Доц. Любомир Киров за Монитор: Работодателят да поиска анулиране на болничния, ако служителят кръшка

19.11.2019

Само 15% от болничните се издават от нас, останалите - от лечебните заведения, казва в интервю за "Монитор" председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари в България


- Доц. Киров, преди броени дни Коалиционният съвет предложи като мярка срещу т.нар. фалшиви болнични да не се плаща първият ден при боледуване. Как ще коментирате тази идея?

- Най-напред искам категорично да посоча, че който твърди, че има фалшиви болнични, първо трябва да го докаже. Само се говори, никой не посочва цифра и конкретика, но говоренето продължава. Ще коментирам конкретни факти, но не и твърдения, хвърляни във въздуха, защото те са най-малкото непочтени. Позицията на Сдружението на общопрактикуващите лекари в България е изразена още преди няколко месеца.

- Кажете отново какво е мнението ви, за да припомним на читателите?

- Не е работа на нас, лекарите, да решаваме кой, как и доколко ще изплаща болничните листове на хората. Нашата работа е съвсем друга. Като претекст, че трябва да има контрол и превенция на недобри практики, когато преди два месеца се обсъждаше наредбата за временната нетрудоспособност, ние предложихме да се възстанови една съществувала преди възможност.

- Каква е тя?

- Да се даде възможност на работодателите да контролират дали служителят изпълнява предписания от лекаря режим.

- Как е осъществяван този контрол в миналото, как може да стане сега?

- Когато се издава болничен лист, болният трябва да си стои вкъщи. Единствено може да отиде до лекаря, друг специалист или до аптеката, а той е отишъл на море например. Тогава работодателят имаше възможност да поиска анулиране на болничния лист. Предлагаме това положение да бъде възстановено. Тази мярка е добра и в миналото работеше. Предложението ни обаче не беше прието.

- Имате ли обяснение защо?

- Така се потвърждава нашето мнение, че единственият интерес и претенция на работодателите, макар и не на всички, защото Българската стопанска камара е на друго мнение, е да не плащат едни пари на болните си служители и работници. Ако те наистина искаха да има контрол, щяха да се възползват от нашето предложение. Мотивът е ясен и нека да не се търсят оправдания с други, например с общопрактикуващите лекари. Нека си припомним, че само 15% от всички болнични листове се издават от нас, останалите са от болничните заведения. Съществува и друга практика, която също е широко известна, а именно, че някои фирми не могат да платят на хората си и ги изпращат да си вземат болнични, за да получат някакви пари. Защо се мълчи по този въпрос, след като има и такова нещо. Предложението ни не удовлетворява работодателите, защото те просто не искат да плащат. Ако само си представим хипотетично, че бъде върната практиката отпреди години и болничните бъдат изплащани от Националния осигурителен институт, няма да има никакви коментари. Тогава същите тези работодатели няма да имат никакви претенции. Трябва да се има предвид и това, че болничният лист се дава за определен период от време, в което се очаква човекът да бъде излекуван, да се подобри неговото състояние. В първите два дни той може да е много зле, в следващите да е по-добре, а накрая да е излекуван, за да може да тръгне на работа. Никой не може да поставя времетраенето им така, че пациентът да е в постоянно лошо състояние. Трябва ли заради нечии интереси да оставяме хората да боледуват?! Твърде неразумна идея е да не се плаща първият ден. След като човек се осигурява здравно, следва той и да има някаква сигурност, да може да си купи лекарствата например. Питам, къде в този казус са пациентските организации? Защо мълчат? Това в интерес ли е на пациента, или не е?

- По време на посещението си в Елена социалният министър Бисер Петков изрази виждане да се ограничи възможността за издаване на болнични – вместо до 14 дни, както е сега, те да се издават до 7 дни. Какъв е коментарът ви?

- Меко казано, такова предложение буди усмивка. Ние говорим за първите три дни, които са много важни за болния. Дали те са от 7, от 17 или от 70 дни, няма никакво значение. Ако се въведе ограничение за болнични до 7 дни, ще се изправим пред друг проблем.

- Какъв проблем?

- След изтичането на 7-дневния максимален по дни болничен и човекът не се подобрява, трябва той да бъде удължен. Това обаче би могло да става със свикване на комисия. Кой ще плаща на тези комисии? Кой ще ги структурира? У нас думата „експерт“ е тотално девалвирала. Много ми се иска, когато разни хора се изказват по дадени теми, но нямат достатъчно знание, първо да го обсъдят с експертите и чак тогава да се изказват. Сдружението на общопрактикуващите лекари в България няма никакво отношение към това дали ще се плаща или не. Като лекари сме предложили мярка, която дава възможност за контрол, но тя беше отхвърлена. Основният мотив е нежеланието на работодателите - и то не е на всички, да не плащат за тези дни.

- Ако все пак се стигне до това работодателят да има право да оспорва болничния, кой и как да проверява хората, когато боледуват?

- В чужбина при съмнение осигурителят отива и проверява дали се спазват лекарските предписания. Ако това не е така, нарушителят си понася отговорността. Лекарят в някои случаи може да бъде подведен. Той не може да измери обективно главоболието например. Освен това има и различен режим за болничните листове. Например идва човек с обрив или с разстройство. В някои случаи той може да работи, но зависи къде е на работа. Ако е учителка или лелка в детската градина, или е в кухня или ресторант, е недопустимо да посещава работното си място, докато не се излекува. Пределно ясно е, че един кожен обрив не е основание да бъде закован човек на легло. Трябва да се отчитат и тези случаи. За мен е възмутително, че нежеланието да се платят едни средства се маскира с обвинение към нашето съсловие, че създава огромни проблеми, което не е вярно, както и че липсвал контрол. Когато се предлагат идеи за такъв контрол, те се отхвърлят. Това показва, че някой не иска да плати едни пари на болните.

< Назад