ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕГЛЕДИТЕ ПРИ ОПЛ

07.12.2018

Уважаеми колеги,

УС на НСОПЛБ внесе предложения за промени в продъжителността на предгледите при ОПЛ.

Да отпадне задължителната продължителност на профилактичните и диспансерни прегледи, както и забраната за извършването им извън работния график и в почивни дни чрез премахване на текста от НРД в Критерии за качество и добавяне на текст в Наредба 3, който изрично разрешава ОПЛ да извършва по своя преценка и уговорка с пациента на медицински дейности. Необходимо да отпадне и текстът в Приложение 9А на НРД, който гласи: „При промяна в графика за обслужване на пациентите се задължавам в срок до 3 календарни дни да уведомя РЗОК и да изпратя актуалния график писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис“.

 

Коментар и мотиви

  • Въвеждането на този тайминг води до формирани на некоректна информация, защото той не отразява реално времето от влизането на пациента в кабинета до приключване на прегледа, а стартира с приключване на попълване на резултатите от проведения преглед в АЛ (амбулаторния лист). Какво означава това? Пациентът влиза и започва прегледа-оплаквания, събличане, физикален преглед и т.н. през което време решаваме дали ще назначим консултации или изследвания. След като приключи истинската медицина (за която също няма много време) започва административната част – вписване на всичко в софтуера. Когато това се направи в рамките на 2-3 минути се дава ‘’Save’’ на прегледа и часът е часът на запазването, а не на започването на прегледа и ако има задължителни десет минути, те започват да текат от този момент. Пациентът е излязъл след минута, тъй като всичко е обяснено преди това и влиза следващия, който се преглежда във вече „изтеклото“ време. Така се натрупва опашка от времеви интервали напред във времето. Дори данните да се попълват от сътрудник, технологията и момента на отчитане на старта на прегледа е като в първия случай-момента на запазване.

Това техническо изместване във времето, предизвикано от наложения тайминг може и има и други неблагоприятни последствия, което може да предизвика обвинения в нарушения без да има такива. По посочените вече причини, реалният час е 12.00, но софтуерния-13.00 или 14.00. В 12.00 идва пациент с травма, който трябва да бъде консултиран веднага, както и се случва според правилата за добра практика. Но… при отчитане на дейността се оказва, че в СИМП е прегледан в 12.30, а в ПИМП- според часа на АЛ в 14.00. Резултат- добре обгрижен пациент и лекари, които биват санкционирани за добре свършената работа, защото са въведени изисквания (погрешно приемани за гаранция за качество), които налагат допускането на това „нарушение“. Същите правила може да доведат и до нежелани последствия- пациентът да бъде обгрижен със забавяне заради тях.

 

  • Не трябва да се пренебрегва фактът, че много често пациентите се връщат за интерпретация на резултати, допълнителни уточнения и др. като в преобладаващия брой случаи това няма как да бъде отразено като разход на време. Пример- Вече прегледан пациент се появява, докато вече сме започнали работа с друг, за да попита нещо за „две минути“. Съветът-„да изчака“ не върши работа в практиката.

 

Коментарът може да бъде разширен, което при необходимост може да стане в обсъждане.

 

Официалното писмо можете да видите тук!

 

< Назад