СЪЩНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОНЯТИЕТО „КОНСУЛТАЦИЯ” В ОБЩАТА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА

08.12.2011

Д-р Кирил Еленски, 11. 2011 г.

 

През последните тридесет години в науните медицински списания, в монографии и на множество форуми въпросът за консултацията – нейните рамки, цели, задачи, видове, резултати се обсъжда широко. Създадени са голям брой модели извеждащи на преден план задачите, процеса, необходимите лекарски умения, взаимоотношението лекар-пациент, перспективата на пациента за здравния му проблем.

 

Често думите – преглед и консултация се използват като синоними, както у нас, така и в чуждестранни публикации. Теоретичното дефиниране има важно значение не само за целите на обучението на лекарите, но и за да се очертае основната, градивна единица в ежедневната работа на всеки лекар.

 

Всяка среща между лекар и пациент по повод здравен проблем е консултация.

 

Тя може да бъде пряка – лице в лице, телефонна, а в наши дни и виртуална.

 

Консултацията може  да се проведе в амбулаторията или в дома на пациента.

 

Разбира се има ситуации, които предполагат единствено пряка консултация, поради необходимостта от клиничен преглед и евентуални параклинични изследвания, но за общата практкита, където пациентите са познати на лекаря, възможността за непреките консултации съществено улеснява разрешаването на здравни проблеми.

 

За целите на обучението можем да сведем задачите в рамките на консултацията до четири:

 

  • откриване – създаването на контакта и усещането у пациента, че ще има възможност да сподели всички свои опаснения и притеснения за здравния си проблем;

 

  • изясняване на проблема – често у нас се използва термина анамнеза, но той е ограничен само до историята на болестта, която лекарят „извлича” чрез разпит, за да постави диагноза; но клиничната диагноза е само елемент от здравния проблем, не трябва да се пропускат психологическите и социалните аспекти; тук се включва прегледът, който е съчетания от действия които лекарят извършва спрямо пациента – като оглед, палпация, перкусия или чрез инструменти и апарати; 

 

  • договаряне на действия за решаване на проблема – несъмнено лекарят е специалист, но  пациентът, особено в амбулаторна среда,  решава дали да изпълни или не дадените препоръки; в съвремието ни пациентите са все по-активни участници във всяка консултация;

 

  • закриване, затваряне на настоящата консултация, при общо усещане, че на този етап няма други въпроси за изясняване между лекаря и пациента.

 

Четирите задачи могат да не бъдат изпълнявани по време на всяка една консултацията в ежедневната практика. Ситуациите в реалната лекарска работа са твърде разнообразни, така че все пак, основната цел е решаване на конкретния здравен проблем на пациента. Например посещението при лекар може да бъде свързано с необходимост само от разговор или само за получаване на определени документи, така че да не се налага преглед.  Подобни ситуации са много характерни в първичната медицинска практика, където са създадени дългосрочни взаимоотношения между лекар и пациент.

 

 

Ползвана литература:

 

 1. ПСИХИАТРИЯ, ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХОТЕРАПИЯ за общопрактикуващи лекари  (ред. д-р С. Николкова, д-р П. Маринов). Университетско издателство Медицина,  София, 2002

2. Балинт, М. (1997) Лекарят, неговият пациент и болестта. Фондация “Невронауки и поведение” Национален център за комплексно изследване на човека, София

3. Пендълтън и съавт. (1997) Медицинският преглед: как да го изучаваме и преподаваме. Фондация “Невронауки и поведение” Национален център за комплексно изследване на човека, София

  1. 4. Stott N C H & Davis R H ( 1979) The Exceptional Potential in each Primary Care Consultation J R Coll. Gen. Pract. vol 29 pp 201-5
  2. 5. Byrne P S & Long B E L (1976) Doctors talking to Patients: London HMSO
  3. 6. Helman C G (1981) Disease versus Illness in General Practice J R Coll. Gen. Pract. vol 31 pp 548-62
  4. 7. Stewart Ian, Jones Vann (1991) T A Today: A New Introduction to Transactional Analysis, Lifespace Publishing
  5. 8. Neighbour R  (1987) The Inner Consultation, MTO Press; Lancaster
  6. 9. Stewart M et al (1995) Patient Centred Medicine, Sage Publications
  7. 10. Cohen-Cole, S (1991) The Medical Interview, The Three Function Approach, Mosby-Year Book  Cohen-Cole S, Bird J. (2000) 2nd edition Mosby Inc.
  8. 11. Kurtz S & Silverman J (1996) The Calgary-Cambridge Observation Guides: an aid to defining the curriculum and organising the teaching in Communication Training Programmes. Med Education 30, 83-9
  9. 12. Silverman J, Kurtz S and Draper J, (1998) Skills for Communicating with Patients, Radcliffe Medical Press, (2nd edition in preparation)
  10. 13. Warren E. (2002) An introduction to BARD: a new consultation model, Update 5.9.02 152-154
  11.  

  12.  

 

 

 

 

< Назад