Разяснения по прилагането на Наредба Н-18 от ОПЛ

04.09.2019

По молба на НСОПЛБ през пролетта се състояха срещи в НАП за изясняване на прилагането на  Наредба18Н от ОПЛ. На срещите от страна на НСОПЛБ присъстваха д-р Николай Брънзалов, д-р Гергана Николова, д-р Костадин Сотиров и адвокат Савов, като наш консултант. От страна на НАП присъстваха г-н Пламен Димитров – заместник изпълнителен директор на НАП,  г-н Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ и г-н Росен Бъчваров директор на дирекция „Комуникация и протокол“. 

 

Успоредно с това проведохме среща и с програмистите разработващи софтуер за ОПЛ и производителите на касовите апарати. Програмистите също проведоха няколко срещи с представители на НАП.

 

Естеството на срещите бяха разяснителни разговори, при които НАП, програмистите и ние трябваше да намерим взаимно приемливи варианти по изпълнението на наредбата при  специфичните за работата на ОПЛ условия.

 

От НАП одобриха няколко варианта за работа на ОПЛ, като всеки ОПЛ сам избира по кой от вариантите му е най-удобно да работи.

 

Първият допустим от наредбата вариант е ОПЛ да не свързва касовия си апарат с компютъра. В този случай номерата на фискалните бонове за  таксите за посещение по чл. 37, ал. 2 от ЗЗО, издадените ръчно от фискалното устройство могат да се въвеждат ръчно в софтуера. 

 

Ако някой колега ръчното въвеждане на номерата го затруднява, може да сканира с малък ръчен 2D баркод скенер QR кода на бележката и така ще въвежда номерата на касовите бележки в софтуера си. Цената на скенера е колкото една нощувка на морето /100-150лв./.  За да се стане възможно използването на  2D скенера, ще трябва малко помощ от програмистите поддържащи вашият софтуер. Използването на този метод на въвеждане на номерата чрез скенер не е задължително. То е само възможност. Който иска може да се възползва от нея, който иска – маже да не се възползва.

 

Втори допустим от наредбата вариант, е който иска да свърже с кабелче касовия апарат с компютъра си. Така номерата на фискалните бонове за  таксите за посещение по чл. 37, ал. 2 от ЗЗО, ще се въвеждат автоматично в нашият софтуер. ОПЛ с ръка набира сумата на касовия апарат и тя автоматично се прехвърля в неговия софтуер.

 

Трети допустим от наредбата вариант е при свързан с компютъра касов апарат, ОПЛ да  кликва на компютъра и тогава касовия апарат автоматично издава касовата бележка и автоматично въвежда номера в софтуера на ОПЛ.

 

Тези  възможности, които можем да избираме са законосъобразни и съответстващи на изискванията на наредбата. Всеки сам решава кой вариант да избере, като се съобразява с възможностите на програмистите, чиито услуги ползва. Тяхната задача е по-трудна от нашата, защото те трябва да разработят и поддържат няколко софтуера. Това е трудоемко и изисква от тях повече хора и труд, което може би ще оскъпи някои софтуери. Възможно е някои програмисти да разработят само част от софтуера, а другата част ние да я закупим отделно.

 

На практика при първият и вторият вариант се ползва един и същ софтуер. За сега само две фирми имат готов такъв софтуер, който може да се използва както свързан с касовия апарат, но с ръчно набиране на таксата, така и без да се свързва с касовия апарат. Срока който имат програмистите, най-вероятно ще се удължи до 01.01.2020 г..

 

Колегите избрали третият вариант ще имат допълнителни ангажименти състоящи се в уведомяване на НАП по електронната поща, че са направили ъпдейт на своята програма. Уведомлението трябва да се изпрати в срок до 7 дни след ъпдейтването и то не при всички ъпдейти. Този начин на работа крие риск от блокиране на софтуера, с който работим, при прекъсване на връзката между касовия апарат и НАП. Необходимо е и точно съвпадение на часа на амбулаторния лист и часа на издаване на касовата бележка. Това прави този трети вариант, трудно приложим при нас.

