Становище - МПС

13.12.2017

Уважаеми колеги,

Екипът на НСОПЛБ подготви и изпрати днес становище относно изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории (обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. и доп.,бр. 30 от 2016 г.), публикуван на електронната страница на МЗ на 30.11.2017 г.

 

Необходимо е Проектът да бъде наистина коректно синхронизиран с промените в ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/1106.

 

Предлагаме:

 

1.      В т. 51,  буква а) и б) да отпаднат. Буква в) става а) и останалите нови следват азбучния ред.

- текстът на буква в) (стара)“ трудно    компенсиран    захарен    диабет, протичащ с хипогликемии“ да добие следния вид:

а)(нова) „рекурентни (потвтарящи се) тежки хипогликемии“ индивидуално индивидуално

добавят се нова буква (б) (в) и (г)

(б) „рекурентни тежки хипогликемии в работно време индивидуално, но не по-рано от три месеца след последния хипогликемичен епизод индивидуално индивидуално

(в) приема медикаменти, при които има риск от възникване на хипогликемия, но демонстрира разбиране за риска и знае как да контролира състоянието.  Разрешено Разрешено

(г) приема медикаменти, при които има риск от възникване на хипогликемия, но няма адекватно разбиране хипогликемията  Забранено Забранено

 

Коментар: „Единственият най-важен фактор свързван с удари/катастрофи при шофиране от водачи-диабетици се оказва скорошна история на тежка хипогликемия, без разлика на типа диабет и прилаганото лечение. “  Диабет и шофиране, Американска диабетна асоциация, Diabetes Care януари 2014; 37(Приложение 1): S97-S103. https://doi.org/10.2337/dc14-S097.

 

2. Текстът на бележка 12 да бъде променен така:

12 (нова) За посочените в т. 13, 36, 37, 58-63, 63 А-Б болестни състояния на сърдечносъдовата система и мозъчните съдове могат да се издават или подновяват свидетелства за управление на МПС на кандидати или водачи едва след ефективно лечение на болестта и компетентно медицинско одобрение (медицински преглед за установяване на физическата годност на водача) и ако е необходимо, редовни медицински оценки. Медицинският преглед за установяване на физическата годност за водачи от група 1 се извършва от общопрактикуващия лекар, който при необходимост насочва лицето за консултация с тесен специалист. Медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачи от група 2 се извършват от изискуемите по вид и брой според наредбата медицински специалисти.

 

3. Текстът на бележка 13 да бъде променен така:

13. (нова) Трябва да бъде оценен рискът от внезапни, водещи до невъзможност за управление, събития при кандидати или водачи с вече добре познати кардиомиопатии (например: аритмогенна деснокамерна кардиомиопатия, некомпактна кардиомиопатия, катехоламинергична полиморфна камерна тахикардия и синдром на скъсения QT интервал) или нови кардиомиопатии, които биха били отркрити. В тези случаи се изисква внимателна оценка от специалист-кардиолог съобразена с прогностичните характеристики на всяка кардиомиопатия. Важи за група 1 и 2.

 

4. Текстът на бележка 14 да бъде променен така:

14. (нова)  За посоченото в т. 51 (захарен диабет, хипогликемия и придружаващи условия- бележката е наша и уточняваща) болестни състояния могат да се издават или подновяват свидетелства за управление на МПС след компетентно медицинско одобрение (медицински преглед за установяване на физическата годност на водача) и ако е необходимо, редовни медицински оценки. Медицинският преглед за установяване на физическата годност за водачи от група 1 се извършва от общопрактикуващия лекар, който при необходимост насочва лицето за консултация с тесен специалист. Медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачи от група 2 се извършват от изискуемите по вид и брой според наредбата медицински специалисти.

Коментар: „Прегледът има за цел да установи дали през последните 12 месеца кандидатът или водачът е губил съзнание в резултат на хипогликемия; дали е преживявал хипогликемия, за справяне с която се е изисквала чужда помощ или е попречила на шофирането; или дали не е имал внезапен без продроми пристъп на хипогликемия. Нужно е да се включат също въпроси за загуба на зрителна острота, периферно зрение или на чувствителност в десния крак.

Неблагоразумно е преценяването на риска от произшествия при шофиране въз основа на гликирания хемоглобин на водача, тъй като не средните нива на глюкоза в кръвта, а епизодичните преминавания във хипогликемия увеличават риска от инциденти при шофиране.

