Становище на НСОПЛБ в отговор на писмо от Комисията по здравеопазване относно: Законопроект за за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 52-654-01-92, внесен от внесен от Костадин Георгиев Ангелов и група народни представители

27.07.2026

Уважаеми проф. Ангелов, дами и господа,

Благодарим и ценим факта, че за Вас като Председател на Комисията по здравеопазването и в случая вносител на обсъждания Проект за изменение и допълнение на закона за здравното осигуряване, становището на НСОПЛБ е от значение. Трябва да отбележим обаче, че предвид обема на Проекта (24 страници), както и факта, че по същество това е проект, който предлага промени в още четири основополагащи закони в системата на здравеопазването, ще коментираме основно въпроси, свързани най-вече с електронната здравна карта, която по-коректно би трябвало да се нарича електронна здравноосигурителна карта, тъй като, по същество, следва да удостоверява правото на гражданина да ползва медицински услуги от Националния здравноосигурителен фонд, като потвърждава неговата самоличност и непрекъснати здравноосигурителни права (може да има такава опция, ако е налично и допълнително здравно осигуряване), предоставя достъп до определени бази данни в системата и т.н.

I. Каква е основната функция, която се очаква да изпълнява тази е-здравна карта?

Всъщност, основната функция на електронната здравна карта (за краткост ще я наричаме е-карта) в повечето европейски системи е идентификацията на пациента и доказването на правото му на здравноосигурителни услуги, а не валидирането от пациента, че конкретната услуга е извършена. Това е видимо от приложената от нас справка с отговори на отправено от НСОПЛБ запитване към членовете на UEMO през есента на 2025, както и извършено проучване чрез AI. Контролът, дали лекарят действително е извършил отчетената дейност се осъществява главно чрез електронни регистри, одити, анализ на данни и проверки на осигурителните институции, а не чрез изрично потвърждение от пациента за всяка отделна услуга.

В този смисъл, очакванията за подобряване на контрола върху разходите чрез е-карта и валидиране от пациента не са съвсем основателни и са много по-големи, отколкото би бил реалният резултат.

Моменти, които изискват изясняване и преосмисляне, както и предложения:

Е-картата заменя хартиената здравноосигурителна книжка, която отдавна е излишна и това е положително. Но за разлика от нея, според текстовете в Проекта, е-картата дори не включва ЕГН. Въпреки наличието на персонален идентификационен номер при съвпадение на имена и дата на раждане, няма как да е ясно, че този номер е точно за даден човек, например). Останалите атрибути, следва да бъдат разяснени.

Предлагаме изрично да се разпише в Закона, че е-картата удостоверява правото на гражданина да ползва медицински услуги чрез националния здравноосигурителен фонд като потвърждава неговата самоличност и непрекъснати здравноосигурителни права (може да има такава опция ако е налично и допълнително здравно осигуряване), както и че това право е валидно, т.е. автоматична проверка на осигурителния статус (ако се ползва четец). Към този момент, медицинските софтуери на ОПЛ позволяват директна връзка за проверка на осигурителен статус, но тя е проактивна, а не облигаторна.

Това че е-картата „потвърждава всички извършени дейности в лечебните и здравните заведения, включително дейностите, извършени от разстояние“ очевидно означава, че пълноценно играе ролята на „подпис“ на пациента. Това означава и настояваме да се разпише изричен текст в Закона, че всеки документ, валидиран чрез е-карта не следва да се разпечатва на хартия и подписва саморъчно (на ръка) от пациента.

За да бъдат потвърдени тези дейности, ЗОЛ трябва да е наясно какво представлява всяка една от тях (от прегледа, през вземането на кръв, например за изследване, инжекции, анестезия, оперативна или друга намеса, образно изследване и др.). И ако целта, каквато всъщност вероятно е, да има по-строг контрол, е-картата по този начин и с тази формулировка едва ли ще успее да я изпълни, тъй като няма разлика в потвърждаването чрез е-карта, лична карта или саморъчно поставен подпис освен в техническия начин на валидиране. Т.е., прилагането на е-картата не променя процеса и механизма на оценка и контрол, само начина на финализиране чрез някакъв вид „подпис“. Освен ако не се има предвид потвърждаване на всяка една процедура (както посочихме), което по наше мнение е почти практически невъзможно.