 

Както виждате до тук няма нищо по различно от начина ни на работа до сега. Ако ползваме софтуер по първият и вторият вариант, няма да можем да ползваме софтуера си за  прегледи извършени на здравно неосигурени и частни пациенти и свързаните с тях документи. Документирането на тези услугите,  ОПЛ трябва да прави, като ги пише на ръка на готови бланки или ги пише на World формат на компютъра, като обикновен текст  и да ги разпечатва на принтера, без да бъдат обработвани от медицинският им или от друг софтуер за автоматично генериране и автоматична обработка. Това означава, че за написването на тези документи ОПЛ ще използват компютрите си единствено като пишеща машина. ОПЛ може да ползва шаблони на тези документи, идентични с готовите утвърдени от МЗ бланки, в които да попълва клавиатурно данните на пациента. За попълването на тези бланки не се използва никакъв софтуер за автоматична обработка, а само World. Издаването на болничен лист  на здравнонеосигурен или частен пациент, който е платен от пациента, трябва да се направи  чрез софтуера на НОИ.

 

С това се изчерпват новите моменти в нашата работа.

 По-долу ще припомня някои стари изисквания на наредбата, на които от НАП обърнаха внимание.

 

1. Там където се взимат парите от пациента, там трябва да е касовия апарат, от който се издават фискалните бонове. Това е принципът, който ОПЛ трябва да следва, за да не се обърква в многообразието от ситуации. Важно е за груповите практики и за индивидуалните с едновременно работещи наети лекари в различни кабинети. Ако пари от пациентите се взимат само на регистратура, може да се ползва един касов апарат на регистратурата. Ако лекарите работят едновременно и взимат пари в кабинетите си, трябва да имат касов апарат във всеки кабинет.

 

2. При прекъсване на връзката на касовия апарат с НАП, софтуерът, с който ОПЛ работи в първи и втори вариант, няма да бъде блокиран.

 

ОПЛ ще могат да продължат работа с него, като издават на пациентите за взетите потребителски такси, касови бележки от кочан. След възстановяване на връзката, ОПЛ ще въведе сумите от касовите бележки от кочана в касовия апарат, чрез издаване на фискален бон за всяка сума, документирана с касова бележка от кочан. При работа с касови бележки от кочан повече от един ден, документираните обороти се въвеждат в касовия апарат за всеки ден поотделно. След въвеждане в касовия апарат на сумите от касовите бележки от кочан за съответния ден, се отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Въвеждането на сумите в касовия апарат се извършва преди започване на регистриране на продажбите за текущия ден.

 

Когато работата на ФУ прекъсва и се възстановява в рамките на работния ден на ОПЛ оборотът, документиран с касови бележки от кочан, се предава чрез издаване на фискален бон за всяка продажба, документирана с касова бележка от кочан. В този случай дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет се отпечатва в края на работния ден.

 

По този начин софтуерът няма да бъде блокиран и ОПЛ спокойно ще може да оказва медицинска помощ на пациентите си.

 

3. Тъй като случаите на заместване са много различни един от друг, трябва да знаем, общото правило, че който лекар взима парите, от неговия касов апарат се издават касовите бележки.

 

4. Задължение за издаване на фискален бон е налице, когато пациента заплаща такса. В случай че няма плащане, за ОПЛ не възниква задължение за издаване на ФБ.

 

5. Фискалният бон се издава при извършване на плащането от страна на пациента. Съгласно нормативната уредба, ОПЛ имат задължение да поддържат показанията на часовника-календар на ФУ в съответствие с астрономическото време и да не допускат отклонения, по-големи от 2 часа.

 

6. ОПЛ може да коригира погрешно написан амбулаторен лист, след като вече е отворен или записан и за него има пуснат фискален бон, като издаде нов, правилно написан лист, със същия амбулаторен номер. Важно е пациента, на който е амбулаторния лист и който е платил съответната сума, да получи фискален бон за извършената и заплатена услуга.

 

7. ОПЛ не могат да се изтриват отписаните и починалите пациенти от своят софтуер. Допуска се единствено деактивиране на тези пациенти в софтуера.

 

8. Всички общопрактикуващи лекари трябва да сменят или модифицират касовите си апарати и да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания до 30 септември 2019 г.. НАП предвижда да удължи срока до 31.12.2019 г.

  

      04.09.2019 г.                                        Изготвил : д-р Костадин Сотиров

 

От тук можете да видите документа, приет и обсъден след последната среща с НАП за „Напътствия по прилагането на новите изисквания на Наредбата18Н за касовите апарати“, изпратен от г-н Росен Иванов, Директор на Дирекция "Данъчно-осигурителна методология".

< Назад