Ръководство за обсъждане на грижите в края на живота помага планирането на лечението

„Ръководство” за обсъждане на грижите в края на живота, публикувано на 15 юли в Canadian Medical Association Journal, предоставя препоръки в помощ на лекарите за провеждане на деликатното обсъждане на грижите в края на живота с хоспитализираните пациенти и членовете на тяхното семейство.

Престоят в болница предоставя възможност за ангажиране в дискусия относно целите на медицинските грижи, тъй като е свързана с промяна в заболяването на пациента,  и защото потенциалните „медицински пълномощници” (най-често членове на семейството, които се грижат за болния) често присъстват. Това е мнението на John You, MD,  от Department of Medicine and the Department of Clinical Epidemiology and Biostatistics в Master University в Hamilton, Ontario, Canada, и колеги от  Canadian Researchers at the End of Life Network (CARENET).

„Чрез разработването на структурирано „ръководство”, специфични съвети и полезни „инструменти”, нашата цел е да се увеличи увереността на лекарите при обсъждането на медицинските грижи в края на живота с пациентите в болницата и техните близки.”

Ръководството е насочено към ключови моменти, като вземане на решения за медицински грижи, включително идентифицирането на пациенти с висок риск за летален изход; обсъждане на прогнозата;  определяне на ценностите на пациента, които имат отношение към лечебния план;  включване на „медицинския пълномощник” в планирането на грижите;  документирането на желанията на пациента.

Макар че „ръководството” е насочено основно към работата с хоспитализираните пациенти, авторите осъзнават, че лекарите от първичната помощ трябва да играят ключова роля при планиране на медицинските грижи в края на живота. Те освен това препоръчват да се увеличи знанието на хората извън болницата за значението на Директивата за края на живота и за ограничаването на животоподдържащите технологии.

Лекарите трябва да пподхождат индивидуално и да са гъвкави при включването на пациентите и техните близки в обсъжданията за целите на медицинските грижи. При пациентите, които имат Директива за края на живота, този процес може да бъде открит и директен. За по-малко подготвените, обсъждането може да протече по-добре, ако се използва степенен подход -  начално въведение и проучване на тази тема рано по време на престоя в болница и обсъждане на  детайлите в по-късен период.

Специфични препоръки:

• За определяне на високо-рискови пациенти, за които е необходимо планиране на грижите в края на живота, лекарите могат да използват въпроса за „изненадата” („Ще бъда ли изненадан, ако този пациент почине в следващата година?) или по-конкретни клинични критерии - пациентите на възраст 55 и повече години с едно  или повече хронични заболявания или пациентите на възраст 80 и повече години, приети в болница за остро заболяване или хирургична интервенция.

• Лекарите трябва да питат пациентите кой от техните близки да бъде включен в дискусията за определяне на целите на лечението  и трябва да ги включват винаги, когато е възможно.

• По време на тези разговори, ключовите моменти трябва да бъдат прогнозата, ценностите на пациента, риска и очакваните резултати от живото-поддържащите интервенции.

• Срещите за обсъжданена прогнозата трябва да се провеждат в конфиденциална обстановка, пациентът да се информира до такава степен, каквато желае, да се предостави емпатична подкрепа, да се говори ясно и да се обсъждат стратегиите за постигане на целите на лечението.

• Пациентите и техните семейства трябва да бъдат предупредени, че повечето пациенти, които развиват клинична смърт в болница, не могат да оживеят при изписване от болница, и че много от тези, които оживеят, ще имат значително понижени функции.

• Медицинският запис трябва да съдържа точна документация на обсъждането на целите на лечението и взетите решения.