Пропуснатите диагнози са основа на съдебните дела в първичната помощ

07.11.2013

Повечето съдебни дела срещу лекари от първичната помощ са вследствие на пропуснати диагнози, особено на ракови заболявания и миокарден инфарркт при възрастни и менингит при деца, както и медикаментозни грешки – това показва анализ на данните от 34 публикувани проучвания на съдебната практика.

 

Emma Wallace, клиничен изследовател в Health Research Board Centre for Primary Care Research към the Royal College of Surgeons в Ireland Medical School в Dublin и нейни колеги, са публикували резултатите от своите проучвания на 18 юли 2013 г. в BMJ Open.

 

Прегледът на проучванията е вследствие на увеличения интерес с фокусиране към първичната помощ като начин за подобряване на безопасността на пациента.

 

От 34 проучвания почти половината (15), са в САЩ, 9 в Англия, 7 в Австралия, 1 в Канада, 2 във Франция.

 

Най-честата причина за съдебни дела са били пропусната или късно поставена диагноза, което е причина за 26 % до 63 % от всички оплаквания в проучванията. Най-често пациентите са починали, което се е случило между 15 % и 48 % от жалбите.

 

Грешките, които водят до съдебни дела срещу лекари, са много често мултифакторни: 1 проучване съобщава, че в 43 % от грешките са включени 2 и повече лекари, отговорни за пропуснатата диагноза, и при 16 % от случаите 3 и повече лекари са били обвинени. Най-честият пропуск в късно поставената или непоставената  диагноза включва пропуснати диагностични тестове, развитие на неадекватен план за проследяване, непълна анамнеза или физикален преглед, както и погрешна интерпретация на диагностични изследвания.

 

При възрастните, резултатите са подобни в различните изследвания – най-често се пропускат диагнозата на злокачествени заболявания (гърда, дебело черво, меаном, бял дроб, женски полови органи) и циркулаторната система (миокарден инфаркт). Апендицит, ектопична бременност и счупвания също са чести.

 

При децата менингитите и злокачествените заболявания са били най-честата пропусната или късно поставена диагноза. Проучване в Англия за случаите на менингит при деца показват както индивидуални (лоша документация и дефицит в управлението, включително неадекватна система на безопасност на пациента), така и системни грешки (лоша практика за комуникация и неадекватно продължително плануване на спешностите в системата на прегледите).

 

Медикаментозните грешки са втората най-честа медицинска причина в жалбите и са причина за 5.6 % до 20 % от жалбите.

 

Много жалби са били неоснователни. В САЩ най-голямото проучване (27 000 завършени съдебни дела) показва, че по-малко от една трета (31.9 %) завършват с плащания, а в 2 други проучвания цифрите са  28 % и 20 %. В Англия около половината от съдебните дела за лекарски грешки са завършили с плащания.

 

Проследяване на повече от 5000 семейни практики в САЩ показва, че годишната честота на съдебните дела остава постоянна за последните 20 години, но броят на жалбите срещу общопрактикуващите лекари в Англия и Австралия се покачва.

 

Трудно е да се обобщават данните за отделните страни. В САЩ терминът „първична помощ” често включва практикуващи вътрешни болести, общопрактикуващи педиатри и семейни лекари, докато в Англия терминът е много по-специфичен.

 

Последствията от съдебните дела не са само финансови. Лекарите, които имат съдебни дела, могат да започнат да практикуват „защитна медицина”, което резултира в хипердиагностика и свръхлечение. Освен това процесът е много обезпокоителен за лекарите и проучванията показват, че една трета от лекарите със съдебни дела обсъждат да напуснат медицината или да се пенсионират по-рано.

 

Превод: НСОПЛБ

 

< Назад