ОПЛ за фамилната медицина и проблемите в практиката им
17.11.2011
Д-р Виктория Чобанова, секретар на НСОПЛБ, ОПЛ
През 2000-та година здравната реформа имаше като основна идея общопрактикуващите лекари да бъдат в основата и да участват в регулирането на достъпа до другите нива на здравната помощ, преценявайки медицинската необходимост от такава, тъй като пациентите нямат необходимите медицински знания и оценка на своето състояние. Въпреки тази идея, още в началото бяха заложени административни пречки за осъществяването на тази функция - забрана за ОПЛ да лекуват пациентите; невъзможност ОПЛ да назначава изследванията, необходими за уточняване на състоянието им; задължителни консултативни прегледи със СИМП без значение от състоянието на пациента; масирана медийна кампания, обясняваща, че ОПЛ е ДЛЪЖЕН да изпълнява всички техни желания. Постепенно с включването на болничната помощ към НЗОК се усилваше натискът върху ОПЛ за хоспитализация на пациенти „за пълни изследвания”. Всичко това доведе до факта, че в момента общопрактикуващите лекари използват само част от огромния потенциал, който имат. Промените в условията на работа след 2008 г. дадоха по-голяма възможност на нашите ОПЛ да бъдат лекари на своите пациенти, но все още има много административни пречки за това.
Нашите ОПЛ са уморени от непрекъснатата борба с институциите, от липсата на възможност за дневна, седмична и годишна почивка, от унищожителните санкции за минимални документални пропуски. Проблеми имаме и със специализацията по Обща медицина, която е условие за практикуване на професията - както за нас, които в момента работим, така и за тези, които ще трябва да поемат нашата работа в бъдеще. Това са причините нашата професия да е нежелана - реално в последните години практически няма нови колеги, завършили медицина, които да работят като общопрактикуващи лекари.
Средната възраст на ОПЛ в България расте, само за последната година 32 наши колеги са напуснали този живот, а много повече от тях са претърпели потенциално смъртоносни заболявания и злополуки. И ако това не се промени, след още 10 години няма да има кой да лекува българите, ще се наложи да си „внасяме” лекари за това.
Продължаваме да търсим решение на всички тези проблеми.
Д-р Мила Дукова, ОПЛ
Винаги, когато се събираме, излизаме с много предложения какво е хубаво да оптимизира, така че пациентът да не бъде „футболизиран” и бързичко да получи нужната консултация, помощ, настаняване в болница. Това е основното.
Д-р Николай Пенев, ОПЛ в Пещера
Общопрактикуващ лекар съм от 2000 г., като в момента работя в Пещера. За мен е радостно да констатирам, че за тези 11 години откакто беше въведена тази структурна на реформа в начина на осъществяване на извънболничната, в частност – първичната медицинска помощ, тя успя да се утвърди и наложи като основна форма на получаване на здравни услуги от населението. Това беше доста трудно, защото трябваше да се преодолее един огромен инерционен момент, свързан с другия, напълно специализиран метод, който съществуваше в България по типа на т. нар. система на д-р Семашко. Този модел, който е съществувал в страната ни повече от 40 години изведнъж, за една нощ, беше коренно променен и трябваше да се мине своеобразен „детски период”, в който и ние, осъществителите на тази медицинска помощ, и пациентите, да свикнем с това, че във връзка с какъвто и да е медицински проблем, те ще потърсят своя лекар – този, на който имат най-голямо доверие, този, който познава развитието на тяхното състояние години наред; ще обсъдят проблема, за да може той да бъде в по-голямата си част решен и само когато има нужда – пациентът да бъде насочван на друго място.
Това закономерно се случи в България, защото този вид практикуване на медицина е обоснован от няколко големи фактора. На първо място, чисто медицински – т. нар. термин „свежа заболеваемост” или това са онези заболявания, които водят пациента да се обръща към лекаря първоначално, а впоследствие отново, в рамките на една година. Тази „свежа заболеваемост” в цял свят се формира от всичките 1000 болести, които са известни и систематизирани в медицината, като само около 50 диагнози от тях формират близо 90% от случаите, в които всеки един пациент се сблъсква със системата и търси медицинска помощ. Това чисто медицински поставя възможността една група лекари да бъдат запознати с тази много разнообразна като вид медицинска материя, но малко като брой – да са усвоили добре начините на диагностициране и лечение, за да може да се отговори на този огромен процент от хора, които се нуждаят от помощ във връзка с тези заболявания. Едва 10% от „свежата заболеваемост” се формира от всичките останали 950 групи заболявания.
