Становище на НСОПЛБ до Комисията по здравеопазване по Законопроект за допълнение на Закона за здравето № 51-554-01-175

13.10.2025

СТАНОВИЩЕ на УС И НС на НСОПЛБ

Относно: Ваше писмо с Изх. № КЗ-51-553-10-72 от 06.10.2025 г. с молба за становище по Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-175, внесен от Васил Христов Пандов и група народни представители на 3 октомври 2025 г., публикуван на интернет страницата на Народното събрание.

Уважаеми проф. Ангелов, дами и господа,

След обсъждане УС и НС на НСОПЛБ се обединихме около следното, относно:

I. Мотиви към Законопроект за допълнение на Закона за здравето

1. Не приемаме определението „липсата на ефективни процеси по профилактика за ранно откриване на заболяванията“. Предлагаме авторите на проекта да прочетат внимателно Наредба 8 и приложенията за Профилактичните прегледи и диспансеризацията. Припомняме като пример, че повече от 15 години у нас като част от годишния профилактичен преглед на лица над 18 годишна възраст в определена периодика задължително се извършва мамография, изследва се PSA, като от няколко години PSA стана ежегоден и се намали възрастта, а при жените се въведе ехография на млечни жлези. Няма да изброяваме останалото като скрининг с FINDRISK и на тази основа изследване на КЗГ, определяне на SCORE, формиране на рискови групи по различни показатели и други и други. Тези възможности постоянно се разширяват.

Относно някои значително разходоемки, но с неясен смисъл, ефикасност и ефективност активности в Национална здравна стратегия 2030 сме дали отдавна становище, което не е взето предвид и сега няма да коментираме.

Истинските проблеми са, че част от преминалите такъв преглед хора не изпълняват назначенията, други не посещават лекаря за преглед, а трети са здравнонеосигурени и по тази, не друга причина, не могат да ползват системата.

2. „Иницииране на национални здравни програми от страна на неправителствени организации“, което изключва професионалистите и техните организации от всякакъв вид е също неприемливо, освен ако не става дома за програми с цел популяризиране на създаден от професионалистите механизъм (програма).
3. „Предоставяне на лицата на изследванията, които се заплащат с публични средства“ като цел е определено в конфликт със съществуващата нормативна уредба и дублиране на дейности. Както посочихме, проблемът не е в предоставянето, което е задължително за ИМП и обвързано със заплащането на труда, а в изпълнението.
4. В момента при лицата над 18 годишна възраст обхватът с профилактични прегледи около 56%, а за 2025 година е възможно да стигнат и 60% от подлежащите, т.е. здравноосигурените с непрекъснати права. При децата е значително по-висок, както и процентът на обхванати със задължителни ваксини. Факти, които не трябва да се забравят, а да се повтарят постоянно и да се анализират в правилната посока.
5. Посоченото в „Анализ на съответствието с европейското право“ няма да коментираме, тъй като считаме, че посоченото там в България е отдавна гарантирано.
6. Самите предлагани текстове нямат преки финансови последици, но създават предпоставка за такива, което по същество, т.е. би имал финансови последици в краткосрочен план.
7. Не коментираме предложенията относно осигуряване на храненето в болничните лечебни заведения, тъй като е извън нашата експертиза- правило, което винаги спазваме като организация.

II. Законопроект за допълнение на Закон за здравето

1. Считаме, че „§ 1. В чл.3 се създават ал.6 – 9“ трябва да отпадне като предложение.

Народното събрание може да разглежда, както и да предлага, каквото бъде преценено на което и да било министерство и съответния министър. Всеки български гражданин, група или организация има правото да създава, предлага, популяризира и отстоява идеите си по всички познати на демократичните общества начини.
Предложението изключва професионалистите и техните организации всякакъв вид от имащите право, според текста на проекта, да правят предложения, което освен всичко го превръща в дискриминационен.
Обикновено, одобрението и реализирането на национални програми системата на здравеопазването е възможно единствено и само в тясно сътрудничество и с одобрението на поне още няколко министерства, НЗОК, съсловните организации от различен тип. В този смисъл, отговорността, с която проектозакона натоварва министъра на здравеопазването превишава административно определените му възможности и граници, което не считаме за правилно.

2. По предлагания в §2. нов чл.28ж.

