Вместо на 1 място личният лекар се отчита на 15 - Интервю на доц. Киров за вестник 24 часа

22.02.2018

Повечето служби иска еднакви данни, но не си ги обменят помежду си Писане много, а за преглед договорът предвижда 10 мин., казва доц. Киров.

 

  1. Кои са базовите проблеми в модела на здравеопазването към днешна дата?

 

Смесват се понятията система на здравеопазване и система на здравно осигуряване, т.е. разбирането за тях. Резултатът е  неправилни политики и разминаващи се с очакванията резултати.

Например, здравните политици постоянно се опитват да държат пирамидата с върха надолу вместо да я поставят на стабилна основа.

Внуши се на хората, че „солидарен модел“ не означава да си платиш задължително и солидарно здравната вноска, а само да ползваш каквото и когато си поискаш от системата на здравеопазване.

НЗОК отдавна загуби предопределената й в началото функция и се превърна във васално владение на държавата.

Не се спазват закони, които са в полза на системата на здравно осигуряване, но пък прилагането им би довело до отлив на гласоподаватели.

МЗ и НЗОК се опитват да „пишат“ учебници по медицина и консенсуси за диагностика и лечение, които наричат наредби и др., а това не е тяхна работа.

Тенденцията за подронване авторитета на медицинското съсловие и нежеланието да се разбере, че и у нас, както и в много други страни лекарите и нашите сътрудници са едни от най-добре заплатените хора.

Порочен начин на водене на преговори по НРД и т.н.

Има и още, но ще трябва да запълним целия брой на вестника.

 

  1. Как коментирате генералната здравна политика по отношение на профилактиката?

 

Трябва да бъдат промотирани дейностите по профилактиката. Да се говори на хората какво е осигурено, каква е ползата, да се представят резултати, да бъдат подсещани и това да става по всички възможни комуникационни канали. Но най-важно е „държавата“  да говори това.  Да се обяснява, че профилактика не означава да ти направят всичко възможно в света на медицината, но е важна, защото целта е да се установят най-обхватните и често срещани заболявания. След това може да се мисли за по-тясно насочени дейности  Но у нас дефекта е, че много често стратезите изкрещяват едно голямо „А“, след което няма „Б“ или е толкова тихо, че само те могат да го чуят.

Твърдя, че през годините, благодарение на нашите идеи, на НСОПЛБ, и на появате и на някои разумни хора в здравната политика, бяха въведени доста добри неща, които направиха осигурения годишен профилактичен преглед изключително полезен и с голяма степен на обхват и достатъчност, по който показател сме пред много европейски страни. Който не вярва нека провери, а да не приказва наизуст.

Трябва да се поощрят финансово лекарите, които извършват профилактиката, а не както казва народа „с трици маймуни да се ловят“, защото и ние и пациентите отдавна сме представители на човешкия род.

 

Профилактиката е планувана за 35% от възрастните. В Германия ако получиш инфаркт и не си провеждал редовна профилактика ще имаш плащателни проблеми.

 

  1. Как трябва да се реформира системата, за да бъде по-адекватна към очакванията на пациентите?

 

Коя от системите? На осигурявани или здравеопазване. Трябва да се реформират и двете. Не е задължително да отговарят на всички очаквания на всеки, нито на медицинското съсловие, нито на пациентите, а да бъдат ефективни и полезни. Пациентите може да очакват да се реформира така, че да не се плащат здравноосигурителни вноски или те да 0.001%, но всичко да е абсолютно безплатно. За нас пък може да е адекватно да получаваме по 100 000 лв. на месец. Давам тези примери-закачки, защото ако се мисли по този начин и това ще води реформите на системите, то това е грешният път.

Никой не иска да изпитва болка, но често се налага, за да бъдеш излекуван.

 

Какво трябва да се промени, за да са удовлетворени от труда си лекарите?

 

Системата на здравеопазване да бъде дружелюбна към лекарите.

Да имат добри условия за работа (минимум бюрокрация), клинична свобода да лекуват и назначават и изписват терапия, достатъчно време за медицински  преглед, като лекарят определя тази достатъчност,  а не Национален рамков договор, който гласи-10 мин. Ами ако са 9…, а, ако са 20…. Ние не сме на конвейр, хората не са чифтове обувки, за да гоним норма.  Не на последно място- да се осигурят възможностти за професионално кариерно развитие за всяка една специалност, включително и нашата. Това не означава постове, а възможност за прилагаш в практиката си повече и нови неща, технология, лечение и др. и естествено да бъдеш възнаграден за това.