От текстовете в проекта не става ясен механизмът, по който е-картата осигурява възможност на пациента да „получава съобщения в реално време чрез мобилното приложение „е-Здраве" и следва ясно да се обясни. Има механизъм за регистрация в „е-Здраве" и мястото на е-картата в него към този момент в предлаганите текстове е неопределено, което прави текста неясен. В този случай, също така, опцията за отказ от получаване на известие, усложнява и донякъде обезсмисля процедурата, както и допълнително усложнява административната част на процеса.

По отношение на новия чл. 68 а, ал. (2) т.1 „1. предоставя достъп на…..“, който касае достъпа до информация за лицето, налична в базата данни (например НЗИС), текстът трябва да се допълни по следния начин: след думите „гражданина по чл. 28г, ал. 3 от Закона за здравето“ да се продължи с „извън случаите, когато съответното лечебно заведение, здравно заведение, държавни органи, застрахователи или други, упоменати в закон, нямат осигурен достъп по друг законово установен ред.“ Когато, например се разглеждат документи от ТЕЛК, комисиите трябва да имат директен достъп до тази информация, не опосредстван.

В момента ОПЛ имат достъп до електронните здравни записи на избралите ги пациенти от чрез doc.his.bg, което е огромен плюс и за двете страни, предвид непрекъснатостта и спецификата на първичната медицинска помощ, която предоставят ОПЛ и това не трябва да се променя.

В случаите на посещение при СИМП и БП, както и СП, е-картата може да служи като ключ за временен достъп (докато се ползва услугата), тъй като там няма постоянен избор на изпълнител и непрекъснатост за разлика от ПИМП.

По отношение на носителя, присъщо необходими са двата варианта: физически и мобилен. Уместно е да се даде възможност на пациента да избере вида на носителя. Младото поколение със сигурност ще предпочете мобилния вариант (който е и по лесен за възстановяване, както и по-евтин). Тази възможност за избор би редуцирала и цената на техническото изпълнение и ще ускори процеса на имплементиране на е-картата.

Сравнението, използвано в мотивите, на Е-картата с „банкова“ карта на пациента не е съвсем уместно, тъй като пациентът при ползването на медицински дейности не разпределя само ресурсите, за които има собствен принос, а ползва и част от тези на останалите здравноосигурени, което се определя от вида на системата на здравно осигуряване в България. Казано иначе, правото да получиш, колкото е необходимо според здравния проблем, не означава че имаш право да боравиш с и да влияеш върху приноса на другите участници.

Основните изводи от гореказаното са следните:

1. Основната функция на е‑картата е идентификация, не контрол

Е‑картата трябва да доказва самоличност + здравноосигурителни права, а не да служи като инструмент за контрол на всяка отделна медицинска дейност. Контролът в Европа се извършва чрез електронни системи, регистри и одити, а не чрез пациентско потвърждение.

2. Текущият проект надценява ефекта от „валидиране от пациента“

Потвърждаването чрез е‑карта не се различава съществено от саморъчен подпис или лична карта, т.е. не подобрява реално контрола, освен ако не се изисква потвърждение за всяка процедура, което на практика е почти невъзможно.

3. Неясноти в идентификацията

Е‑картата не съдържа ЕГН, което създава риск от объркване при съвпадение на имена и дати на раждане. Необходимо е ясно разписване и обяснение на атрибутите на картата.

4. Законът трябва да дефинира ролята на е‑картата

Да се запише изрично:

удостоверява самоличност
удостоверява здравноосигурителни права
проверява автоматично осигурителния статус
замества хартиен подпис, т.е. документ, валидиран с е‑карта, не се разпечатва и не се подписва саморъчно.

5. Неясен механизъм за известия в „е‑Здраве“

Текстът не обяснява как е‑картата осигурява „известия в реално време“. Опцията за отказ от известия допълнително обезсмисля механизма.