На второ място – чисто икономически, това е най-ефективният икономически модел, при който за едни чести, разнообразни заболявания, но не голям брой като вид, пациентите могат да бъдат обслужени достатъчно ефективно, без това да е свързано с големи разходи на системата. А също така без необходимостта да се дублират медицинските дейности.
Тези над 10 години лично за себе си мога да ги отчета като време, в което пациентите свикнаха с това, че техните общопрактикуващи, лични, семейни лекари, са достатъчно образовани, достатъчно компетентни, за да могат да посрещнат техните нужди.
Д-р Петя Дакова, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в гр. Плевен, ОПЛ
Благодарение на нашата организация, която създадохме още през 2000 г. като новоизлюпени общопрактикуващи лекари, решихме, че това е пътят, по който трябва да отстоим и името и професията на семейния лекар. През месец декември 2000 г. се положиха основите. Така че благодарение на тази стройна организация, смятам, че общопрактикуващите лекари израснахме много в периода за тези 11 години откакто е реформата.
Не бих казала, че на този етап професията и специалността Обща медицина е привлекателна за младите колеги, тъй като все още не сме извоювали правото на почивка, спокойствие, годишен отпуск, което най-вероятно стресира всеки един млад колега.
Аз лично съм горда, че работя като общопрактикуващ лекар, защото преди реформата 10 години съм работила като лекар на селски участък и тогава не съм имала усещането за признание от моите колеги, че работейки на село носиш отговорности и за деца, и за възрастни, и за всички пациенти, които лекуваш. Така че започвайки като семеен лекар, видях себе си вече на един висок пиедестал и като специалист по Обща медицина смятам, че достойно мога да претендирам със специалността си, с уменията, които в хода на реформата се наложи точно ние да усъвършенстваме, да се върнем назад в обучението си от студентството, от специализациите и специалностите, които сме имали придобити преди Общата медицина, да понаваксаме позабравени неща. Защото бих казала, че колегите следят само новостите в техните тесни специалности и много от нещата не ги касаят. Но за да бъдем добри лекари за нашите пациенти, ние сме длъжни всяка една специалност, общите практически умения - да повишаваме квалификацията си в тях. И по този начин смятам, че вършим много добре работата си.
Д-р Христо Димитров, член на УС и председател на СОЛВТ, ОПЛ във Велико Търново
Проблемите на Общата медицина са най-вече административни в момента. Като затруднения, които срещат общопрактикуващите лекари. Това са обърканите и абсурдни правила за работа, които много затрудняват както лечението на нашите пациенти, така и самата административна дейност по документацията и всички съпътстващи дейности в нашата работа. Може би свръхадминистрирането е нещото, което ни лишава от време за лекуване и за работа с нашите пациенти.
Това, което също е голям проблем е липсата на регулация и правила за продължаващо медицинско обучение, така че всички колеги да бъдат стимулирани постоянно да поддържат квалификацията си. Което разбира се също е проблем, дотолкова доколкото е много трудно за повечето от общопрактикуващите лекари да отсъстват за по-дълъг период от време от своята практика. Известно е, че обучението не става само в кабинета, трябва да се отдели колегата поне за известно време, за да се обучава. И когато няма кой да го замести, особено в селските практики, това наистина е голям проблем. Така че в тези две насоки мисля, че трябва да се свърши доста работа.
Д-р Данаил Стоянов, ОПЛ в гр. Пловдив
В България Фамилната медицина има почва. След прехода и другия тип здравеопазване, който имахме – за тези десет години реформа, успява да се докаже. Но като цяло – като държавническо мислене и държавническа позиция, Фамилната медицина в момента е в застой. Не само заради финансово-икономическата криза, липсата на средства и т. н. Аз смятам, че ние започнахме една реформа в здравеопазването като цяло, която беше стопирана. Това спря развитието и на Фамилната медицина.
Казвам го така, защото аз пътувам доста и познавам каква е медицината в повечето държави на Балканите. Бил съм в повечето европейски държави, където също познавам типа здравеопазване, а съм бил и в Америка, където съм гостувал на мои колеги, сънародници, които упражняват Фамилна медицина. Така че аз съм запознат с различните системи или по-точно с упражняването на Фамилна медицина в различни държави – различни по икономическо развитие, различни по манталитет. И затова в момента съм скептик по отношение на близкото бъдеще на Фамилната медицина у нас.
Д-р Светлин Митев, ОПЛ в гр. Варна
Този форум е много полезен за нас и виждам, че се радва на голяма посещаемост. Видях, че има изключително много регистрирани колеги.
