Лечение на стеснените артерии на краката – кога се нуждаете от операция и кога не?

27.09.2013

 

Артериите на вашите подбедрици и стъпала могат да бъдат стеснени, също както и артериите на вашето сърце. Когато това се случи, по-малко кръв оросява вашите стъпала. Това се нарича периферна артериална болест.

 

Обичайно, ако артериите на вашите крака имат изразено стеснение, вие ще имате болки в краката по време на покой или чувство на студени крака. В този случай може да се нуждаете от процедура, която да премахне стеснението. Но повечето хора с периферна артериална болест не се нуждаят от инвазивна процедура. Ето защо:

 

Процедурите помагат само при тежки симптоми

Ако периферната артериална болест причинява сериозна болка в краката по време на ходене, вие може да спрете да ходите и да извършвате други дейности. Хирургична намеса – бай-пас на стеснението – може да подобри тези симптоми. Това може да стане и чрез друга процедура, наречена ангиопластика.

 

Повечето хора нямат симптоми

За повечето хора периферната артериална болест не причинява симптоми. Симптомите могат да бъдат тежест в краката, чувство на умора, схващания в подбедриците по време на ходене, което преминава с малка почивка. Вземането на медикаменти и ходенето могат съществено да намалят вашите симптоми и да помогнат периферната артериална болест да не се влошава.

 

Някои лекари погрешно препоръчват да се прави оперативна намеса или ангиопластика дори ако нямате симптоми. Но това непомага на хората с периферна артериална болест да се чувстват по-добре и не променя вероятността за бъдещи проблеми с краката. Повечето хора с периферна артериална болест никога не се влошават толкова, че да се нуждаят от хирургична намеса или ангиопластика. Това е така, защото те нямат симптоми или защото лекарствата и движението са достатъчни за лечението на болката и поддържането на нормален начин на живот.

 

Има сигурни и прости мерки срещу влошаването на периферната артериална болест

За да се контролира периферната артериална болест, вие трябва да спрете да пушите и да ходите всеки ден. Освен това трябва да работите съвместно с вашия лекар, за да контролирате другите рискови фактори, като диабет, високо артериално налягане и висок холестерол.

 

Дори ако имате симптоми, може да е по-добре за вас да не се подлагате на лечебна процедура. Проучванията показват, че ходенето всеки ден в някои случаи може да намали симптомите почти толкова, колкото ангиопластиката.

 

Хирургичната намеса и ангиопластиката носят рискове и подобряването настъпва след време

Бай-пас хирургията на вашите крака има всички опасности на голяма хирургична намеса. Необходимо е две-три седмици време за оздравяването на раните. Рисковете могат да бъдат инфекция, кървене от раната, усложнения от анестезията, като затруднено дишане или пневмония. И около трима от 100 пациенти, които са подложени на бай-пас хирургия, получават инфаркт или умират.

 

Ангиопластиката не е толкова тежка за вашето тяло, както хирургията, и възстановяването е по-бързо. Но стентът може да не доведе до трайно излекуване и симптомите могат да се появят отново след около година. Макар и рядко, при поставянето на стент може да се получи опасно кървене или стентът да се измести.

 

И двете процедури, в редки случаи, могат да доведат до пълно запушване на стеснената частично артерия. Тогава може да се наложи да бъде направена операция по спешност. И ако тази операция не бъде успешна, може да се наложи да се ампутира вашата подбедрица.

 

Хирургичната операция и ангиопластиката са скъпи

Хирургичната операция и ангиопластиката заедно с болничния престой могат да струва от 13 000 $ до повече от 23 000 $ (б.пр. – в САЩ; в България към момента болничният престой и оперативните намеси се поемат от НЗОК, необходимо е частично заплащане за консумативите по време на процедурите).

 

Кога се нуждаете от инвазивна процедура за периферна артериална болест?

Вие и вашият лекар трябва да обсъдите операция или ангиопластика, ако:

  • Вашите симптоми са достатъчно тежки, за да влошат вашето качество на живот и възможността ви да работите
  • Лечението с  ежедневно ходене и медикаментите не помагат

 

Посетете вашия лекар веднага, за да обсъдите необходимостта от инвазивна процедура, ако имате един от следните симптоми:

  • Болка в краката в покой, особено нощем
  • Рани на пръстите или стъпалото, които не зарастват
  • Пръст, който изглежда син или черен и може да боли

 

 

СЪВЕТИТЕ НА CONSUMER REPORTS

Как да контролирате периферната артериална болест

Следването на изброените стъпки може да ви помогне да се предпазите от влошаване на периферната артериална болест. Освен това те могат да намалят вашия риск от инфаркт и инсулт.

 

  • Не пушете. Пушенето дори а една или две цигари дневно може да неутрализира ефекта от лекарствата за периферна артериална болест. Ако пушите, говорете с вашия лекар за никотин-заместваща терапия и включване в програми за отказване от тютюнопушене.  Антидепресантите бупропион и варениклин също могат да бъдат от полза, когато се вземат в рамките на програмата за отказване от тютюнопушене.

 

  • Движете се редовно. Ходенето, последвано от периоди на почивка, може да помогне да се намалят симптомите. Ако вашият осигурител не заплаща за организирана и контролирана програма, помолете вашия лекар да ви помогне да организирате ежедневието си по подходящ начин.

 

  • Яжте здравословна храна. Излишъкът от холестерол и мазнини може да причини запушване на артериите. Избягвайте сатурираните и транс-мастните киселини (маргарин, палмово масло и др. твърди растителни мазнини) и храните, богати на холестерол. Ограничете храните с добавена захар, като десерти и газирани напитки. Яжте повече зеленчуци, плодове, нискомаслени млечни продукти и пълнозърнести храни.

 

  • Вземайте редовно лекарствата си. Ще трябва да вземате аспирин или клопидогрел (Плавикс и генерици) за да предпазите вашата кръв от съсирване. Вашият лекар може също така да ви предпише цилостазол (б. пр. - не е регистриран в България) за облекчаване на болката в краката и да ви посъветва да ходите повече. Вие може да се нуждаете от лекарства за контрол на други рискови фактори, като високо кръвно налягане, висок холестерол и диабет.

 

  • Грижете се за краката си. Носете удобни обувки, които не ви причиняват мазоли. Мийте ежедневно краката си с топла вода и сапун и използвайте овлажняващ крем за вашите подбедрици и стъпала. Проверявайте редовно за порязвания, наранявания, пришки, мазоли и други увреждания на кожата. Посетете вашия лекар, ако забележите проблем. Ако имате диабет, грижете се много по-активно за вашите крака.

 

  

Как да използвате тази информация

Тази статия е написана, за да ви помогне в разговора с вашия лекар. Тя не е подходяща за медицински съвет и лечение. Използването ѝ е на ваш собствен риск.

© 2013 Consumer Reports. Разработена съвместно със Society for Vascular Medicine. За да научите повече за източниците, използвани в тази статия и условията за разпространение, посетете ConsumerHealthChoices.org/about-us/.

 

02.2013

 

По материали на:

Consumer Reports Helth

Оригиналният документ на кампанията

 

Версия за печат

(.pdf, 1.22 MB)

< Назад