6. Достъпът до здравни данни трябва да бъде прецизиран

Да се допълни текстът в чл. 68а, ал. 2, т.1, така че да не ограничава съществуващи законни механизми за достъп (напр. ОПЛ до НЗИС).
Е‑картата да служи като временен ключ за достъп при СИМП/БП/СП.

II. Кой и кога може да използва е-картата?

Чл. 68в. ал. (2) осигурява възможности за гъвкавост при използването на е-картата, които както е видно ще се развият в съответната наредба. Това е важно и наредбата трябва да се изработи много внимателно и след обсъждане, тъй като разнообразието на случаи и съдби в реалния живот е огромно, а целта на въвеждане на е-картата, надяваме се, е да оптимизира, но не и допълнително да доведе до ограничаване на достъпа и създаване на неравенства.

III. „Електронен здравен запис" или „Електронно пациентско досие"

В Проекта:

„§ 16. В Закона за здравето

б) в ал. 3 думите „електронен здравен запис" се заменят с „електронно пациентско

досие"

Още в зората на дигитализацията на здравеопазването у нас, НСОПЛБ настояхме да бъде възприет термина „електронен здравен запис", тъй като той е най-широко използваното и стандартизирано понятие. С цел обективност прилагаме справка, създадена чрез AI.

Според международната литература и утвърдената терминология в здравната информатика, „електронен здравен запис“ (Electronic Health Record, EHR) е по-широко използваното и стандартизирано понятие.

Разлика между термините

Electronic Health Record (EHR) – „електронен здравен запис“

Утвърден термин на СЗО, Европейската комисия и повечето международни стандарти.
Обхваща цялостната здравна информация за пациента от различни лечебни заведения и периоди от живота.

Electronic Patient Record (EPR) – „електронно пациентско досие (или запис, наша бел.)“

Използва се в някои държави и организации, особено в Европа и Обединеното кралство.
По-често обозначава досие, поддържано в рамките на конкретна здравна организация или система, а не непременно пълния здравен запис на лицето.

Извод

Ако целта е текстът да съответства на международно приетата терминология и европейските стратегии за дигитално здравеопазване, не е препоръчително „електронен здравен запис“ да се заменя с „електронно пациентско досие“, защото вторият термин не е пълен еквивалент и в много контексти има по-тесен обхват.

EHR → електронен здравен запис (предпочитан международен термин);
EPR → електронно пациентско досие (отделен, свързан, но не идентичен термин).

Следователно предложението „електронен здравен запис“ да се замени с „електронно пациентско досие“ не е напълно релевантно от гледна точка на международната терминология и е връщане назад и встрани от международните стандарти.

IV. Финансиране

Все пак, за въвеждането на е-картата ще са необходими средства. Например за закупуване на „четци“ , което вярваме не се очаква да бъде за сметка на ИМП. За другите необходими разходи, свързани с изграждане на съответни взаимовръзки и функционалности в дигиталната сфера няма да коментираме.

V. Заключение

Уважаеми проф. Ангелов, уважаеми дами и господа, Е‑здравната карта е важна стъпка към модернизация на системата, но за да бъде ефективна, е необходимо ясно дефиниране на ролята ѝ, прецизиране на законовите текстове и избягване на нереалистични очаквания за контрол чрез валидиране от страна на пациента. Предлагаме текстовете да се преосмислят, съобразно направените коментари и бележки. Уместно е да се съкрати обема и изчистят текстовете до основното: Осигурява се нормативна възможност за създаване на е-здравната карта; Прецизират се, изброяват и ясно обясняват основните й функции, като изрично се дефинира, че използването й заменя физическия саморъчен подпис на пациента; Поставената обща рамка в Чл. 68в. ал. (2) е достатъчна, при условие че осигурява възможност през многократно посочваната в Проекта наредба да се уточнят множество детайли; Един общ текст, който указва, че детайлите по създаването, механизъм на действие, начин на приложение и др. ще са обект на съответната наредба, т.е. Законът позволява, наредбата създава и привежда в действие, като последното е по-трудната част от процеса.

Приложение 1

гр. София

21.07.2026 г.

Официалният документ вижте тук.