Развитието на Общата медицина е логично, защото в България тя отскоро е като самостоятелна дисциплина. Видяхме много въпроси, които бяха поставени на дискусията за проблемите. Разбира се, може да има дискусия и за хубавите страни. В случая за проблемите – маркирахме няколко важни неща, чухме хубави идеи. Неизбежно нещата се случват към по-добро, когато общопрактикуващите лекари са единни, когато имат добра организация, могат да формулират добре своите искания със съответните аргументи. Следващият етап е и когато има чуваемост и желание от страна на управляващите да бъде осъществено това, което е разумното. Аз мисля, че неудачите, които имат колегите в общата практика са в различни посоки – по отношение на правилата, които често са недобре работещи, по отношение на различни икономически фактори, възможностите за обучение, за специализации, за отпуски и т. н. Всичко това може да търпи своето благоприятно развитие през следващите години, като гаранция за това могат да бъдат нашите форуми, нашите предложения към институциите, към управляващите – предложения от НСОПЛБ и от БЛС чрез нашето сдружение.
Д-р Румяна Тодорова, ексдиректор на НЗОК
За съжаление в момента виждам, че Фамилната медицина се разбира само от общопрактикуващите лекари, което е много жалко. И доказателство за това е, че никой от управляващите не присъства на този важен форум. Можеха да се чуят много интересни неща. Аз за втора година виждам едни изключително мислещи и много напреднали в материята специалисти, както вече бих ги нарекла. И управляващите, ако искат да бъдат добре приети от обществото, най-малкото трябваше да чуят това, което се дискутира тук.
Как виждам Фамилната медицина в бъдеще?! Виждам я с тяхното много активно участие, благодарение на управлението на общопрактикуващите лекари. НСОПЛБ, в лицето на неговото ръководство е поело една линия, която смятам, че е правилната, която затвърждава в тези хора усещането, че те са не по-малко или по-некачествени лекари от останалите, т.е. че те са наравно с останалите специалисти; че те наистина трябва да бъдат gatekeeper на системата, така както е заложена логиката на тази система. И не трябва да допускат нейното разрушаване, защото в момента има точно такава тенденция.
Д-р Борис Косаров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в област Перник
Мисля, че в момента НСОПЛБ до този момент хвърля основно усилията си за промяна в условията на работа. Защото правилата, по които работехме бяха доста трудни и недобри не само за нас, но и за пациентите.
Разработените проекти на НСОПЛБ за развитие на Фамилната медицина, за начина, по който трябва да се развива, засега остават само разработки на нашето Сдружение и не срещат разбиране в политическата класа.
Д-р Елка Нинова, ОПЛ в гр. Сливен
Смятам, че Фамилната медицина в България през последните 10 години претърпя едно положително развитие. Нещата са много по-добре отколкото преди това. Личният лекар се утвърждава все повече като такъв и като добър специалист. Не са малко и колегите, които взеха специалност „Обща медицина”. Доверието между лекар и пациент се подобри. Пациентите вече вярват повече на личния лекар. Дори бих казала, че и когато ходят при специалисти си носят консултацията със съответното искане за мнение на личния лекар и със съобразяване на общото му състояние с конкретния проблем, заради който са ходили при специалист.
Д-р Димитър Заеков, ОПЛ в гр. София
Общата медицина е в процес на развитие, в процес на структуриране. Практически Общата медицина в България я имаме от началото на рамковото договаряне – 2000 г. Тогава множество колеги с различна специализация започнаха да работят Общата медицина като и сега имаме голяма разлика между отделните практикуващи. Все пак стандартът постепенно трябва да се наложи и работещите следва да отговорят на него. Това е развитието според мен в момента.
Що се отнася до личните ми затруднения – касае се основно за липса на средства, средства за дейности, за административен капацитет, за обучение, за амортизации, за нови неща.
Д-р Атанаска Петрова, ОПЛ в гр. Ямбол
От изминалите 10 години откакто съществува Общата медицина, виждам един напредък в развитието, но има още доста неща, които трябва да бъдат направени – по отношение на профилактиката, по отношение на обслужване на пациентите, по отношение на специализацията в Общата медицина и много други нерешени проблеми.
Естествено в моята практика има проблеми. Моята практика е смесена, с повече деца и по-малко възрастни хора. Бих искала да бъдат профилактирани всички пациенти, защото при много от профилактичните прегледи се откриват заболявания, за които пациентите и не подозират. Но срещаме затруднения в ресурсите, защото разполагаме с регулативни лимити, които не позволяват да направим абсолютно всичко, което искаме да направим за пациента по отношение на профилактика, например за рак на шийката на матката или рак на гърдата. От тази година има напредък. В смисъл, че всички жени над 50 години имат задължително при профилактичен преглед изследване на мамография, както и мъжете над 50 години имат изследване за PSA тест.
