Ново ръководство за поведение идентифицира 4 симптома на мозъчно сътресение

19.07.2014

Първото ръководство за поведение при мозъчно сътресение, разработено по правилата на доказателствената медицина, идентифицира 4 прояви на мозъчното сътресение.

 

Това са:

 

• Наблюдавана и документирана дезориентация или объркване непосредствено след събитието

 

• Нарушения на равновесието в първия ден след травмата

 

• Забавено време на реакция в първите 2 дни след травмата

 

• Нарушение на говора и паметта в първите 2 дни след травмата.

 

Първата част на ръководството за поведение ще бъде публикувана в броя на Neurosurgery от септември 2014 г. и вече е налична on-line. Разработена е от екип, ръководен от Nancy Carney, PhD, Oregon Health & Science University, Portland, и Jamshid Ghajar, MD, Brain Trauma Foundation, New York, New York.

 

Всички тези прояви се наблюдават в първите 2 дни след травмата на главата. Авторите на ръководството за поведение препоръчват на лекарите да търсят тези симптоми при всеки пациент, който е претърпял травма на главата, и да им обръщат особено внимание в диагностичния процес.

 

Ръководството отбелязва, че в момента няма доказателствено базирана дефиниция за мозъчно сътресение, която да е общоприета от лекарите и изследователите. Има около 40 дефиниции на мозъчното сътресение и множество експертни мнения. По тази причина често се получава объръкване при диагнозата и поведението при мозъчно сътресение.

 

Авторите на ръководството за поведение базират своите препоръки единствено на доказателствата. „Лекарите трябва да знаят 100 % какво да правят. Ние не можем да им кажем това, но можем да им кажем какви за какво има доказателства.”

 

Dr. Carney, Dr. Ghajar и колеги са се заели да идентифицират най-често наблюдаваните симптоми, прояви и дефицити, които последват травмата на главата. Избрани са проучвания с добър дизайн и широки критерии за включване. Търсени са прояви в широка група хора, които са имали травма на главата и са проследени какво се е случило с тях в следващите дни в сравнение с контролна група, които не са имали травма на главата.

 

След като са преледали повече от 5000 проучвания, само 26 от тях са отговорили на стриктните критерии на работната група. Когато изследователите са установили разлика в симптомите между претърпялите травма на главата и контролната група, отбелязана в повече от 1 проучване, те са включвали този фактор в списъка с най-честите прояви.

 

Работната група е идентифицирала следните ключови симптоми:

 

• Загуба на съзнание с честота от 1 до 14 %

 

• Посттравматична амнезия с честота от 2 до 30 %

 

• Ретроградна амнезия с честота от 7 до 53 %

 

• Дезориентация или объркване с честота от 18 до 45 %

 

• Нарушения на равновесието с честота от 24 до 36 % в първите 24 часа от травмата, като през втория ден честотата намалява - 19 до 24 %

 

• Забавено време за реакция с честота от 41 до 71 % в първите 24 часа от травмата

 

• В повечето случаи се наблюдават когнитивни дефицити, които се възстановяват до 7 дни

 

• Има доказателства за повече симптоми при индивиди с множествени сътресения.

 

Brain Trauma Foundation е добре известна с ръководствата за поведение при тежка травма на главата и кома. Това са първите ръководства за поведение, основани на доказателствата. Те са добре приети от всички хирургични специалности и се използват в над 80 % от болниците. След като Medicaid започна да плаща на болниците от щата Ню Йорк да спазват това ръководство на поведение, смъртността при пациентите в кома се понижи с 45 % в последните 10 години. Успехът на тези ръководства за поведение са основание на екипа да разработят доказателствено-базирано раководство за лекарите при мозъчно сътресение.

 

Установените от екипа прояви при мозъчно сътресение не са в противоречие с други ръководства за поведение, като напр. последното издадено ръководство от American Association of Neurology.

 

Авторите избягват да използват термина „леко увреждане на мозъка” за описание на мозъчното сътресение. „Леко” е неправилен термин. Няма увреждане на мозъка, която да бъде описана като „леко”.  Но ние в много случаи не знаем дали някой с мозъчно сътресение има наистина увреждане на мозъка. Затова предпочитаме термина „сътресение”.

 

Изследователите продължават своята работа с надеждата да публикуват втората стъпка от ръководството за поведение към края на годината. Целта на авторите е да идентифицират последващите симптоми и да проследят последствията от  4-те индикатора, описани по-горе. Ще се препоръчат някои стъпки за поведение при мозъчно сътресение, както и прогростични критерии.

 

Превод: НСОПЛБ