Преценката на шофьорите с диабет е задължително да включва оценката на лекуващия лекар или друг специалист по диабета, който е в състояние да оцени скорошната история на диабетното състояние и да представи на лицензиращия орган становище дали водачът има или няма състояние, което пречи на способността му да управлява безопасно МПС. Най-добрият източник на информация относно историята и терапията на диабета при пациента-шофьор са си или лекуващият лекар, или друг запознат с диабета медик. Сведенията от такъв лекар са от жизнена важност за оценяването на диабетната терапия при конкретния човек, и определящи за това дали е надеждно и разумно той/тя да управлява превозно средство. При възникнали колебания доколко е безопасно да шофира лице с хронични усложнения от диабета (например ретинопатия или невропатия), лицето да се насочва към специалист с опит в преценяването на  свързани с диабета проблеми, който да даде конкретни препоръки.

Лекарите трябва да бъдат помолени да предоставят следната информация: 1) дали през предходните две години (кога по-конкретно?) водачът е имал остър пристъп на хипогликемия, за справяне с която се е наложило да се намеси някой друг; 2) имало ли е обяснение за хипогликемията; 3) дали водачът е с увеличен риск от тежка хипогликемия; 4) умее ли да разпознава бързо настъпващата хипогликемия и знае ли какви подходящи действия да предприеме, за да се справи с нея; 5) има ли доказателства, че водачът може достатъчно добре самостоятелно да следи нивата на кръвната си захар; 6) дали има някакви свързани с диабета усложнения, засягащи безопасното шофиране, за които е нужна допълнителна преценка; и 7) достатъчно наясно ли е водачът относно диабета и неговата терапия, обучен ли е как да избягва хипогликемията по време на шофиране, и готов ли е съзнателно да спазва предложения му план за терапия.

Когато се прави оценка на шофьор с история на тежка хипогликемия, нарушено разбиране на хипогликемията, или свързано с нея пътно-транспортно произшествие, трябва да се проучат причините за тази хипогликемия и да се определи дали тя е функция на терапевтичния режим или на начина на живот на шофьора, или на нормалното протичане на диабета. Нужно е да се назначат подходящи клинични интервенции.“ Диабет и шофиране, Американска диабетна асоциация, Diabetes Care януари 2014; 37(Приложение 1): S97-S103. https://doi.org/10.2337/dc14-S097.

 

5. Т. 15 и 16 се премахват. Новата т. 14 изчерпва и прецизира съдържанието им. Създава се изцяло нова т. 15 със следния текст.

Т.15 (нова) Свидетелства за управление на превозни средства могат да се издават или подновяват в изключителни случаи (по изключение) , при условие че това е надлежно обосновано от компетентно медицинско заключение и при условие че се провеждат редовни медицински оценки, които дават сигурност, че лицето все още е в състояние да управлява безопасно МПС, като се вземат предвид ефектите от заболяването.

 

6. Предлагаме навсякъде в действащата наредба, консултацията на кандидатите или водачите от група 1 с тесен специалист да бъде според преценка на необходимостта от ОПЛ.

Бележка: В текстовете е премахната думата „гарантира“. Никой медициниски специалист не може да гарантира. Може да прогнозира, но и това е условно, а много често събития възникват неочаквано. В противен случай нямаше да се налага оказването на спешна помощ, а и други медицински дейности. В Европейската директива изрично се посочва, че прегледите (оценката) са „ако е необходимо“, така че не е целесъобразно, нито медицински, нито финансово в българската наредба да имат задължителен характер.

Без да пренебрегваме загрижеността на европейските институции в тази посока, трябва да отбележим, че в Анализа на състоянието, структурата и динамиката на пътнотранспортния травматизъм  в Република България за периода от 01.01.2010 г. до 31.10.2017 г. обсъжданите от нас заболявания и състояние не са упоменати като причина и това е вероятно поради нищожно малкият им брой.

 

Предлагаме да вземете предвид нашите предложения, като нанесете корекции в Проекта за наредба. Това би довело до спестяване на време, осигуряване на коректност и прецизност, премахване на елементи на дискриминационност, както и да спестяване средства на хората кандидати за водачи на МПС и такива, които трябва да подновят свидетелството си.

 

Целия документ можете да видите тук!

< Назад