Гонартроза – парацетамолът е най-малко ефективният избор

Въпреки разпространението на гонартрозата, малко проучвания сравняват лечебните резултати при различни методи на лечение. Метаанализ  сравнява 137 съобщения за ефективността на различни терапевтични възможности и показва, че парацетамолът, най-широко използван за лечение на болката, не показва клинично сигнификантно намаляване на болката.

Освен за целекоксиб, всички активни медикаменти са били значимо по-ефективни от парацетамола. Интраартикуларно приложение  на плацебо е било със значително по-добър резултат в сравнение с орално приложение на плацебо; интраартикуларното приложение на активни медикаменти е показало по-голяма ефективност, в сравнение с орално лечение. Повечето лечебни методи не са се различавали съществено в резултатите по отношение на функцията и затрудненията в движението, може би поради ограниченото количество проучвания за това.

Авторите са публикували своя анализ в броя на Annals of Internal Medicine от 6.1.2015 г.

В своя анализ  изследователите са включили рандомизирани проучвания, които са сравнявали два или повече метода на лечение за клинично или рентгенологично диагностициран симптоматична първична  гонартроза. Проучванията са включвали медикаментите парацетамол, целекоксиб, диклофенак, ибупрофен, напроксен, интраартикуларно приложение на кортикостероиди или хиалуронова киселина, както и орално и инжекционно плацебо.

Изследователите са анализирали данните за болката, функцията и затрудненията в движенията. Проучванията, публикувани между 1980 и 2014 година са включвали 33 243 участника. От 137 проучвания 129 (32 129 участника) са оценявали болката, 76 (24 059 участника) са анализирали функцията и 55 (18 267 участника) са оценявали затрудненията в движенията.

Всички лечебни методи са повлиявали болката при гонартроза за 3 месеца в сравнение с плацебо. Хиалуроновата киселина е показала най-добри резултати, с ефективност  0,63. Най-малко ефективен е бил  парацетамолът, с ефективност 0,18, което не преминава границата на клиничната значимост. Целекоксиб е показал малко по-висока ефективност от парацетамола, което е изненадващ резултат.

По отношение на болката инжекционните медикаменти са били по-ефективни от оралното лечение, като инжекциите с плацебо са били по-ефективни от оралните НПВС. Изследователите считат, че това се дължи не на ефекта на плацебото, а на облекчението от инжектиране на каквато и да е течност в ставното пространство.

По отношение на затрудненията в движенията напроксен, ибупрпофен, диклофенак и целекоксиб са били по-ефективни от орално плацебо и парацетамол, а инжектирането на хиалуронова киселина е било с по-добър ефект от плацебо. Инжекционното плацебо не е сигнификантно по-ефективно от оралното плацебо.

По отношение на функцията, всички лечебни методи с изключение на инжекционните кортикостероиди са били по-добри от орално плацебо. Напроксен, ибупрофен, диклофенак и целекоксиб са били по-ефективни от парацетамол. Хиалуроновата киселина е била по-ефективна от инжекционно плацебо и от инжекционни кортикостероиди.

„Разликата в изводите на отделните проучвания може да отразява хетерогенността на болката при гонартроза. Възпаление, ноцицептивна болка, централна сенсибилизация  имат различна проява при различните индивиди. За ефективно лечение на пациентите с гонартроза е необходимо ясно разбиране на ролята на плацебо, патофизиологията на болката и предпочитанията на пациента“ – пишат авторите.