Ебола – какво трябва да знаят лекарите?

24.10.2014

Този материал е изработен въз основа на данни от Centers for Disease Control на САЩ, актуални към 22.10.2014 г. Лекарите трябва да търсят активно информация на сайта на CDC или на други цитирани източници в момента, в който прочетат тази статия, за да имат най-актуалната възможна информация. Ако имате специфични въпроси за информацията и препоръките в статията, е необходимо незабавно да се свържете с CDC (в България – РЗИ) за информацията, която ви интересува.

 

Клинично значение

 

Епидемията от ебола в Западна Африка е  водеща тема както в медицинските, така и в популярните издания, където ежедневно се появяват зловещи новини. Досега са съобщени почти 9000 случая на инфекция с Ебола в Африка, като повече от 4000 от тях са завършили със смъртен изход.

 

Един от най-важните начини да се предпазим от разпространението на Ебола е подходящата употреба на лични предпазни средства (ЛПС). Проучване, публикувано през март 2011 г. в Canadian Journal of Emergency Medicine показва, че 22 % от лекарите не са преминали обучение за употреба на ЛПС и 32 % не са преминали тренинг през последните 2 години. Почти половината от лекарите са съобщили, че се чувстват несигурни в знанията си за изолационните практики при трансмисивни инфекции, като процентът нараства до 50 % след анализ на отговорите на кратък въпросник за тези практики. В края на анкетата на лекарите са предложени 6 клинични случая и те е трябвало да определят в кои от тях използването на ЛПС се препоръчва от националните стандарти. Лекарите са отбелязали средно 1 случай, при който те биха използвали ЛПС в практиката, като верният отговор е бил – „всички случаи”.

 

Тези изводи са плашещи в условията на разпространение на летални инфекции. Ебола летален вирус, който трябва да се третира чрез стриктни и постоянни превантивни практики.

 

Ебола – факти

 

В прикачения файл е презентация с факти за диагностиката, лечението, профилактиката, употребата на ЛПС. Презентацията е изработена от АНА.

 

Най-важните факти:

 

• Една от трудностите при идентифициране на потенциалните случаи на инфекция с Ебола е неспецифичната проява при повечето пациенти. Треската, субективното усещане за „тръпки” и общото неразположение са обичайно начални симптоми, така че всички медицински работници трябва да подозират заболяването в такива случаи.

 

• Най-честите симптоми на пациентите в сегашната епидемия от Ебола са: треска (87 %), умора (76 %), повръщане (68 %), диария (66 %) и загуба на апетит (65 %).

 

• Други симптоми могат да бъдат: гръдна болка, задух, главоболие или объркване, конюнктивална инекция, хълцане и гърчове.

 

• Кървенето не се проявява при всеки пациент с Ебола и обичайно се проявява под формата на малки подкожни хеморагии, рядко с обилен кръвоизлив.

 

• По-тежките симптоми в началото на заболяването са показател за по-висок риск от смъртност. Повечето пациенти с фатално заболяване умират между 6 и 16 ден от усложнения.

 

• Смъртността при сегашната епидемия е приблизително 71 %

 

• Пациентите, преживяли инфекция с Ебола, обичайно започват да се подобряват около 6-ия ден от инфекцията.

 

• Множество тестове могат да се използват за диагностика на Ебола в различните стадии на заболяването. ELISA, IgM ELISA, полимеразо-верижна реакция, изолация на вируса могат да служат за диагностика през първите няколко дни от проявата на заболяването. Пациентите, диагностицирани по-късно по време на заболяването, могат да бъдат потвърдени чрез нива на серумните антитела.

 

• Няма лечение за инфекцията с Ебола. Лечението на пациентите е насочено към поддържане на виталните показатели. По тази причина превенцията на разпространението на Ебола в лечебните заведения е особено важна.

 

• Пациенти с треска, дори субективно усещане за „тръпки”, или с други симптоми, свързани с Ебола заедно с анамнеза за пребиваване в засегнатите от Ебола райони през последните 21 дни, трябва да бъдат изолирани до потвърждаване или отхвърляне на инфекцията.

 

• Ако има такъв пациент, той трябва да бъде незабавно изолиран в самостоятелна стая със собствен санитарен възел. Вратата към стаята трябва да бъде плътно затворена.

 

• В случай на подозрение за Ебола незабавно трябва да се съобщи на ръководството на болницата и на регионалните здравни инспекции. Всяко отделение трябва да има отговорник за безопасността на медицинския персонал през цялото време на оценката, диагностиката и лечението на пациент с Ебола инфекция.

 

• Незабавно трябва да се приложат стандартна  контактна и капкова дезинфекция.

 

• Обучен наблюдател трябва да наблюдава процеса на поставяне и сваляне на ЛПС с цел придържане към протоколите за безопасност.

 

• Помещението, в което се поставят и снемат ЛПС, трябва да е ясно сепарирано от общите помещения и от стаята на болния. Обичайно ЛПС се свалят в предверието или в свободна съседна стая, но не и в стаята на болния.

 

• ЛПС трябва да се поставят всеки път, когато се влиза в стаята на болния и трябва да включват пречистващ респиратор или маска № 95 с лицев шлем; непромокаем еднократен халат; дълги латексови ръкавици, покриващи по-къси латексови ръкавици; еднократни калцуни.

 

• Никаква част от кожата не трябва да остава открита след обличане на ЛПС. Халатът и калцуните трябва да достигат до средата на подбедриците. Върху халата трябва да се сложи престилка, когато пациентът повръща или е с диария.

 

• Обученият наблюдател трябва да носи съвсем същите ЛПС както и персоналът, влизащ в стаята на пациента, с изключение на респиратор.

 

• Има много точни изисквания за правилно поставяне и сваляне на ЛПС. Честото обеззаразяване с дезинфектант за повърхности и дезинфектант за ръце на основата на алкохол, дори и на потенциално замърсените ръкавици, е важно.

 

• Замърсените повърхности в стаята на пациента трябва да бъдат почистени незабавно. Лекарите и медицинските сестри трябва да извършват почистването, докато са в стаята на пациента, за да се ограничи броят на влизащите в стаята на пациента.

 

• Трябва да се води дневник на всички лица, влизащи в стаята на пациент със суспектна Ебола инфекция.

 

• Инвазивни процедури, вкл. венозни манипулации, трябва да бъдат ограничени до възможния минимум.

 

• Трябва да се издирят контактните на всички пациенти със суспектна Ебола инфекция. Високо рискови са контактните лица с директен контакт с кожата или телесните течности на пациента с Ебола. Ниско рискови са контактните в семейството и други, които са имали служебни и официални контакти с пациента. Медицинският персонал в отделение с пациент, болен от Ебола, които не са използвали ЛПС, се считат също за ниско-рискови контактни.

 

Превод: НСОПЛБ