Изкуствените подсладители са свързани с влошаване на глюкозния толеранс

24.09.2014

Изкуствените подсладители аспартам, сукралоза и захарин причиняват влошаване на обмяната на глюкозата при мишки и при някои хора. Съобщението е публикувано на 17 септември 2014 г. в Nature. Промените в глюкозния толеранс вероятно са опосредствани от микробната флора и могат да бъдат възпроизведени при мишки с унищожена микробна флора, като им се дават микроби от човек, консумирал подсладители.

 

Установихме, че тези изкуствени подсладители могат да доведат до повишаване на кръвно захарните нива – същото състояние, което често се опитваме да превентираме чрез тяхната консумация” – твърди Eran Elinav, MD, PhD, от  Department of Immunology at the Weizmann Institute of Science, Rehovot, Israel.

 

Изследователите започнали експерименти при мишки, като давали на всяко животно един от трите изкуствени подсладители във водата – аспартам, сукралоза или захарин. Тъй като търговските продукти на тези подсладители освен това съдържат известно количество глюкоза, изследователите са използвали глюкоза, фруктоза или чиста вода като контрола, за да установят дали ефектите се дължат на изкуствените подсладители или на добавената захар.  „С изненада установихме, че всички подсладители причиняват нарушения на въглехидратната обмяна дори в сравнение с мишките, които са пили вода с глюкоза” – казва д-р Elinav. Ефектите се наблюдават както при нормална за мишките диета, така и при диета, богата на мазнини (60 % от калориите се дължат на мазнини).

 

Тъй като изкуствените подсладители не се разграждат и абсорбират в човешкото тяло, изследователите са предположили, че микробите в стомашно-чревния тракт имат връзка с тези резултати. Те са приложили антибиотици при мишките за 4 седмици – една група е получила ципрофлоксацин и метронидазол, широкоспектърен подход за повлияване на грам-негативни бактерии, а друга е получила ванкомицин, повлияващ грам-позитивните бактерии. В двете групи след спиране на антибиотичното приложение е елиминирана разликата в глюкозния толеранс между мишките, хранени с подсладители, и контролите.

 

Симптомите са възпроизведени чрез микробен трансплант. Микроби от мишки, хранени с подсладители, са трансплантирани чрез фецес в стерилните мишки и са причинили влошаване на глюкозния толеранс, докато микроби от мишките, пили вода с глюкоза, не са довели до такъв резултат. Впоследствие, за да се докаже ефектът на микробите, а не на други компоненти на фецеса, изследователите култивирали бактерии от мишки, които не са хранени с подсладители, и са добавили захарин към микробната култура. След това бактериите са трансплантирани в стерилнни мишки, което е довело до влошаване на глюкозния толеранс в сравнение с мишките, получили контролната култура.

 

При хората

 

Изкуствените подсладители причиняват промени във въглехидратния толеранс и при хората, като ефектът се е проявил само при част от участниците в изследването. Група от 7 здрави доброволци, които нормално не употребяват подсладители, са приемали захарин 6 дни в максималната дневна доза, опредерена от FDA. Нито един от участниците не е показал подобрен въглехидратен толеранс, при 4 участници е имало влошаване.

 

Още преди започването на експеримента, микробната екосистема на тези 4 респондера е била различна от тази на останалите трима. Тези резултати показват, че е неодходимо да се разбира този индивидуален ефект с оглед борбата с метаболитния синдром при хората.

 

Бактерии от респондерите в края на проучването са причинили влошаване на въглехидратния толеранс при имплантация в стерилни мишки, докато пробите от респондери и нонреспондери в началото на проучването не са показали такъв ефект при мишките.

 

При дългосрочна употреба

 

Поседващи експерименти, включващи 381 недиабетици са показали, че дългосрочната употреба на изкуствени подсладители е свързана с централно затлъстяване и влошаване на въглехидратния толеранс, дори при хора с еднакъв БМИ.

 

Авторите считат, че резултатите от експериментите при хора не са достатъчни, за да се дадат препоръки дали да се консумират изкуствени подсладители от хората или не. Освен това, те считат, че механизмите за ефекта на подсладителите не са ясни – могат да бъдат причинени от нежелани бактерии в стомашно-чревния тракт или от унищожаване на нормални бактерии, което позволява колонизация с вредни бактериални щамове на тяхно място.

 

 

Превод: НСОПЛБ

< Назад