Категорично сме против и не откриваме никакъв смисъл в това „здравноинформационна система автоматизирано издава направления на пациентите за преглед със специалист, за изследвания или за други дейности, които следва да се извършат според вида и честотата, определени в профилактичния календар“. Това в момента се прави или е реализирано като подсещане от преобладаващия брой медицински софтуери, които ползваме ОПЛ. НЗИС би могла да изпраща напомняне, когато се стартира профилактичния преглед от ОПЛ, въз основа на проверка на извършените и назначени не само от него, но и в останалите части на системата дейности за определения период. Но още по-спестяващ разходи вариант е НЗОК да добави това изискване за „издаване“ към изискванията за одобряване на медицински софтуер. Така ще бъде решен проблемът и с малкото софтуери, в които липсва тази опция.
Ал. 3 „Националната здравноинформационна система автоматизирано изпраща по електронен път покани на лицата, за които има техническа възможност, за явяване на профилактичен преглед. Редът, сроковете и начинът на изпращане на поканите се определят в наредбата по чл.28г, ал.6.“Цитираният чл. 28, ал.6 „За създаването и поддържането на електронните здравни записи на гражданите лечебните и здравните заведения подават информация в Министерството на здравеопазването, като видът на информацията, начинът на нейното предоставяне, както и условията и редът за предоставянето и се определят с наредба на министъра на здравеопазването.“ ясно определя посоката на предоставяне на информация от ЛЗ към МЗ, но не и от НЗИС към здравноосигурените и не може да бъде подкрепящ предложението в ал.3 текст.

НЗИС, като един възможен комуникационен канал, би било да изпрати напомняне, но не и покана към здравноосигурените лица по възможност в първото тримесечие на годината. Същото се отнася и за НЗОК.

Да не забравяме и проблема с дублирането, тъй като и в момента уведомяване се осъществява от НЗИС чрез приложението „е-Здраве“.

Най-добре би било, обаче, да бъде финансирано такова напомняне поне веднъж месечно по някои от най-популярните медии.

По отношение оптималното използване на възможностите на НЗИС ние сме дали предложения за обработка и предоставяне на информация към ОПЛ, които биха оптимизирали чувствително контрола на хроничните заболявания и профилактиката, но до момента не са възприети и реализирани. Друго, което е рационално, належащо и полезно, е да се осъществи дигитализацията на годишните медико статистически отчети на ОПЛ, и осигуряването на възможност те да се генерират от НЗИС, въз основа на вече изпратената чрез амбулаторните листове от ОПЛ информация, вместо всеки ОПЛ да губи един-два дни работно време за изготвянето на тези отчети-време, което може да се оползотвори в профилактика и други медицински дейности, а не за изготвяне на статистическа информация, дублираща вече съществуващата в НЗИС електронна.

Накратко: Предложенията в този член не нямат особен принос, освен ако не бъдат променени според предложеното в текста по-горе.

3. Чл.30 нова ал.2а е лишена от смисъл, тъй като задължението и възможността за годишен профилактичен преглед са разписани в закон, а допълнителна периодика и съдържание-в съответните наредби.
4. За §3. В §1 Допълнителни разпоредби нова т.41а важи посоченото в предходната т.3 от нашето становище. Освен това, медицинските софтуери, които ползваме, осигуряват напомняне за съдържанието на прегледа според възрастта или заболяването, а за тези които не го правят, посочихме механизъм за решение на проблема в предходните текстове.
5. ПРЕХОДНИ и ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Подкрепяме предложението: „Чл.162а

(1) Работникът или служителят има право на платен отпуск за извършване на профилактичен преглед до 4 часа един път годишно.

(2) Отпускът по предходната алинея се заплаща от работодателя."

Още преди години, НСОПЛБ предложихме това да бъде 1 (един) работен ден. Добре е да се обмисли вариант до 8 часа годишно, които не е задължително да са в един и същи ден, предвид извършването на изследвания или консултации, когато е изискуемо или лекарят е преценил. За консултациите често се изисква предварително записване и изчакване (за мамографии и ехография на гърда, например, срокът на изпълнение неслучайно бе удължен до 2 месеца), а за изследванията е необходимо да се извършат сутрин, което също често е трудно да стане в един и същи ден. Т.е., в определени случаи ще се налага трикратно посещение на различни ЛЗ.

С уважение!

За УС и НС на НСОПЛБ

Доц. д-р Любомир Киров, д.м.

Председател на НСОПЛБ

Официалният документ до КЗ вижте тук.