Доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България: Бонусите за джипита могат да настроят останалите колеги срещу нас

14.1.2015 г., zdrave.net, Бойко Бонев

Доц. Киров, през последните дни се заговори за намаляване на общопрактикуващите ни лекари. Има ли такъв недостиг в България?

Броят на всички лекари в България по принцип намалява и тази тенденция е изразена и в гилдията на общопрактикуващите лекари. Ние сме поставили въпроса още преди няколко години. Освен това средната възраст на колегите е над 57 години. За съжаление няма достатъчно млади колеги, които да започнат да работят в нашата специалност. Не казвам, че няма, но те са единици, т.е. това не е достатъчно.

Защо се случва така?

Бих казал, че ако нашата работа, на общопрактикуващите лекари, беше толкова атрактивна, добре платена, уредена и всичко останало, както се говори от определени хора, то трябваше да има наплив и излишък от лекари, а не недостиг. И то не само на млади лекари, а и на колеги, които да се прехвърлят от друга част на системата в нашата. Очевидно не е така. Причините за това са недостатъчното финансиране, липсата на възможност за кариерно развитие и множеството ограничения, които се въвеждат чрез наредби, рамкови договори и какво ли не. Ограничения да работим спокойно, като лекари. Не можеш да правиш това, не можеш да правиш онова, което влоши точно възможността за кариерно развитие.

Друг момент е, че джипитата намаляват, защото са вече на възраст. Има също колеги, които заминаха да работят в чужбина. Има за съжаление и такива, които починаха.  Също не трябва да пропускаме и горчивината, която остава у колегите, когато има некоректно отношение от обществото към лекарите, както и от политиците и всички останали. Трябва да се има предвид и синдромът на изпепеляването, за който ние обявихме първите данни за България от едно мащабно проучване. Това също е фактор, който принуждава колегите да се отказват или да не започнат да работят тази професия.

Как могат да се решат проблемите?

Проблемите могат да се решат, когато се решат организационните и финансови проблеми.

Може ли да посочите региони в страната, където има липса на достатъчно общопрактикуващи лекари?

Най-вече това са т.нар. неатрактивни региони. Например силен недостиг има в област Разград, в Смолян, в Кърджали, а също в някои част на Северозападна България. Но тук не може да се определя дали има достатъчно или не лекари, като се сравнява с някаква здравна карта, която казва – на толкова хиляди души трябва да има толкова лекари. Защото едно е да си лекар  и да обслужваш 1200 пациента или 1500, разпилени в 4-5 населени места в радиус от 80-100 километра, друго е да обслужваш същия брой хора, но да си в центъра на София.

Какво мислите за идеята на ген. Тонев лекарите да могат да продават лекарства в малките населени места?

И сега го има уредено със закон това. Това е позволено, но мисля, че все пак има някакви ограничения. Моето лично мнение е, че всеки трябва да си върши работата, иначе ще стигнем до една ситуация като в книжката на Уди Алън „Ако импресионистите бяха зъболекари”.

Има информация, че има известни проблеми с електронната система за издаване на болнични, които затрудняват работата на лекарите. Какво се случва там?

Има затруднения като при всяко начало и те са по-скоро технологични, свързани са със софтуера на НОИ и с този, който самите ние ползваме. Аз се надявам в рамките на месец-два всички спънки да бъдат изчистени. Това разбира се, създава напрежение у колегите и ги натоварва допълнително. А дори и всичко да вървеше гладко, това си е един вид дейност, която няма общо с медицината като професия. Това си е друг вид дейност, друг вид познание, което натоварва. В края на краищата обаче в 21 век трябва да вървим към електронизация и се надявам през следващата година това парче хартия, което се носи от пациента на работодателя, да отпадне. Т.е. всичко да става бързо, лесно и точно по електронен път.

