Общопрактикуващите лекари се обявиха против идеята данъчните да имат достъп до медицинските данни, с които работят. Според тях по този начин се нарушават правата на пациентите и лекарската тайна

25.03.2019

 

- Доц. Киров, обявихте се против идеята НАП да има достъп до здравните досиета на гражданите. Имате ли информация дали тази промяна в наредбата ще отпадне?

- Първо да уточня, че ние не сме против контрола, но смятаме, че медицинският софтуер не трябва да се третира като софтуер за продажби в търговски обекти. Не сме съгласни софтуерът, който ние ползваме, за да обгрижваме хората, където се съдържа една особено чувствителна информация според европейските директиви и с която можем да работим само ние и много ограничен брой и вид лица, да бъде достъпна заради това, че някой иска да оправя фискалната политика. Поне за нас е абсолютно неприемливо здравето на хората да бъде приравнявано със здравето на краставиците и доматите. НАП заязяват, че не се интересуват от чувствителната информация и това е нормално. Но приравнявайки медицинския софтуер на търговския, НАП ще имат достъп до тази информация, което не пречи на някой да се изкуши да я полза по един нерегламентиран начин или поне да полюбопитства в най-добрия случай. Ето защо сме против и считаме за възможно да се разработи продукт, който да служи за целите на фискалната политика и да няма общо със здравните досиета на хората. Всъщност, говорейки за фиск, тук става дума основно за потребителската такса от 2.90 лв., която както е известно би трябвало да има ограничаващ ползването на медицински услуги и съфинансиращ ефект, но от която са освободени немалка група от хора.  Което пък поражда една специфика, непозната в търговията, с която се опитват да ни приравнят.

 

- Моля пояснете...

- Например,влиза гражданин в търговския обект (а нали и нас ни приравняват на такива) и си плаща за килограм домати. След това влиза друг, взима също килограм от същите домати, но не плаща нищо, защото някой е решил, че този човек не трябва да плаща. И търговецът от никъде не получава компенсация за това. Това е ситуацията при нас с освободените. Практически търговецът в моя пример или ние, лекарите, в действителността, заплащаме вместо освободения. Заплащаме, защото губим, тъй като нямаме постъпления от този „клиент". Питам, има ли друг търговски обект, в който да се случва това? Да е въведено със закон? Ето защо предлагаме таксите, които не са ни платили освободените пациенти, да се признаят за разход, когато си оформяме данъчните декларации. Как ще ги отчитаме? С отрицателен финансов бон на стойност 2.90. Припомням и нашата позиция, която сме обявили отдавна, че всички трябва да заплащат тази потребителска такса или който ги е освободил, да им покрива разхода срещу представен касов бон. Ето друг механизъм, по който ще се инициира отбелязването на тези приходи, ако това не се прави в очаквания размер. Това е вторият вариант. Има и трети, който също сме предложили. На първо време поне децата, както и тези, които са освободени, да плащат един лев, а останалото да се допълва от бюджета, както е при пенсионерите. След като се каже А, трябва да се каже и Б, за да бъдат нещата както трябва. Но на първо време идеята с отрицателния финансов баланс е това, което мислим, че е много справедливо и разумно.

 

- Такива административни пречки ли доведоха до намаляване броя на общопрактикуващите лекари?

- Не само. Това е резултат от буйния административен, доста трънлив храсталак, в който сме оплетени.

 

- Какви други сериозни проблеми имате?

- Когато се срещнем и си говорим, или пък общуваме в нашите затворени форуми, по-често обсъждаме и се ядосваме точно за такива неща. За такива административни трънаци, които нямат абсолютно нищо общо с изкуството и науката „медицина" и с това, каква медицинска дейност като качество предоставяме. Ние говорим за софтуерни програми, за отчитане, за касови апарати, за всякакви дивотии, които ни пречат и ни смущават работата. Всичко това е свързано и с постоянно повишаващи се финансови разходи. Защо намаляваме? Причините са различни, казвал съм го многократно. Намаляваме, първо защото не е достатъчно атрактивна финансово нашата работа, второ не е атрактивна като кариерно развитие и като условия на работа – да ти е спокойно, да ти е удобно и да има някакво развитие. Т. е. да се правят повече и различни неща. Да имаш свобода на диагностика и на лечение. Ние сме една от малкото страни в Европа, в които общопрактикуващите лекари имат жестоки рестрикции при назначаването на различни изследвания на своите пациенти – лабораторни, образни. Всички знаят, че ние не можем да назначаваме скенер. Друго, защо не се въведе, говорим го отдавна и сме го обсъждали с колеги, ехографското изследване. Поне това, което е на коремни органи да може да се прави от общопрактикуващи лекари, разбира се от тези, които са се обучили. И това да им се заплаща от Касата. Ще бъде ефективно и изключително полезно и за пациентите. Рестриктивни са правилата и при назначаване на лечение на пациентите, които е крайно време да бъдат разчупени. Има и други такива неща. Ето, всичко това също би привлякло млади хора. Така че има какво да се направи.

