Експозицията на алергени в първата година може да намали риска от развитие на астма?

28.06.2014

Експозицията към специфични алергени и микроорганизми по време на първата година от живота може да намали епизодите на пристъпен задух и развитието на генетичното предразположение към алергични заболявания и астма – това са изненадващите резултати от проучване, публикувано на 4 юни 2014 г. в Journal of Allergy and Clinical Immunology.

 

Susan V. Lynch, PhD,  University of California, San Francisco и колектив са изследвали  3-годишните в проучването Urban Environment and Childhood Asthma (URECA), което обхваща родените в Baltimore, Maryland; Boston, Massachusetts; New York City; и St. Louis, Missouri между февруари 2005 и март 2007 г.

 

URECA е лонгитудинално проучване за новородените с цел да се оцени ефектът от факторите на околната среда при децата, родени в семействата на бедни градски жители, като поне един от родителите има алергично заболяване или астма. Включени са 560 семейства, живеещи в градовете, като повече от 20 % са били под линията на бедността.

 

Новото съобщение включва оценката на експозицията към сенсибилизиращи алергени – особено хлебарки и мишки – на цялата популация към 3-годишна възраст. По време на това проучване изследователите освен това са провели и проучване дали експозицията на микроби в домашния прах в домовете на децата води до развитие на алергия и пристъпен задух.

 

От 467 деца с пристъпен задух към 3-тата година от живота си, 44 % са имали сенсибилизация към поне 1 алерген, 36 % са имали пристъпен задух и 9 % са били с екзема. Факторите, които са били свързани с увеличен риск за пристъпен задух, включват:  ниско тегло при раждането и гестационна възраст, брой на пушачите в семейната среда и приходи на домакинството под 15 000 $ годишно.

 

Децата с пристъпен задух са имали средно 6 епизода към 3-годишна възраст. Лекарствата, които са им предписани, включват салбутамол (77 %), инхалаторни кортикостероиди (27 %) и орални кортикостероиди (33 %).

 

Кумулативната експозиция за период от 3 години към хлебарки, мишки и дерматофагоидес в домашната прах води до покачване на риска от сенсибилизация към алергени (относителен риск 1.27-1.68). Изненадващо, изследователите установили, че през първата година от живота експозицията на алергени не е показала връзка със сенсибилизацията на 3-годишна възраст. Установена е обратна връзка между експозицията към хлебарки, мишки и котки (относителен риск съответно 0.6, 0.65 и 0.75) и липса на връзка между експозицията към домашна прах и кучета (относителен риск съоответно 0.97 и 1.01).

 

Изследователите взели проби от домашна прах от домовете на 104 семейства, включени в проучването (проби от матраците и пода в детската стая, пода и мебелите в дневните), като  резултатите са били сходни  за тези 104 деца.

 

"Това е първото научно съобщение, което показва, че експозицията на високи нива на алергени в съчетание с богата микробна среда в семейната среда има протективен ефект по отношение на атопията и пристъпния задух в ранното детство.” – пишат авторите.

 

Неочаквани резултати

 

Ние започнахме проучването с обратната хипотеза – че експозицията на алергени, като хлебарки и мишки в домашната среда, вероятно води до астма. Установяването, че тяхното наличие може да бъде протективен фактор, беше твърде неочаквано” – споделя Robert A. Wood, MD,  Division of Allergy and Immunology в  Johns Hopkins Children's Center в Baltimore, Maryland. Но той не препоръчва промяна на клиничната практика. „Колкото повече знаем за тези взаимовръзки, толкова по-вероятно е да се разработят някои превантивни стратегии. Но това проучване не е основание да променим клиничната практика и да съветваме родителите”.

 

Авторите считат, че най-важно е да се проследят тези деца до възрастта, когато може да се каже със сигурност дали имат или не астма. В първите 3 години има много деца с пристъпен задух, които не развиват астма. Докато други, които нямат пристъпи в първите години от живота си, могат да развият астма в по-късна възраст. Следващата оценка на децата ще се извърши на 7-годишна възраст, когато може да се направи окончателна диагноза на астмата. Тогава ще може да се установи дали установените в това проучване резултати са временни или персистиращи.

 

 

Превод: НСОПЛБ

 

< Назад