СТАНОВИЩЕ НА НСОПЛБ - НАРЕДБА 8

08.03.2018

Уважаеми колеги,

 

Днес НСОПЛБ изпрати становище относно: Справка за отразяване на предложенията и становищата по  мотивите и проекта за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (обн., ДВ, бр. 92 от 2016 г.), публикувана на 02.03.2018 на електронната страница на Министерство на здравеопазването.

 

Не приемаме изложените от МЗ в „Справка за отразяване на предложенията и становищата“ „мотиви“ за отхвърляне на предложението на НСОПЛБ.

 

Посочете примери за подобни алгоритми на поведение в други европейски страни.

 

Единствено и само по този начин МЗ би осигурило прозрачност какво конкретно и в повече могат да очакват и получат българските граждани от този нов вид преглед (както това е ясно разписано при годишния профилактичен преглед при ОПЛ).

 


 

За да има прозрачност и яснота не само за лекарите, но и за българските здравноосигурени граждани е необходимо да посочите кое е основанието да се предвижда и изследване на гликиран хемоглобин само при хората със скор над 20т., а не при всички със скор над 12?

 

Предлаганата от МЗ промяна поставя в неравностойно положение всички останали хора с повишен риск ( т.е. тези със скор от 12 до 20 т.) спрямо тези със скор над 20т.

 

НСОПЛБ предлагаме при осигурена финансова възможност при всички хора с FINDRISK над 12 т. вместо кръвна захар на гладно да се изследва гликиран хемоглобин, който се назначава от ОПЛ по време на годишния профилактичен преглед, каквато практика съществува в други срани. В противен случай, предлаганите от МЗ промени да отпаднат на основание на горното изложение.

 


 

Не е ясно какво означава „приема се по принцип“, но нашето тълкуване е, че е форма на „не се приема, поне сега“, което се отнася до предложението на НСОПЛБ за изследването на ALAT като скрининг за откриване на чернодробно заболяване при всички хора над 30 годишна възраст.

 


 

Заявяваме позицията на НСОПЛБ, че предлаганите от МЗ и НЗОК промени в Наредба 8 (с изключение на разширения обхват на гинекологични прегледи) не са медицински обосновани и което е по-важно - не носят никаква полза за подобряване здравето на българските граждани. Това са нашите пациенти и въпреки напрежението, което умишлено се създава помежду ни поради несъвършенствата на системата, нас - лекарите ни е грижа и не можем да приемем празни от съдържание и без полза за здравето промени, които разходват време и ресурси в неправилната посока. Готови сме на публичен дебат по темата в удобно за Вас време.

 

Пълния текст на документа може да видите тук.

 

< Назад