Кариерно развитие за лекаря не означава да го принуждават да следи повече и повече запетаи, да слага тагчета, където е указано, да смята брой хапчета за брой дни, та да не го накажат, защото е „ощетил“ касата….

                                                                                                                                                                                       

  1. Кои от вменените на общопрактикуващите лекари дейности не би трябвало да са тяхна работа?

 

Всички немедицински дейности. За това трябва да получим достатъчно финансиране, за да осигурим хора, които да го правят, ако се приеме, че се върши от нашите практики.

ОПЛ не трябва да бъде посредник и доставчик на данни за различни държавни и други институции, а да се отчита само на едно място. Оттам останалите да получават информацията.

Но, как да коментирам това, като сега МЗ превърна касовия бон в еквивалент на медицинска дейност?

 

 

  1. От какво са най-недоволни колегите Ви от сдружението, на което сте председател? Кои са най-големите куриози, които са Ви разказвали?

 

В част от недоволството се отразяват и чисто лични, човешки интереси (ние сме хора), но в по-голямата си част са породени  от администриране от страна на НЗОК в същинската ни медицинска дейност, ограничавайки правото ни на лечение на пациентите ни съобразно собствената ни компетентност, задължителни консултации и в същото време сме отговорни за качеството на лечебния процес.

 

Например, ОПЛ подлежи на контрол от над 15 институции. При откриване на нередности –сериозни финансови санкции. На половината от тези институции им се отчитаме за едни и същи неща. На някои по електронен път, но други си искат хартията и това е.

Институциите не си говорят помежду си или ако го правят, то не е по нормален начин, от което страдаме ние и искат да ни превръщат в „доставчици“.

Бюрократичната тежест- административните дейности. Стана дума за това.

Непознаването и неразбирането на същността и значимостта на нашата работа. Едва ли не, ние сме не само „втора ръка“ хора, но и лекари. Справка, проф. Плочев, който ни определи като диспечери. Тек ще кажа, че не ние сме избрали или желаем да бъдем „диспечери“, но хората на постове, какъвто той моментно заема и други подобни ни превръщат насила в такива чрез грешните правила, които създават.

те нямат връзка помежду си .

Както казват колегите, най-големият, куриоз е, че въпреки системата, все още има оцелели ОПЛ, а 96% от пациентите са доволни от нас, както сочи проучване на общественото мнение, проведено от вашето издание за 2017. Това звучи като куриоз, но по-скоро демонстрира високо качество и устойчивост на ОПЛ и обективизъм у пациентите ни въпреки опитите да бъде манипулирано мнението им от различни институции.

 

 

  1. По колко пациенти най-много имат ОПЛ и тази бройка възможна ли е за обгрижване?

 

Всичко е възможно, ако са осигурени възможности. Ако има финансова възможност да се изгради добър екип от сътрудници и база е възможно да се обслужват както малко, така и много хора и всички да са в голяма степен доволни. За броя няма рецепта. Това се вижда в процеса на работа.

 

 

  1. Има ли населени места без ОПЛ и ако да - защо?

 

Има, но за това питайте НЗОК. Причината съвпада с тази поради която има и само единични случаи на нови, млади ОПЛ. Друг проблем е липсата на всестранна подкрепа от страна и на местната власт.

Трябва да се знае обаче, че няма страна в света, която да си позволи лукса да има лекар в населени места с 50- 300- 500, т.е. малък брой население.

 

 

  1. За кои специалности в момента здравната система дава най-добри перспективи? Ако сега избирахте към каква медицинска специалност да се насочите, какво щяхте да решите?

 

Не мога да отговоря истински, защото нито аз, нито условията са такива, каквито са били във времето, когато започнах да работя като лекар. Всъщност, ние само си мисли че правим истински избори…в повечето случаи те са предопределени, а нашият избор се състои в това как да вършим това, което правим и то пак с известна уговорка.

Когато веднъж попитах за това мои колеги, те шеговито отговориха: Министър на здравеопазването, специалности със задължителни консултации.

 

Повече от интервюто за вестник 24 часа можете да видите тук!

< Назад