Преодоляването на една зависимост е свързана с по-нисък риск от развитие на друга

02.10.2014

Въпреки общоприетите вярвания  хората, които успяват да преодолеят своята зависимост към една субстанция, не стават зависими от друга субстанция – това са резултатите от голямо проспективно проучване, публикувано на 10.09.2014 г. в JAMA Psychiatry.

 

Проучването оспорва широко разпространеното схващане сред много лекари, че възрастните, които преодоляват зависимост към една субстанция, са с по-висок риск от развитие на зависимост към друга субстанция” – твърди Carlos Blanco, MD, PhD, от Columbia University and the New York State Psychiatric Institute, New York City.

 

Това схващане се нарича заместване на зависимостите или хипотеза за смяна на зависимостите и може да създаде чувство за деморализация и безнадеждност, тъй като няма полза да се лекува някой за неговата зависимост, ако той скоро ще развие друга зависимост.”

 

„Моят клиничен опит не показва това, и сега нашето проучване в голяма, национално репрезентативна популация също показва, че хората, които преодолеят зависимост, не стават зависими от друга субстаннция” – твърди д-р Blanco.

 

Ремисия, не заместване

 

Изследователите използвали данни от национална репрезентативна извадка от 34 653 лица над 18 години от National Epidemiologic Survey on Alcohol and Related Conditions.

 

Лицата са интервюирани двукратно, през 3 години. Първото интервю е било през периода 2001-2002 г, а второто – през 2004-2005 година.

 

Изследователите сравнили новите зависимости към субстанции при 3275 лица, които злоупотребяват с поне една субстанция през 2001-2002 г, и които са останали зависими през периода 2004-2005 г. с 2741 лица, които са злоупотребявали с поне 1 субстанция през 2001-2002 г. , но които са постигнали ремисия през периода 2004-2005 г.

 

Резултатите показват, че приблизително една пета от общата извадка (2741 лица) са развили зависимост към нова субстанция през втория период.

 

Лицата, които са постигнали ремисия към 1 субстанция през периода са били сигнификантно по-малко склонни да развият нова зависимост в сравнение с тези, които нямат ремисия (13.1% спрямо 27.2 %)

 

Най-големият процент на ремисия е бил към никотиновата зависимост (51.2 %), последвани от зависимост към алкохола (42.9 %) и към медикаменти (16.5 %). Всички лица, постигнали ремисия на зависимост, са имали по-ниска честота на нова зависимост, докато при останалите честотата е нараствала.

 

Риск за нова зависимост към субстанции

 

  • никотинова зависимост – относителен риск 0.38
  • алкохолна зависимост – относителен риск 0.23
  • зависимост към медикаменти – относителен риск 0.66
  • Общо зависимости в сравнение с началото на проучването – относителен риск 1.68

 

Пациентите в ремисия, които са имали само 1 зависимост през 2001-2002 г., са по-малко склонни да развият нова зависимост през 2004-2005 г. (21.4% спрямо 46.3 %).

 

Търсенето на лечение за зависимостта е също така свързано с по-висока вероятност от ремисия. От лицата, които са потърсили лечение за зависимостта си между двата периода 36.8 % са постигнали ремисия в сравнение с 19.2 % от лицата, които не са търсили лечение.  Тези лица са имали и по-ниска честота на новопоявила се зависимост през 2004-2005 г. (относителен риск 0.31).

 

Изследователите са установили, че лицата, постигнали ремисия, значително по-рядко са имали нова зависимост към алкохол, канабис, опиоиди, кокаин и други медикаментозни зависимости, в сравнение с лицата без ремисия.  Не е установена разлика по отношение на никотиновата зависимост.

 

По-висока честота на новопоявила се зависимост през периода са имали лицата от мъжки пол, млада възраст, неженени, със зависимост от ранните години, с психична коморбидност.

 

 

Превод: НСОПЛБ.

< Назад