Ръководство за поведение при хранителни нарушения

Нарушенията в хранителното поведение са чести, особено сред млади хора, и са свързани със значима заболеваемост и смъртност.  Royal Australian and New Zealand College of Psychiatrists публикува в броя от ноември 2014 г. препоръки за клиничната практика при лечение на хранителни нарушения  (http://anp.sagepub.com/content/48/11/977.full.pdf+html).

Заболеваемостта от анорексия невроза е 1 % сред жените и под 0.5 % сред мъжете. Булимия невроза е по-често нарушение, с честота около 2 % и 0.5 %. Атипичните хранителни разстройства, при които БМИ може да остане в нормални граници поради недостатъчна честота и/или продължителност на разстройството на поведението, са с честота около 3.5 % при жените и 2 % при мъжете.

Анорексия невроза често се диагностицира по време на ранния или среден пубертет, докато булимия невроза и атипичните форми обичайно се проявяват в късния пубертет или при млади хора. Някои пациенти могат да имат хранителни нарушения години и дори десетилетия преди да бъдат диагностицирани. Това е трагедия, тъй като 40 % от възрастните с анорексия невроза могат да получат пълно оздравяване с подходящо лечение в продължение на 5 години. Поне 50 % от пациентите с булимия невроза получават пълна ремисия, а лечението на атипичните разстройства на храненето е дори още по-ефективно.

Публикуваното ръководство за поведение обобщава най-добрите клинични практики в лечението на хранителните нарушения. Експертна група е актуализирала предишните  (от 2009 година) препоръки въз основа на данните от 21 нови клинични проучвания и систематични прегледа.

Ръководството за поведение при хранителни разстройства, включващо най-новите препоръки от DSM-5, е разработено от Royal Australian & New Zealand College of Psychiatrists и включва препоръки, ориентирани към постигане на ремисия, със специален акцент върху анорексия невроза. Препоръките за поведение са различни при анорексия в детството и анорексия при възрастните.

Контрол на анорексията

Според ръководството за поведение, контролът на анорексия невроза трябва да зависи от тежестта на заболяването и възрастта на пациента. Основа на лечението са:

- личностно-ориентирано информирано вземане на решение;

- включване на семейството и други значими за пациента хора;

- практика, ориентирана към възстановяване, максимализиране на включването на пациента в определяне на целите и контрола на заболяването;

- минимално рестриктивно индивидуализирано лечение;

- мултидисциплинарен подход;

- многоетапна грижа, базирана на тясна връзка между първичната помощ, болничните отделения и специалистите;

- съобразяване с културните особености и традициите при диагностиката и лечението.

Освен препоръки за практиката, гайдлайнът подчертава необходимостта от бъдещи изследвания на хранителните разстройства.

Акценти от клиничните препоръки

• Възрастните с анорексия невроза могат да се нуждаят от стабилизация в болнични условия, макар че се предпочитат лечебни заведения с по-свободен режим. Критерии за хоспитализация са: БМИ равен или под 14 kg/m²  , загуба на тегло  повече от 1 кг/седмично, хранителен внос по-малък от 100 ккал/дневно или продължаваща загуба на тегло въпреки лечението в извънболнични условия.
   
• Множество физиологични обстоятелства налагат хоспитализация на пациентите с анорексия невроза. Такива са постурална хипотония или електролитни нарушения.
   
• Болничното лечение на анорексия невроза на възрастни е свързано с по-бързо покачване на теглото, в сравнение с лечението в извънболнични условия.
   
• Има малко доказателства в подкрепа на началния хранителен план за пациентите с анорексия невроза, както и за това, че нискокалорийната храна може да намали риска от т.нар. синдром на захранването. Серумните електролити трябва да се мониторират и коригират ежедневно в първите 1-2 седмици от хоспитализацията.
   
• Лекарите трябва да използват не само телесното тегло, за да оценят ефекта от лечението на анорексия невроза, но и виталните показатели, както и да се изследват кръвна захар и хемоглобин.
   
• Мултидисциплинарният подход и непрекъснатостта на грижите между различните лечебни заведения са важни за всички хранителни нарушения, особено за анорексия невроза.
   
• Доказателствата за сравнителния ефект от различните психологични методи за лечение на анорексия невроза са ограничени. Когнитивно-поведенческата терапия е широко използвана, но няма доказателства, че КГП за самопомощ е ефективна за анорексия невроза, поради което не се препоръчва рутинно използването на интернет-базираната терапия.
   
• Не са достатъчно доказателствата за ползата от рутинна употреба на фармакотерапия за лечение на анорексия невроза. Лечението на коморбидните психични разстройства, като тревожност и депресия, трябва да се извършва докато не стане ясно, че самите те не се дължат на гладуването.
   
• Извънболничното лечение на подрастващи с анорексия невроза е за предпочитане. Има явни доказателства, че фамилно-базираната терапия е особено ефективна за тези пациенти.
   
• Психотерапията е лечение на първи избор за булимия невроза. Когнитивно поведенческата терапия е показала най-добри резултати. Интернет базираната КПТ за самопомощ може да бъде използвана, ако не е налична специализирана психотерапевтична помощ.
   
• Трицикличните антидепресанти могат да бъдат ефективни в лечението на булимия невроза. Топирамат може да облекчи симптомите на булимия, докато пациентът е на хранителен режим. Някои странични ефекти могат да ограничат приложението на тези медикаменти. SSRI могат също да бъдат ефективни. Всички тези медикаменти трябва да бъдат прилагани като допълваща терапия към психотерапията в случаите на булимия невроза.
   
• Психотерапията е основна и за лечението на атипичните хранителни разстройства. Много пациенти с атипични хранителни разстройства са с наднормено тегло. Поведенческа терапия, насочена към  отслабване, може да подобри както телесното тегло, така и епизодите на булимия, но не в степен, постигната от КПТ.
   
• SSRI и топирамат могат също да бъдат ефективни в контрола на атипичните хранителни разстройства.

Превод: НСОПЛБ