 

- Проблем ли е това, че някои Ваши колеги не успяха да вземат специалност? Ще останат ли пациенти без лични лекари?

- Не е тайна, че ние като организация и аз като човекът, който я ръководи, многократно през тези години имахме напрегнати ситуаци, и спорове, но успяхме няколко пъти да удължим срока на зачисляване и приключване на специализацията като сума сумарум станаха 19 години. Този процес трябваше да приключи много отдавна. Няколко пъти направихме това и няколко пъти бяха преработени наредбите така, че да е по-лесно и по-удобно за колегите. Деветнадесет години не е малък срок, така че всеки можеше да се зачисли и да специализира. Имаме данни от преди няколко години, но скоро очаквам да ги подновим. Те показват, че не повече от 200 – 220 човека са тези, които нямат никаква специалност и не са се зачислили да специализират. За колегите, които са в процес на специализация и тя не приключва на определената дата съм убеден, че няма да има проблем и ще намерим решение с МЗ.

 

- Може би са по-възрастни Ваши колеги, които не виждат смисъл да специализират?

- Възможно така да е сега, но преди 15-19 години? Бяха дадени много възможности всеки да изпълни това законово изискване. Защото да имаш придобита специалност е и част от гаранциите за качество. Правилата са такива. За да управляваш автомобил, трябва да имаш съответния документ. Не можеш да практикуваш неврология, ако нямаш придобита специалност. Или каквото и да е друго. Същото е и при нас – общата медицина е една от специалностите. По какъв начин и как практически се осъществява специализацията, това е една друга широка тема, но в тази посока тепърва трябва да се работи още. Смятам обаче, че няма да останат пациенти без лекар, защото хората могат да бъдат прехвърлени в други практики, а може да се появят и нови, а съответните колеги биха могри, ако желаят, да практикуват като наети лекари.

 

- Кога да очакваме електронните досиета и рецепти? Имате ли готовност да ги издавате?

- Ако бях министър на здравеопазването, министър-председател или друг, който има съответните права и правомощия, тогава можеше да ме попитате. Това не зависи от нас. Само мога да кажа, че такива досиета и то на 90% пълни има и те са при нас. В нашия софтуер, който някой иска да използва за управление на продажбата на краставици и домати. Останалата част е на други места. Но така или иначе тези данни ги има. Простичко е, бързо и лесно може да стане това с досиетата, като за всеки човек се въведе един идентификатор и се обедини информацията, която съществува. Част от нея не постъпва все още при нас. Например, от лабораториите към момента не получаваме данни, какви са резултатите от изследванията, но това може да се допълни. По отношение на електронните рецепти, отдавна е разработена технологията. Но пак казвам, бързо и лесно ще се получат нещата, ако се въведе това обединяване. Повече от 95% от информацията за всеки един човек съществува и достъпът до нея ще бъде бърз и лесен, естествено при определени условия. Изхарчиха се милиони по различни проекти. Къде са отишли и за какво – въпросът трябва да бъде поставен към хората, които са ги усвоили. Тази дума не я харесвам, но тя много обективно отразява българското отношение спрямо различните фондове. Те не са употребени, за да се свърши работа, те са усвоени. Много двусмислено, но пък и доста точно.

 

- Какво е състоянието на профилактиката у нас. Не се ли пропускат заболявания в ранна фаза и каква е причината за това?

