Становище на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето

05.09.2018

С Т А Н О В И Щ Е

от

Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ)

 

Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, публикуван на електронната страница на МЗ на 13.06.2018 г. с период на обществената консултация: 07.08.2018 г. до 05.09.2018 г..

 

 

Уважаеми дами и господа,

Представяме на Вашето внимание следните предложения за промени към публикувания за обсъждане проект и коментар:

 

  1. Необходимо е навсякъде думите „личен лекар“/“лични лекари“ да се заменят с Общопрактикуващ лекар/и, съответно ОПЛ.
  2. Относно предлаганите промени чрез § 11. В член 26, касаещ здравните кабинети в училища, детски градини и др. представяме на вниманието ви, предложение на НСОПЛБ за дейностите, които трябва да осъществяват, публикувано през 2007 г. и все още актуално. Същото дава акцент на комуникацията между работещите в здравните кабинети и останалите части на системата на здравеопазването.

„Решението на проблема с комуникацията между медицинските  специалисти, които в момента работят в училищните кабинети и общопрактикуващите лекари, провеждането на имунизациите и проследяването на хронично болните деца - факти, които сега се изтъкват като основание за промяната,  могат да бъдат решени чрез:

 

1.   Създаване на ясни правила за работа на медицинските специалисти в съществуващите училищни кабинети, като акцентът бъде върху организацията и насочването на подлежащите деца към ОПЛ за профилактичен преглед, контролен преглед по повод хронично заболяване и имунизации. Организирането на здравни беседи за социално значими здравни проблеми (СПИН, наркомания, алкохолизъм и т. н.) с участието на лекари ОПЛ и от останалите специалности също би могла да бъде една от задачите на работещите в тези кабинети.

2.   Осигуряване на средства за комуникация (компютър, интернет, съответен софтуер за проследяване на имунизационния статус, алгоритми  за насочване за контролни прегледи към ОПЛ и оттам,  ако е необходимо,  към съответен  профилен специалист, при деца с хронични заболявания).

3.   Провеждане на активно обучение по специална програма за изпълнение на посочените задачи на медицинските специалисти, работещи в учебните заведения.“

 

Нашето становище е, че функциите на здравните кабинети (където има такива) трябва да бъдат:

  1. Медицинско обслужване за оказване на първа/долекарска медицинска помощ до пристигането на специализиран екип на спешна медицинска помощ;
  2. Подпомагане изпълнението на мероприятията(програмите за превенция) профилактика на заболяванията, както и на контрола на хроничните заболявания чрез ефективна комуникация с ИМП, които я извършват.
  3. Контрол върху изпълнението от децата/родителите на дадените от съответните медицински специалисти дългосрочни препоръки и подаване на обратна информация към последните.

 

Коментар: В така предложения текст няма достатъчна яснота относно посоченото по-горе и се допуска дублиране на дейности (особено профилактика). Отново подчертаваме, че дейността на здравните кабинети основно трябва да бъде подпомагаща.

 

  1. § 30. В чл. 83, ал. 7 думите „чужденци, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България и“ се заменят с „граждани на държави-членки на Европейския съюз“.

Предложение: Ако бъде приета промяната, необходимо е ясно да се разпише как се процедира с  граждани на държави, които не са членки на Европейския съюз.

 

  1. § 31. В чл. 86, ал. 1, т. 13 се изменя така: „13. пълно, вярно и своевременно попълване на здравната документация, свързана със здравословното му състояние, както и на достъп до нея.“

Коментар и предложение: Текстът на сегашната т.13 е следният: „13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние.“

В предложеното допълнение пълно, вярно и своевременно попълване на здравната документация“ липсва яснота. Необходимо е да се дефинира „пълно, вярно и своевременно“! По-удачно е да се определят срокове за „своевременно“. Посочете критерии за „вярно и невярно, пълно и непълно“. В противен случай, тези текстове създават предпоставки за свободни тълкувания най-вече от контролиращите органи, което е свързано с налагане на санкции, които в същия този проект се предлага да бъдат завишени.

 

  1. § 39. Член 152 се отменя.

