Отговор от МЕУ на писмо на НСОПЛБ относно Електронна идентификация на пациентите

Във връзка с Ваше писмо № МЕУ-14182/02.12.2022 и изложеното относно електронна идентификация на пациентите и предстоящо обнародване на наредба за функционирането на Националната здравноинформационна система (НЗИС), Ви информирам следното:

Съгласно чл.22, ал.1 от ЗЕУ българските граждани и дългосрочно пребиваващите чужденци - получатели на електронни административни услуги и автори на електронните изявления, се идентифицират по ред, определен със закон, освен ако със закон се допуска предоставяне на административна услуга без идентификация. Към момента, това е Законът за електронна идентификация (ЗЕИ), който урежда национална схема за електронна идентификация, в рамките на която средствата за електронна идентификация се издават от държавата.

Министерството на вътрешните работи (МВР) на 22.12.2022 г. сключи договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Проектиране, изграждане и управление на Система за издаване на български лични документи поколение 2019“,  в рамките на която  ще бъде изградена националната схема за електронна идентификация и ще се създадат условия за издаване на лични карти/паспорти, съдържащи електронен идентификатор.

За да се гарантира непрекъснатостта на процеса по предоставяне на електронни административни услуги на гражданите до влизането в сила на националната схема за електронна идентификация, беше изменен § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (НОИИСРЕАУ). Промяната въведе като временна мярка, удължаване на срока, в който квалифицираният електронен подпис (КЕП) може да се използва като средство за електронна идентификация, както и регламентирането като такова средство на персоналните идентификационни кодове (ПИК), издавани от Националната агенция по приходите (НАП) и Националния осигурителен институт (НОИ) и уникалния код за достъп (УКД), издаван от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В този смисъл, КЕП е само временна мярка като средство за идентификация.

Относно изложеното от Вас, че в „Закона за електронните документи и електронните удостоверителни услуги следва да се допълни възможност за автоматично признаване на равностойността на използването и подписването с електронна здравна карта, пентаблет, SMS парола, мобилен КЕП, мобилно приложение с тази на саморъчния подпис при използване и документиране на медицински дейности“, следва да се имат предвид общата концепция и текстовете на Регламент 910/2014 г., който не предвижда възможност използването на електронна здравна карта, пентаблет, SMS парола и мобилно приложение да се приравнят на саморъчния подпис. Принципно, електронните подписи биват три вида: електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис. В Регламент 910/2014 детайлно са описани и характеристики им. В този смисъл, всеки електронен документ може да бъде подписан с електронен подпис, независимо от неговите правни характеристики и съдържание.  Правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. От своя страна ЗЕДЕУУ сочи, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

Не на последно място следва да се отчита, че електронната идентификация като правен институт произтича от разпоредбите на Регламент 910/2014 на ниво Европейски съюз, който има директно приложение в страните членки и от вътрешната законова база в страната. Подзаконовите актове, като наредбите, следва да бъдат съобразени със законодателството над тях в йерархичен ред.

Пълния текст на писмото можете да видите тук!