Тук искам да вметна нещо. Някои хора, даже във вашия форум, много пъти ме обвиняват, че говоря много често за финансиране и за пари. Това не е алчност. Когато говоря за финансиране, става дума за остойностяване и обезпечаване на определен вид дейност. Не може да се наслагват най-различни дейности, които не са свързани с медицината, и да няма компенсация за това. Ние имахме отворено писмо, в което настоявахме да се увеличи нашия бюджет за ПИМП за тази година с 1% от здравноосигурителните плащания на касата. Да де, ама това не се случи, а това са 20 млн. лв., на фона на 3,5 млрд. лв., които се разпределят в системата на здравеопазване. Това което бяхме предложили, е да бъдат разпределени в почти всички дейности, които ние извършваме, и да има малко и за капитациите. Като обаче запазваме съотношението и дори го увеличаваме - процентът за дейности да е по-голям отколкото този за капитации. Само че никой не ни чу, никой не обърна внимание. Иначе трябва да правим всичко, за да сме в крак с времето.

Ето сега например колегите отделят много време и нерви, за да се справим с електронните болнични. Между другото всички говоря за нас, но искам да припомня, че те не важат само за нас. Те важат и за специализираната помощ, за болниците, за специализираните лекарски комисии. Там също има проблеми и се надявам те да бъдат решени.

Ние настояваме каквото и да се случва в първите няколко месеца, да не се търси отговорност от колегите, ако има някакви пропуски, неспазени срокове и каквото и да е. След като не е напаснато всичко, така че от първата секунда да започне да тиктака като часовник, трябва да има толерантност и разбирателство. Не трябва да се използва тази ситуация, за да бъдат тормозени колегите. 

А какво мислите за идеята най-добрите общопрактикуващи лекари да получават бонуси?

Сумата, която се спрягаше в пространството, мисля, че беше около 5 млн. лв.  Тези пари на фона на 20 млн. лв., които не ни бяха дадени като увеличение за нашите дейности, звучат малко като пир по време на чума. Освен това мисля, че това може да настрои колегите от останалата част на съсловието срещу нас. Пак ще кажат: „Ей, тия джипита, дай им само да лапат пари. Само се чудят от къде и как да им налеят пари в канчетата. Ето сега направиха някакви измислени бонуси” и т.н. Тук някой ще ме репликира, че преди години имаше такива бонуси. Да имаше, но те бяха остатък от бюджета, който ние не можахме да усвоим и по закон трябваше да бъдат разпределени тези средства, така че не бяха бонуси.

Говори се, че 10% от колегите ще получат такъв бонус. Питам, какво ще се случи, ако отличниците не са 10%, а 50%? Тогава какво правим, ще бъдат ли дадени 25 млн. лв.? 

Прави се наредба за индикатори на качество, не само при нас. Тя се прави много тихомълком в МЗ. От лекарския съюз има някакво участие. Не знам защо никой не се е обърнал към нас, като хора от практиката. Има много неясноти около критериите за качество в нея. Ще дам пример. Не може критерий да бъде – всички пациенти над 18 години ако са с кръвно под 140 на 90 - значи са отлично лекувани. Нека хората, които пишат тази наредба да отворят последните консенсуси от 2014 г. и да видят, че нормите са съвсем различни. Добрата компенсация на кръвното зависи от много други неща. А какво се случва, ако пациентът има няколко заболявания и няма начин да бъде постигната тази стойност на кръвното? Тогава лекарят зле ли е работил, като е направил всичко възможно, или не?

Тук искам да подчертая, че не е лошо да има система за стимулиране на добрите медицински практики. Като казвам „практики” нямам предвид отделните кабинети, а начина на действие. Това обаче трябва да се подготви много внимателно и да се види как действа пилотно.

В връзка с качеството искам да спомена също, че нашият стандарт по обща медицина все още не е публикуван в „държавен вестник”. А това е единственият стандарт, в който има лист за самооценка и ясни индикатори и критерии за оценка на дадена практика. Разбира се, това не е цялостна оценка, но е ясна, добре направена стъпка. В стандарта сме въвели и количествени критерии за оценка. Нека публикуват първо нашия стандарт, който е одобрен и приет, и тогава да говорим за другите неща. Това също е един вид отношение. Тук, за да бъда коректен, това, че не е публикуван стандартът, не е по вина на новия министър.