Ранното репетитивно поведение е свързано с развитие на аутизъм

Множество репетитивни реакции, наблюдавани при деца на 12-месечна възраст, са свързани със сигнификантно висок риск от диагностициране на заболявания от спектъра на аутизма (ASD) на 2-годишна възраст, показва проучване, докладвано по време на 13th Annual International Meeting for Autism Research, проведена от 15 до 17 май в Атланта.

Изследователите от University of North Carolina in Chapel Hill установили, че децата с 3 и повече вида репетитивни реакции на 12-месечна възраст имат 4 пъти по-висока вероятност да покрият диагностичните критерии за заболявания от спектъра на аутизма на 2-годишна възраст, сравнени с нискорисковите деца, както и с високорисковите, при които не е поставена диагноза от спектъра на аутизма на 2-годишна възраст.

Децата с поставена диагноза ASD  на 24-месечна възраст не само са имали повишена моторна активност на 12-месечна възраст, но и са имали повишена честота на самоувреждащо поведение, повишена честота на монотонни движения и по-трудно са ангажирани в сложните рутинни дейности.

„Най-добрите клиницисти поставят диагнозата Аутизъм около 18-месечна възраст, така че 12-месечната възраст е реално намаляване на възрастовата граница за диагностика.” – счита Jason Wolff, PhD, психиатър. – „И това не е обременително за пациентите – това е поведение, което родителите могат да наблюдават и съобщават, така че дава надежда за разработване на скринингови инструменти за оценка на риска от аутизъм при много малки деца.”

В сътрудничество с колеги от National Institutes of Health–funded Infant Brain Imaging Study, Dr. Wolff и колектив са проследили 184 деца с висок риск за ASD и 95 ниско-рискови деца до навършване на 24-месечна възраст.

Родителите са били помолени да документират наличието на различни типове репетитивно поведение на 12 и 24-месечна възраст. Това включва стереотипни двигателни реакции (напр. движения на китките или на ръцете като махане, пляскане  и др); реакции на самоувреждане; компулсивни реакции (при които нещата трябва да бъдат направени в точно определен ред), ритуални реакции (играчките подредени в редица в точно определен ред, хранене само с храни с определен цвят); рестриктивно поведение (ограничен интерес към обкръжаващата среда).

Децата, на които е поставена диагноза Аутизъм, средно са имали между 4 и 8 типа репетитивни реакции, съобщени от родителите на 12-месечна възраст. За разлика от тях, децата със същия висок риск от развитие на ASD, при които не е диагностицирано заболяване на 24-месечна възраст, както и ниско-рисковите деца, са имали само 1-2 вида репетитивни реакции. Различията между групите са ставали по-явни с напредване на възрастта.

Така изследователите стигнали до заключение, че наличието на повече репетитивни реакции на 12-месечна възраст води до сигнификантно висок риск за социални дефицити на детето на 24-месечна възраст. Колкото повече репетитивни реакции са установени на 1-годишна възраст, толкова по-малко адаптивно е детето при социалните взаимоотношения. Разработването на инструмент за скрининг и идентифициране на децата с множество репетитивни реакции в ранна възраст и ранното начало на социална адаптация на тези деца може да подобри ефекта от лечението.

Д-р Laura Klinger, PhD, University of North Carolina TEACCH Autism Program, Chapel Hill, коментира проучването:

„Ние знаем, че повечето пациенти се обръщат към своите семейни лекари около 18-месечна възраст, ако считат, че нещо не е съвсем наред с развитието на тяхното дете. Така че родителите имат опасения и са свикнали да търсят консултация с лекаря, и това ни дава възможност да направим обективна оценка и да видим какви аспекти от поведението се развиват атипично при тези малки деца.  За лекарите е трудно да разпознаят дали наличните репетитивни реакции са типични или атипични, защото малките деца нормално се включват във всички видове репетитивно поведение, включително гледането на едно и също анимационно филмче много пъти или подскачане нагоре с разперени встрани ръце, когато са развълнувани. Това са много нормални репетитивни реакции. Но това проучване доказа, че когато имаме проблеми с ASD, родителите наблюдават много повече такива реакции, т.е. разликата е в количеството на реакциите, а не във вида на репетитивното поведение.”

Превод: НСОПЛБ