Будуването до късно през нощта води до проблеми в училище и дистрес при подрастващите

Една четвърт от подрастващите си лягат след 11.30 в учебно време, показва проучване в САЩ, публикувано на 29.11.2013 г. Тези деца имат по-лоши резултати в училище и по-често имат емоционален дистрес в сравнение с връстниците им, които си лягат по-рано.

Освен че навиците на подрастващите се разминават с техните естествени циркадни ритми, те имат неблагоприятно въздействие върху когнитивните функции и контрола на емоциите като потенциални здравни последици – казва   д-р Judith Owens, ръководител на  отделението по медицина на съня в  Children's National Medical Center във  Вашингтон, която не участва в проучването.

Въз основа на проучване на подрастващите в САЩ през 90-те години и последващото проследяване на децата до навършване на пълнолетие, изследователите от University of California, Berkeley, анализират защо децата са спяли твърде малко и какви могат да са дългосрочните ефекти от това.

Установено е, че между 45 и 85 % от децата от 6-ти до 12-ти клас спят по-малко от препоръчваните 9 часа сън в учебно време, съгласно данни от Journal of Adolescent Health.  И почти половината от учениците – 44 % - съобщават, че им е трудно да останат бодри по време на учебните занятия, пишат авторите.

Lauren Asarnow и колеги използвали данните от National Longitudinal Study of Adolescent Health, голямо проспективно проучване, спонсорирано от държавата. То започнало с интервюиране на учениците от 7-ми до 12-ти клас в САЩ през 1994/1995 учебна година. Участниците са били проследени чрез 4 последващи интервюта оттогава.

Изследователите са използвали информация от първите 2 интервюта (през 1994/1995 и през 1996 година), за да проучат навиците за лягане на 2700 подрастващи по време на учебната година и по време на лятната ваканция. Те използвали информацията от 3-то интервю за да оценят емоционалния дистрес на децата.

В първото интервю 23 % от подрастващите са съобщили, че си лягат към 11.15 ч. или по-късно по време на учебната година и 73 %  са съобщили, че обичайно спят по-малко от 9 часа нощем.

Във второто интервю 22 % от подрастващите са съобщили, че си лягат към 1.30 ч. през нощта или по-късно по време на лятната ваканция и 23 % са съобщили, че си лягат след 11.15 ч. 80 % са съобщили, че спят по-малко от 9 часа нощем.

Подрастващите, които в първото интервю са съобщили, че си лягат късно по време на учебната година, по-често са имали емоционален дистрес, по данни от 3-то интервю.  Подрастващите, които са съобщили по време на второто интервю, че си лягат късно в учебно време, не са имали по-голяма склонност към емоционален дистрес, докато късно лягащите през лятото са имали такава склонност.

Късно лягащите в първите 2 интервюта са имали по-ниски средни оценки в училище, докато късно лягащите през лятото не са.

Макар че времето за лягане е било свързано с емоционален дистрес след години, изследователите с изненада установили, че  късото време за сън не е било свързано с дистрес и по-ниски оценки при 3-то интервю.

Изследването не може да докаже, че късното лягане причинява дистрес и проблеми в училище, то само показва наличието на такава връзка.

Тези резултати подчертават важността от интервенционални стратегии, които да целят навременно лягане в усилията да се намали свързаното с това функционано увреждане, както и да се подобрят учебните и емоционални резултати.

Спазването на времето за лягане е потенциално поне толкова важно, колкото общото време за сън на подрастващите, защото, както всички други, те имат естествени циркадни ритми.

„Подрастващите наистина не могат да заспят много преди 11 часа и са биологично програмирани да се събудят около 8 часа.” – твърди д-р Оwens, професор по педиатрия в George Washington University School of Medicine and Health Sciences. – „Те обичайно се нуждаят от 9 часа сън, за да се справят оптимално”. д-р Оwens е забелязала три области в мозъка, които се развиват по време на пубертета и които също се увреждат от проблемите със съня. Префронталната кора контролира екзекутивните функции; амигдалата е включена в контрола на емоциите и стриатума участва във формирането на поведението „риск-следствие”

Хората, които спят малко, възприемат по-слабо отрицателните последици от поемането на риск и са по-склонни към рисково поведение.  Д-р Owens се опасява, че се знае малко за дългосрочните ефекти от навиците за сън.

Различни физиологични системи се развиват по време на растежа на децата.     Д-р Owens е установила в свои проучвания, че уврежданията, свързани с безсъние, са еквивалентни  или по-лоши от уврежданията, свързани с умерени нива на интоксикация.  Тя съветва родителите да определят правила за лягане на тийнейджърите така, че да имат 9 часа сън всяка нощ, с едно и също време за лягане всяка нощ, включително в почивните дни. Тя твърди, че дрямките не са подходящи да заместят здравия нощен сън, но къса следобедна дрямка може да помогне на подрастващите „да заредят батериите си”.

Превод: НСОПЛБ