Доц. Любомир Киров, дм: Младите вече се интересуват от специалността ни

09.10.2024

    Петнадесетата научно-практическа конференция по Обща медицина се проведе от 3 до 5 октомври. Кои основни въпроси бяха разгледани, какви са очакванията от новия УС на БЛС, какво да залегне в анекса към НРД, какви са очакванията за изпълнението на бюджет 2024 и този за 2025 г., какво трябва да се направи, за да има по-висок интерес кьм специалността обща медицина. Това попитахме доц. Любомир Киров. Той е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.

- Доц. Киров, наскоро завърши Петнадесетата научно-практическа конференция по Обща медицина. Кои основни въпроси бяха засегнати на нея?

   -Конференцията е научно събитие, в което по традиция  сме се постарали да включим лекции, презентации, практически упражнения, които отразяват разнообразието в общата медицина и практика, и отразяват най-новите тенденции във всяко направление. Нашите лектори са изтъкнати специалисти и хора, които умеят по изключително интригуващ и запомнящ се начин да представят съответната материя. Много ме радва увеличаващото се участие и на наши млади колеги, специализиращи обща медицина, както и на студенти по медицина. И като цяло, макар че участващите в конференцията винаги са били впечатляващ брой, тази година бяха още повече и се надявам догодина, когато ще е юбилейна (25 години Национално сдружение) да бъдат още повече. Специални гости бяха председателят на Европейската асоциация на ОПЛ (UEMO) д-р Тиаго Вилануева от Португалия и един от зам.-председателите- д-р Бранка Лазич от Сърбия. Д-р Вилануева участва с много интересна презентация, както и в последващата дискусия с колегите и бе посрещнат с голям интерес.

- Кои са основните и нетърпящи проблеми пред ОПЛ, чието решаване не търпи отлагане?

   - Няма незначителни теми или проблеми в нашата работа. Всеки един трябва да бъде решаван. За всички тях ние НСОПЛБ сме оформили становища, които са стигнали и стигат до адресатите. В българската реалност, за съжаление, липсва общия поглед, бих го нарекъл холистичния подход към проблемите, при който се взема предвид всеки един детайл, взаимодействието между тях, както и близки и отдалечени във времето ефекти от предприети или не предприети действия. Има много хора, които описват един или друг проблем. Малко са тези, които предлагат решения и подход за реализирането им. НСОПЛБ винаги сме предлагали разумни, логични и действащи решения, а не просто описание или оплакване от нещо. За съжаление, по една или друга причина, някои от тях не се възприемат и се правят неща, които отклоняват системата от полезния път. Най-общо, трябва да се работи за подобряване на правилата за работа (например, разширяване възможностите, „арсенала" на ОПЛ да назначава и други освен установените досега изследвания, което би довело до повишаване на възможностите за диагностика още на ниво ПИМП, а когато е необходима консултация с тесен специалист (медицината не е самотно занятие), пациентът да бъде изпратен подготвен, което ще улесни колегата-консултант при взимането на решение, ще съкрати времето, което пациента ще отдели за изпълнение на различни допълнителни дейности и пътят до диагнозата, съответно лечението ще е значително по-бързо, а резултатът много по-навременен и добър. Трябва да се разшири наборът от медикаменти, които ОПЛ може да назначава „по каса" самостоятелно, което пък ще оптимизира достъпа на пациента до съответното лечение и положителен здравен резултат. Не би било грешна стъпка ако в заплащаното от НЗОК диспансерно наблюдение се включат и някои други заболявания, за които може да се разпише и въведе ясен алгоритъм за наблюдение, какъвто отдавна въведохме за захарен диабет тип 2, артериалната хипертония и др.

 Припомням, че това бяха идеи и разработки на НСОПЛБ, които тогава срещнаха разбиране, дават положителни резултати и следва само да се надграждат при необходимост. Електронизацията трябва най-сетне да се превърне в „помощник", както многократно НСОПЛБ сме заявявали, на лекарите, а не в тежест. В тази връзка, приоритетно трябва се пуснат в употреба улесняващите, водещи до оптимизиране работата на лекаря функционалности (например, достъп до електронните записи, елиминиране създаването на всякакви отчети и справки от лекаря, които следва се получават директно от НЗИС по искане на съответната институция, защото данните са налични там и др.) защото това ще освободи време за повече и повече медицина.

  Приоритетно електронизацията трябва да се направи в подкрепа работата на лекарите, а на следваща стъпка да се предлагат опции за ползване и от пациентите. Все пак, хората търсят лекаря, а не статистика. Ние лекарите лекуваме, подпомагани от нашите сътрудници, а не цифрите или друго в базата данни. Ако това не се случи, по-добре да не губим време за попълване на бази данни, които биха се използвали за всичко друго, но не и за изброеното от мен. Отново трябва да се помисли и за по-добър и достъпен регламент за осигуряване на време за почивка на ОПЛ. Имаме предложения, а също една част от решението е да се даде по-голяма свобода на ОПЛ да управляват и организират дейността в практиките си. За това е по-добре да търси резултата, а не постоянно да се създават ограничения и да се преследват евентуалните грешки, до които водят. Притеснителна е тенденцията ОПЛ да боде донякъде подменен с други медицински лица, но без необходимата квалификация. И в здравната стратегия и в ПВУ са разписани мерки, които наливат средства в тромави административни структури, а не в подкрепа на работата на изпълнителите. Иначе сме на път да изпаднем в ситуацията на самотния цар от „Малкия принц". Трябва да се влага на първо място в хората, които вършат основната дейност и средата за работа. Има какво да се направи и в специализацията и още други неща. Но ясно е, че за това се иска воля от властите и достатъчно време, което може да е малко или повече, но при всички случаи е необходимо внимателно да слушат и обсъждат с нас това, което предлагаме.