Много заболявания биха били предотвратени, ако се наблегне повече на профилактиката, защото аз мисля, че ролята на общопрактикуващия лекар е най-вече профилактичната дейност.
Д-р Дорка Калайджиева, педиатър, ОПЛ
Смятам, че Общата медицина е добро нещо, но от 2000 г., когато стартирахме, досега, претърпя много промени и дори ми се искаше да задам следния въпрос, макар да не е в тематиката на осъжданите проблеми – Какво всъщност е днес Общата медицина?! Защото ние излязохме тотално от идеята за Обща и за Фамилна медицина. Какво имам предвид?! Имам предвид, че Общата медицина обслужва здравноосигурените пациенти в страната, техните вноски отиват в Здравноосигурителната каса, която заплаща услугите на общопрактикуващите лекари. От няколко години това изцяло изчезна. Значи – вноските на пациентите отиват в държавния бюджет, правителството определя какво ще отива за здравеопазване, а това са парите на хората за здравеопазване. Това не са пари за нещо друго. По този начин се промени идеята на тази форма на здравно обслужване на три нива – общопрактикуващите лекари, специалистите от доболничната помощ и от болничната помощ.
В този смисъл се промени изначално самата структура на този тип здравеопазване. И аз вече не знам къде сме точно и дали някой изобщо знае. Дали някой сега може да познае в тази съществуваща реалност първоначалната идея на този тип здравеопазване. Това е нещо, което изцяло промени идеята, промени и правилата, и практиките, и не е на добро.
Хората са демотивирани да си внасят здравните осигуровки, защото така или иначе нещата доникъде не стигат. Да не говорим, че за толкова години пациентите не можаха да разберат каква е идеята на този тип здравеопазване. Но аз съм с убеждението и впечатлението, че и голяма част от колегите, които не са общопрактикуващи лекари също не знаят каква е тази система, която е вече от 12 години в България. Защото общопрактикуващият лекар трябва да обхване здравния проблем на пациента и там където той няма техническа възможност, способности, знания и т. н., той иска помощ от колегите си – специалисти, било то в доболничната или в болничната помощ. Но консултацията е за общопрактикуващия лекар, не е за болния. Докато в България консултацията е за пациента, не за неговия лекар. В много случаи дори неговият лекар изобщо не трябва да знае за какво става въпрос. Затова понякога нашите пациенти се лутат от специалист на специалист, от болница на болница. Те нямат координатора в лицето на своя лекар и никой не поглежда картината в цялост. Да не говорим, че има изкривявания и в тълкуването. И затова имат значение и роля и медиите.
Ако трябва да се обобщи – идеята на Общата медицина е да има един лекар, който има достатъчно много опит и знания, за да може да навърже цялата картина на този конкретен човек. И смятам, че най-големите неудачи и най-големите лутания идват от този проблем. Защото някой решава да тръгва от кабинет на кабинет и никой не свързва първата консултация с втората консултация и за какво точно става дума. Да не говорим за лечението в болниците, където едно се лекува, второ се пише, трето се оказва истината и ние нямаме идея в крайна сметка този човек от какво е болен.
Д-р Дочева, ОПЛ в гр. Враца, със специалност „Педиатрия”
Избрах да бъда семеен лекар, след като една моя пациентка ме попита как ще може да идва при мен на платен прием (това беше по време на реформата). Казах й – няма да има платени прегледи, аз ще стана джипи и ще бъда при вас. Запазих пряк достъп до пациентите и до практика си.
Считам Общата медицина за една от най-съвременните и модерни форми – първо на квалификация като лекар и второ – като отношение към пациентите. Много важен е холистичният подход, пациентът да се види в цялост – в семейната му среда, в работната му среда, да се познават всичките му проблеми. И с негово съдействие разбира се, защото се даде доста власт на пациентите по отношение на личния си статус, да имат информирано съгласие и да участват активно в лечебния процес.
Лошият момент дойде от неправилното разбиране на реформата от страна на медиите, които започнаха да плашат пациентите, че ще бъде лишен от специализирана помощ, което просто е абсолютно погрешен казус. Едно е пациентът сам да реши какво му има и да тръгне да търси определен тесен специалист, друго е под ръководството на най-добре познаващия го личен лекар, който той е избрал по собствен избор и е преценил, че може да му се довери, лекар и пациент в екип да могат да решат здравословния му проблем. И ако медиите добият по-точна представа за същността на Общата медицина, това за нас ще бъде много полезно, защото все пак не можем да забравим, че медиите са четвъртата власт в страната и пациентската листа, както и обществото като цяло, се влияе много от тях.
