъде част от индивидуализиран, съвместен процес на вземане на решение, в който участвате вие, вашето семейство и болногледачите ви, и вашият лекар. Вие трябва да обсъдите вашите цели и предпочитания с вашия лекар и да  помолите за пълно обяснение на ползите и рисковете от диализата. Освен това, обсъдете как лечението се съчетава с вашето желание и какво може да се очаква, ако вие решите да не се подложите на диализа.

 

ОНКОЛОГИЧЕН СКРИНИНГ, КОГАТО СТЕ НА ДИАЛИЗА

Рутинните скринингови изследвания, като мамография, колоноскопия, цитонамазки, могат да спасят животи чрез откриване на раково заболяване, когато то е в ранен, лечим стадий. Но много хора, подложени на хемодиализа, могат да предпочетат да се съсредоточат върху по-сериозните си здравословни проблеми, като сърдечно заболяване и инфекции, и да не извършат онкологичните скринингови изследвания, които може и да не са нужни за тях. Това е така, защото останалите здравни проблеми са много по-сериозен и непосредствен риск за пациентите на хемодиализа, отколкото ракът.

 

Нещо повече, напредналата бъбречна недостатъчност може да има ефекти върху тялоко, които да направят онкологичните скринингови изследвания по-малко точни. Например  бъбречната недостатъчност може да  причини калцификации в гърдите, които изглеждат като възможни тумори на мамографиите. Тези находки могат да доведат до допълнителни, ненужни изследвания, като биопсия, и увеличен стрес и безпокойство. Освен това, подготовката за колоноскопия чрез гладуване и вземане на препарати, очистващи дебелото черво, може да влоши и така лошото хранене и да причини дехидратация, както и дисбаланс на водата и солта, всяко  от които е значително по-рисково, когато сте на диализа.

 

Как да постъпим?

Вие трябва да направите индивидуализирано решение дали да се подложите на рутинни скринингови изследвания въз основа на вашия риск от развитие на рак, симптомите ви и очакваната продължителност на диализата.

 

Например, скринингът може да бъде ценен, ако имате фамилна история за карцином на дебелото черво и очаквате бъбречна трансплантация, която значително ще увеличи вашата очаквана продължителност на живота. Млада жена, която не очаква сериозни усложнения от диализата, може да продължи да извършва рутинни цитонамазки.

 

Но, ако вие не сте кандидат за бъбречна трансплантация и се борите с усложненията на бъбречната недостатъчност или други заболявания, които намаляват оставащия ви живот, онкологичният скрининг най-вероятно няма да подобри вашето качество на живота или вашата  преживяемост. В тези случаи вие можете с основание да изберете да не извършите скрининговите изследвания.

 

СЪВЕТИТЕ НА CONSUMER REPORTS

Как да предпазите вашите бъбреци?

 

Тези стъпки могат да забавят прогресирането на бъбречното заболяване и да предпазят от усложнения:

 

• Контролирайте артериалното налягане. Поддържайте кръвното налягане под 130/80 mm/Hg , и дори по-ниско, ако отделяте белтък в урината си. Два вида лекарства предпазват бъбреците: АСЕ инхибитори, като лизиноприл (Диротор, Линиприл, Витоприл, Скорпил, Лизигама и др.) и еналаприл (Енприл, Берлиприл, Вазопрен, Енап, Енахексал, Инворил, Лаприлен, Ренаприл, Ренитек и др.) и ангиотензин-рецепторни блокери, като кандесартан (Атаканд, Кандекард и др.) и лозартан (Лозап, Козаар и др.)

 

• Контролирайте диабета. Целта за вашия гликиран хемоглобин, маркер за дългосрочен контрол на кръвната захар, е 7 % или по-малко.

 

• Ограничете вноса на калий. Увредените бъбреци трудно отделят този минерал. Говорете с диетолог, който да ви препоръча здравословна, апетитна, ниско-калиева диета.

 

• Движете се. Това може да намали вашето кръвно налягане, да контролира диабета ви и да ви предпази от покачване на теглото.

 

• Избягвайте някои лекарства и хранителни добавки. Много от тях могат да увредят бъбреците, включително някои антидепресанти, антибиотици, антивирусни средства, болкоуспокояващи, статини, инхибитори на протонната помпа, и хранителни добавки, съдържащи аристолохия (вълча ябълка) или див джинджифил. Говорете с вашия лекар да прегледа дали някой от вашите медикаменти или добавки, които използвате, е рискова за вас.

 

• Спрете да пушите. Навикът може да удвои степента на прогресия към терминална бъбречна недостатъчност.

 

 

 

09.2012 г.

 

По материали на:

Consumer Reports Helth

Оригиналният документ на кампанията

 

Превод: НСОПЛБ