- По отношение на профилактиката твърдя, че ние сме държава, която може да служи с модела, който е създаден за профилактични прегледи на деца и възрастни, като водещ пример в Европа, дори и в света. Знам, че тук могат да скочат 1000 човека, най-различни философи, които не са наясно за какво става дума и които са свикнали само да плюят и да търсят негативни неща. Готов съм да се изправя срещу всеки от тях и да кажа защо. Дори обмислям и подготвям по темата няколко публикации, които да пусна на определени места в чужбина, за да популяризираме това, което е добро, тъй като аз и екипът ми сме автори на не малка част от нещата, които са се случили. Надявам се на подкрепа и от институциите в това отношение. Няма такава държава, която да предлага профилактичен пакет като нашия за възрастни. Да не говоря за децата. Преди няколко месеца се водихме предварителни разговори за един европейски проект, интернационален. Целта му е да се създадат правила, указания, ръководства, как да се прави профилактика в детска възраст. Когато написах какво правим в България, те казаха, че точно това искат да постигнат, така че едва ли ще бъдем включени, тъй като ние вече и отдавна го правим. Нямат ги тези неща нито при децата, нито при възрастните. Няма такава държава, в която на всяка жена над 50, на всеки 2 години да е гарантирана мамография, платена от фонда. А това е част от профилактичния преглед у нас. При мъжете такова е изследването за простатната жлеза, на всеки един човек над 40 години да се прави въпросник за оценка на риска от захарен диабет тип 2 и при определен резултат да се изследва кръвната захар и други. Това са идеи на нашата организация и са включени в пакета, което е от друга страна е разумно отношение на институциите. Всичко това е част от профилактичния преглед, платен от НЗОК. В другите страни част от тези неща, дори и да се извършат не се покрива от фонда, но което е по-важно не са задължително оформени и осигурени. Извън България, например, ако веднъж е изследвана кръвна захар, ако няма нищо притеснително, се препоръчва пак да се изследва след три години, а при нас се прави ежегодно. Друга тема е диспансеризацията - с консултациите с различни специалисти. Нещо, което никъде го няма. Това, макар в някои случаи да е излишна екстра, е осигурена и пациентите не губят, а напротив. Така че в това отношение всички тези, които плюят, са някъде или назад във времето или нямат идея, за какво става дума и въобще си говорят без да мислят и без да са запознати с материята.

 

- Възползват ли се хората от тези възможности?

- Хората трябва още повече да се възползват от тази възможност, макар че у нас 50% от тях преминават на прегледите. Това също е повече, отколкото в другите държави, но е хубаво процентът да се увеличи. Така че по повод профилактика на възрастните и децата, какво да кажа повече.

 

- А защо хващаме заболяванията в късен стадий?

- Трябва да се обясни на хората, че няма такава профилактика, която да открие всяко едно възможно заболяване. Целта на профилактичните прегледи е да се търсят най-честите, най-разпространените, т. нар. социалнозначими заболявания. Това не означава да са много страшни и да умреш от тях веднага. Социалнозначимо заболяване е, когато засяга голям брой хора, когато слиза в млада възраст, когато ако с течение на времето не се лекува добре и не се контролира, води до някаква степен на инвалидизация, влошаване качеството на живот или до смърт. Затова хипертоничната болест е такова заболяване, защото в Европа от него страдат между 35 и 40% от населението над 18 години. И ако във времето не се лекува, настъпват усложнения – инсулт, инфаркт и т. н. Диабетът е социално-значимо заболяване, защото също обхваща голям процент от населението, със съответните вече увреждания. В тази графа попадат и ХОББ, астмата и т. н. Тези неща са обект на профилактичния преглед и ако човек се възполва от него, те ще бъдат хванати навреме. Основната причина за „късното хващане" е в късното явяване или неявяване при лекаря.

 

- Какви промени трябва да се направят в здравната система, за да стане по-благоприятна за пациентите?

- Когато говорим за промени в здравната система е добре всички, особено тези, които са управляващи и правят здравна политика, да не говорят само за пациентите. В тази система има основно две страни – лекарите и нашите сътрудници, и от другата страна – пациентите. Колкото е важна едната част, толкова, дори по-важна е другата – медицинското съсловие. Защото без нас няма как да се случат нещата. Страдащи, болни хора ще има винаги. Без нас те пак ще страдат, пак ще боледуват, само че ако ни няма, ако липсва добра система на здравеопазване, няма кой да ги лекува. А за да е по-благоприятна системата на здравеопазване, тя трябва да се грижи еднакво добре и за лекарите и нашите сътрудници, и за пациентите. Правило № 1, което трябва да се осъзнае, е, че ако медицинското съсловие не се чувства добре, ако няма създадени добри условия за работа, за развитие и всичко останало, пациентите никога няма да са удовлетворени. Това е критерият за една добре функционираща, добре организирана, добре управлявана и осигурявана система на здравеопазване – ако медицинското съсловие и пациентите се чувстват комфортно в нея и отношението към едните и другите е еднакво добро. Това е рецептата. Това е концепция, това е философия. Ако тя се възприеме и се предприемат действия да бъде изпълнена със съдържание, тогава нещата ще вървят. И още нещо – трябва да се излезе от тази подвеждаща и лицемерна мантра, как някои имат много права, а други само задължения. Всички имат задължения, които трябва да спазват.

< Назад