Д-р Мустафа, ОПЛ
Бих казал, че Фамилната медицина е най-социалният фактор в страната. Всеки ден пациентът опира до нас.
Що се отнася до проблемите ... Хората имат права, но има недостиг на лимити. А всичко трябва да е взаимно.
Д-р Адалат Илиева, ОПЛ в село Братаница
Аз съм общопрактикуващ лекар със специалност „Обща медицина”. Работя в това село 18 години и живея там.
Проблемите при нас са много. Общо знаете, че в повечето случаи пациентите не са доволни от това, че недостигат направления. Има недоволство и по отношение на лекарствата, които са с отстъпка от Здравната каса, защото намалението е минимално. Това много затруднява пациентите, особено възрастните хора, които имат много ниски пенсии и не могат да си позволят по-добро лечение.
Друг проблем е недостигът на направления за медико-диагностична дейност. Изследванията, които се правят за профилактичните прегледи би трябвало да бъдат без лимит от Здравната каса. Така мисля аз. За да може ние да работим с тези пациенти, защото профилактиката е най-важна. По този начин по-лесно ще откриваме заболявания като хипертония, захарен диабет, раковите заболявания. Според мен регулативните стандарти би трябвало да важат само за острите заболявания и някои хронични заболявания, които ние определяме дали да изследваме пациента, дали да го изпратим за лабораторни или рентгенови изследвания. Това според мен са важните проблеми – както за пациентите, така и за нас, защото ние се грижим за тях.
Д-р Анелия Ананиева, ОПЛ в гр. Плевен, със специалност „Педиатрия” и „Обща медицина”
Специалността е хубава, защото е богата, обхваща пациента като цяло. Тоест, в нашата работа ние гледаме на нашия пациент по т. нар. холистичен подход. Това ще рече – не само физическото му здраве, но и духовното му здраве, социалната среда, социалните проблеми, които има.
Това, което не ми харесва и не ме устройва в момента е отношението, което вече в продължение на 11 години се създава от медиите към личните лекари. За това, че те непрекъснато са само длъжни на своите пациенти, непрекъснато трябва да задоволяват всичките им капризи, а в случая ние сме обвързани с регулативните стандарти на Здравната каса. Това са прословутите недоволства от т. нар. направления за специалисти, за изследвания. Прекалено много се говори за права на пациентите, за никакви права на лекарите, за никакви задължения на пациентите. А пациентите от своя стана също имат своите задължения – да се явяват на профилактични прегледи; когато са дошли при нас и са поискали съответното направление и консултация, да имат грижа да ни върнат тези изследвания – амбулаторния лист от специалиста, за да може ние да знаем какво се случва с този пациент, да сме по всяко време наясно с всичките му проблеми.
И най-много тежи проблемът с това 24-часово разположение на личния лекар, който поне в Плевен от миналата година е разрешен с разкриването на т. нар. дежурни кабинети, които от 20 до 8 часа всяка вечер, в почивни и празнични дни, могат да поемат обслужването на пациентите. Като тези кабинети са финансирани със средства на Здравната каса, т.е. – по 11 стотинки на пациент. И всеки лекар превежда тези пари на въпросните кабинети.
Пациентите са недоволни от организацията на самата система, което рефлектира в нашата работа. Притиснати сме много с тези регулативни стандарти, поне ние в Плевен. И лично аз успявам със сложни игри и гимнастики да мога да си планувам направленията и средствата за изследвания, за да мога да си покрия тримесечието и да имам ресурс във всеки момент за спешни случаи. И искам да кажа, че недоволството на пациентите от стагнацията, кризата и т.н. рефлектира преди всичко при нас, като първа врата на системата такава каквато е нашата функция. Оттам нататък, всеки идва излива върху нас своята негативна енергия и си заминава, а ние оставаме поемайки всичката тази енергия.
Иначе като специалност Общата медицина е хубава, защото е богата. Лично аз, след като имах специалност „Детски болести” преди 7-8 години взех и специалност „Обща медицина”. Много неща съм научила, старая се да поддържам висока квалификация, посещавайки различни форуми на национално и местно ниво. И мисля, че бих могла да бъда полезна със знанията си на много от пациентите, но за съжаление една голяма част от тях идват и искат талон за специалист, талон за това или онова. А в много случаи бих могла да им помогна.
С ОПЛ разговаряха: Петър Колчев, Камелия Коцева, Zdravennavigator.bg
Материалите са ни предоставени от www.zdravennavigator.bg
