Симптомът „кръстосани крака” предсказва изхода след тежък инсулт

Пациентите с тежък инсулт, които могат да кръстосат краката си 15 дни след инсулта, имат по-малък остатъчен неврологичен дефицит и по-добър изход една година след инсулта, отколкото тези, които не могат.

Проучването е публикувано на 12 октомври 2011 г. в Neurology. Robert D. Brown, завеждащ Неврологично отделение в Mayo Clinic, Рочестер, Минесота, наблюдавал 68 пациента с тежък инсулт в продължение на 1 година. От тях 34 можели да кръстосат краката си на 15-ия ден и 34 не можели. При постъпването в клиниката, двете групи не се различавали по Глазгоу-кома скалата, по тежестта на неврологичния дефицит (NIHSS-скора) и по степента на инвалидност (модифицирана скала на Ранкин).

При изписването NIHSS-скорът бил сигнификантно по-нисък в групата, които можели да кръстосат краката си спрямо тези, които не можели (6.5 спрямо 10.6). По-нисък бил и скорът по скалата на Ранкин в същата група (3.4 спрямо 5.1). По-висок бил и индекса на Бартел, който показва умението да се извършват дейностите от ежедневието (34.0 спрямо 21.1).

Една година след инсулта, разликите се запазили – скорът по скалата на Ранкин при пациентите, които можели да кръстосат краката си, бил 2.9 спрямо 5.1 във втората група; индексът на Бартел бил съответно 71.3 спрямо 49.2.

За една година летален изход настъпил при един пациент (9 %) от групата, кръстосваща краката, спрямо 18 (53 %) от втората група. 

„В неврологията е важно да намерим симптоми, които да предскажат по-добра прогноза за пациентите. Симптомът „кръстосване на краката” е лесен и може да бъде изследван навсякъде” – счита авторът.

Бъдещи проучвания ще покажат дали симптомът „кръстосване на краката” е валиден в по-голяма група пациенти и дали наистина предсказва по-добра прогноза.

Превод: НСОПЛБ