-Какви са очакванията Ви от новоизбрания Управителен съвет на БЛС?

  -Да прави това, което е в полза на лекарите, а оттам и на хората, които се превръщат в пациенти, без да се поддават на политически или други опити за повлияване. Винаги съм казвал, че не заеманият пост прави човека полезен и добър, а човекът може да направи поста такъв. Дали ще успее? Никога няма абсолютен успех, защото крайният резултат зависи от много и различни фактори, но винаги трябва да има последователни опити и действия в правилната посока. Надявам се, новият УС на БЛС да действа по този начин и пожелавам спорна работа на колегите.

- Д-р Брънзалов обяви, че до дни ще изпрати писмо до НЗОК и дружествата и сдруженията за готовността на съсловната организация да започне преговорите по анекса за НРД. Кои въпроси ще настоявате да бъдат поставени и решени в него?

  - Ако имате предвид участието на д-р Брънзалов в БНТ, стана дума за НЗОК и бордовете по специалности. Това е право и решение на УС на БЛС. Но преди обявяването на готовност трябва да има подготвеност, което се надявам да се има предвид. Ние, като национално сдружение, ще направим, както винаги, каквото е необходимо и ще представим идеите си. Да не забравяме обаче, че това е анекс, а в анексите никой, особено отсрещната страна не е много склонен да прави сериозни промени, като изключим промените, свързани с актуализирания бюджет.

 - Настоявате ли още за възможността пациенти да се преглежда и лекува при всеки общопрактикуващ лекар, както е във Франция, а не само при един? Ако да, защо?

 - Никога не сме настоявали точно за това. нашето предложение беше свързано с осигуряване на заместник на ОПЛ по време на почивка или болест. В тези случаи ако официалният заместник на колегата няма възможност да го направи, то тогава пациентът да може да посети ОПЛ в близост при проблем. Има и още детайли, но всичко е описано в нашите предложения, които са публични. Когато го поставихме на масата на преговори за първи път, бе отхвърлено от НВОК, а след това БЛС не повдигна отново въпроса. Надявам се да боде поставен отново.

 - Нееднократно сте повдигали искането за достъп на ОПЛ до здравното досие на пациента. Поддържате ли това искане?

  - Надявам се, това да се случи скоро. Проведохме среща с представители на НЗИС, а после и друга с участие на НЗОК, НЗИС, БЛС и НСОПЛБ. НЗИС изготвиха платформа, до която можем да достъпваме, при необходимост, през нашия софтуер. Както вече казах, това е трябва да е приоритет, тъй като освен ползите е и законово уредено още преди година.

- Как виждате изпълнението на бюджета на НЗОК за 2024 г. и какви са очакванията Ви за този за 2025-та?

 - По данни, предоставени от НЗОК за първо полугодие изпълнението беше задоволително. Единствено във възрастовата група на деца над 7 години имаше изоставане. То обаче ще се компенсира до края на годината, той като частта не преминали ще са го направили преди или сега в началото на учебната година. За да сме по наясно за актуалната обстановка, следва БЛО да поиска тази информация в отново в законоустановения срок, за да се види какво и колко остава и какво ще се прави с остатъка. Надявам се, излишък да няма, а ако се формира и някакво надхвърляне на предвидените средства ще боде още по-добре. Вероятно за бюджетът за ПИМП за 2025 като ръст в проценти няма да е същия като за 2024 г., но поне в абсолютна стойност трябва да подобен.

 - Как стои въпросът за специализациите по обща медицина? Какво следва да се направи, за да има повече лицензирани практики за приемане на специализанти, защо са малко?

 - С радост ще кажа, че желаещите да специализират Обща медицина стават все повече и повече. Необходими са промени в частта за специализация по Обща медицина, които да я направят по-гъвкава и удобна за приложение. Същото се отнася и за процеса на акредитация на обучителни практики. За всичко това сме дали становища и предложения още преди няколко години. Част от тях може и да се доразвият. но ако пак останат само на хартия, положителна промяна няма да има. Би било добре да се въведе и контрол на провеждането на специализацията. Бяха направени скоро някои промени в самата програма за специализация, но те не са достатъчни.

 - В страната работят 4200 общопрактикуващи лекари със средна възраст 60 години, като има и 90-годишен практикуващ. Какво трябва да се направи, за да бъдат привлечени повече млади хора към тази специалист и да бъде преодолян дефицитът?

  - ОПЛ сме около 3 800. Както казах вече има повишен интерес към специалността и всичко, което предлага НСОПЛБ, ще допринесе и за допълнително повишаване на интереса на младите хора. Нещо много важно обаче е тези млади хора да имат яснота за пътя, по който тръгват и чувството за сигурност, т.е. че не само ние, но и държавата е зад гърба им, готова да им помага и да ги промотира. Това е валидно и за нас, тези които вече отдавна работим.

  - Какви са очакванията Ви от един бъдещ редовно избран министър на здравеопазването и екипа му?

  - Властта е инструмент, чрез който можеш да бъдеш полезен, безполезен или дори вреден за обществото. Надявам се новият редовен министър да боде полезен, отдаден и да му се осигури независимост от тесни или дори лични интереси, като бъде подкрепян в добрите инициативи.

 

 

 

 

< Назад