Коментар: В този член се урежда осигуряването на медицинска помощ за заболяванията различни от психични заболявания на пациентите.

Предложение: Да се преосмисли правилността на тази промяна и дали тя не лишава пациентите от право на лечение. Една полезна промяна би била възстановяване на диспансерното наблюдение особено за някои диагнози от клас „F“ в психиатричната извънболнична медицинска помощ.

 

Относно предложението за създаване на регистър:

В този си вид, регистърът ще обхване само част от пациентите с психични заболявания. Необходимо е да се конкретизира кои от тези заболявания ще бъдат регистрирани (МКБ 10).  Задължително да се дефинира „служебно ползване”- кой, на какво основание и с каква цел би могъл да го ползва. В противен случай се създават условия за сериозни злоупотреби. От друга страна, явната стигматизация на хора с точно тези заболявания не е приемлива за отношенията в едно съвременно общество, към което се стремим. Подчертаваме, че тази информация е налична в информацианния масив на НЗОК и е крайно време да се осигури достъп на медицинските специалисти до нея при необходимост (това изисква друга промяна в закон, както и НРД). Никой друг не може да има достъп до тази информация. За целите на статистиката (НЦОЗ), може да получи анонимизирани данни от НЗОК.

 

  1. § 51. Член 221 се изменя така: „Чл. 221. (1) Който наруши правата на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1500 лв.“

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от лечебно заведение, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 6000 лв.“

Коментар, предложение: Категорично настояваме за реципрочност на този текст, както и ясно разписване на правата на изпълнителите на медицинска помощ.

Например: създаване на  Чл. 221. (3)  „Който наруши правата на изпълнител на медицинска помощ, регламентирани с този  закон и с нормативни документи по прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1500 лв.“.

Правата на ИМП могат да бъдат изброени в отделен член на този закон или разписани в наредба, след обсъждане в съсловието и предложени от БЛС.

 

  1. Чл. 209. (1) Който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване - от 100 до 200 лв.

(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на длъжностните лица, които са възпрепятствали явяването на лицата за извършване на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване и имунизация

(3) Родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв.

Коментар и предложение:  Предлагаме санкциите тук да бъдат завишени в съответствие със завишаването на останалите в този Проект. По т. 3 да се обмисли и въвеждане на още санкциониращи механизми - да не се допускат до детски, училищни заведения и университети съответните деца и младежи. Да се дефинира кои са „длъжностните лица“, упоменати в ал. 2 на Чл. 209.

Нова ал. (4). При отказ от задължителна имунизация на детето от страна на родителите или настойниците (документиран или устен) лекарят уведомява РЗИ, които съвместно с Агенцията за закрила на детето прилагат мерките, указани в този закон. Контрол върху изпълнението на задълженията на пациента по имунизации и профилактика се осъществява от РЗИ, въз основа на получени от НЗОК данни за неизвършени прегледи и/или имунизаци на подлежащи лица. Санкцията се събира от НАП като средствата от събраните глоби се разпределят за здравни дейности.

 

Нова ал.(5). ИМП не носят отговорност за здравните последствия за ЗОЛ, които не са се явили на профилактичен преглед и задължителна имунизация.

Чл. 95. (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи.

Предложение:

Текстът да се промени така: Чл. 95. (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза НЗОК осигурява достатъчно финансиране и правила, които осигуряват на пациента достъпни палиативни медицински грижи във вид и обем, които осигуряват контрол на болката, облекчаване на страданието и подобряване на качеството на живот.

Коментар: Излишно е да цитираме официалната статистика за предлагането и ползването на този вид дейност, както и тук да обсъждаме безбройните финансови и организационни пречки. Реалността е, че тези хора не получават грижата, която би трябвало в онзи най-тежък период, когато лечението на самото заболяване е практически без резултат.

     

Въз основа на гореизложеното считаме, че предложеният в този му вид Проект за Закон за промяна на Закона за здравето не трябва да бъде одобряван и приеман, докато не се решат поставените въпроси.

 

Официалното писмо, изпратено до съответните адресати можете да видите тук!

< Назад