Дори еднократен „запой” причинява обща токсичност

11.06.2014

Дори и еднократен епизод на ексесивна алкохолна консумация може да има сериозни токсични ефекти, показва проучване.

 

Малко проучване, обхващащо 25 здрави възрастни, показва, че при ексесивна алкохолна консумация се наблюдава бързо покачване на нивата на серумния ендотоксин и 16S rDNA, маркер за бактериална инвазия от стомашно-чревния тракт. Налице е още пролонгирано увеличаване на острата фаза  на белтъчните нива в системната циркулация.

 

Жените в тази група са имали по-висока концентрация на алкохол и циркулиращ ендотоксин в сравнение с мъжете.

 

Данните потвърждават епидемиологични проучвания, които показват, че жените са по-склонни да развиват алкохолна болест на черния дроб при по-ниска алкохолна консумация от мъжете.

 

Проучването е публикувано на 14 май 2014 г. в PLoS One.

 

Най-честата форма на алкохолна консумация

 

National Institute on Alcohol Abuse and Alcoholism (NIAAA) дефинира ексесивната алкохолна консумация (запой) като такова поведение, което причинява алкохолна концентрация в кръвта 0.8 ‰ или повече. Това съответства на 5 или повече питиета за период от 2 часа за типичен възрастен мъж и 4 или повече питиета за типична възрастна жена.

 

Изследователите установили, че този вид алкохолна консумация е най-често срещан в целия свят.

 

Изследователите, проучвали ефектите  на алкохола върху човешкото здраве, установили, че алкохолът има влияние върху имунния отговор. То се проявява както при хронична алкохолна консумация, така и при алкохолен „запой”, особено при младите хора.

 

В проучването са включени 14 жени и 11 мъже доброволци на възраст между 21 и 56 години без анамнеза за проблемна алкохолна консумация.  Участниците е трябвало да се въздържат от каквато и да е алкохолна консумация 48 часа преди началото на проучването.

 

На всички е осигурено достатъчно количество алкохол за постигането на концентрация 0.8 ‰ в рамките на 1 час. Питието, което са приемали, е комбинация на водка с портокалов или ягодов сок.

 

Серумни проби са взети в началото на изследването и на всеки 30 минути до 4-ия час, както и 24 часа по-късно. Проследени са нивата на липопротеин свързващия белтък (LBP) и на разтворимия CD14 (sCD14) в серума, както и е изолирана и идентифицирана бактериална ДНК. Измервани са нивата на тумор-некрозис фактор алфа (TNF-α), интерлевкин 6 (IL-6) и моноцит хемоатрактивен протеин 1 (МСР-1)

 

Увеличението на серумния LPS се счита за резултат от микробна транслокация от стомашно-чревния тракт.

 

Средният БМИ за мъжете е 29.3 кг/м² ±1.1 за мъже и 28.8 кг/м² ±1.38 за жени.

 

Полови различия

 

Резултатите показват бързо покачване на кръвните нива на алкохола при всички участници, с максимални нива  60 минути след алкохолната консумация. При жените са установени по-високи нива на алкохолна концентрация в кръвта, както и по-слабо намаление на концентрацията с времето. Алкохолните нива при жените са останали по-високи от тези при мъжете дори и 24 часа по-късно.

 

Нивата на серумния ендотоксин се повишавали бързо за всички участници – още на 30-та минута - и са останали повишени 3 часа след алкохолната консумация. При жените нивата на серумния ендотоксин са били по-високи в сравнение с мъжете непосредствено след алкохолната консумация, както и до 4 часа след това.

 

Циркулиращият ендотоксин освен това е повишил бързо нивата на LBP  и sCD14 след алкохолната консумация. Имало е сигнификантно повишение на нивата на серумната бактериална rDNA в пробите, взети в 1-ия, 4-ия и 24-ия час.

 

Биологичната значимост на повишението на нивата на ендотоксина ин-виво се проявила чрез повишените нива на инфламаторните цитокини, TNF-α, IL-6 и МСР-1 във всички кръвни проби.

 

С други думи, ендотоксините стимулират отганизма да произвежда имунни клетки, ангажирани при треска, възпаление и тъканна деструкция.  Дори еднократният „запой” може да причини имунен отговор, потенциално вреден за здравето на иначе здрави хора.

 

Изследователите не са оценили дългосрочните ефекти от „запоя”. За периода на наблюдението ефектите са намаляли и са се върнали до нормалните нива. Необходимо е бъдещи проучвания да оценят този аспект.

 

Вредни ефекти

 

Вредните ефекти от хроничната алкохолна консумация са добре известни. Това е първото проучване, което показва, че единичен епизод на „запой” може да причини увреждащи ефекти, като повишена проницаемост на стомашно-чревния тракт и бактериемия, свързана с много от ефектите на хроничния алкохолизъм, вкл. алкохолния черен дроб. Някои от механизмите, които са установени в това проучване, са потенциални механизми за алкохолна зависимост.

 

Познаването на вредните ефекти на алкохолната консумация позволява на лекарите да дадат адекватна информация и да обучават пациентите.

 

Превод: НСОПЛБ

< Назад