Професионализмът все още ли е бизнес в медицината?

Greg Hood, MD, Internal Medicine, ноември 2010

Медицинските практики са под огромен натиск в днешно време. Нашият отговор на натиска ни определя много по-ясно, отколкото нашето поведение в добри времена. Смисълът на понятието „професионализъм”  се е променяло за лекарите така, както тяхната роля в обществото се е променяла в продължение на десетилетия и векове. Обществото и пациентите, както и изискванията, които те поставят към нас, променят  смисъла и детайла на това какво е да си професионалист. Но те не трябва да променят нашата вярност към професионализма.

Компетентността е повече от резултата от тестовете

Професионализмът за лекарите винаги е свързан с компетентността.  Въпреки това, аз призовавам всеки лекар да възприема компетентността като нещо повече от резултатите на тестовете и от следването на установените правила и процеси, които регулират и утвърждават лекарите в днешно време. Познаването на материала в учебниците само по себе си не прави лекаря компетентен във всички области на експертното знание на лекаря, особено в областта на комуникационните умения и хуманността.  Концепцията  да се интересуваме от интересите на човека, от ценностите и достойнството му, е от изключителна важност в грижата за болния. Изпитите, комисиите и бюрокрацията станаха паразити, живеещи на гърба на високите идеали на съвременния лекар, постигайки своите крайни цели чрез получаване на облаги от превъзходственото си положение.

Алтруизмът на лекарите е основен

Алтруизмът е елемент от професионализма на лекаря, който, за съжаление, е непрекъснато атакуван в последните 15-20 години. Въпреки това  познавам много лекари, които все още работят като доброволци в благотворителни клиники. Виждал съм много пациенти, които са лекувани без да заплащат такси в днешно време. Алтруизмът е най-важен  за бъдещето на лекарите като професионалисти, тъй като и в бъдеще ще има пациенти в нужда, независимо от политическата схема, която твърди, че „покрива всичко”. Тази обвързаност  не трябва да бъде омаловажавана или неглижирана. Дългът към хората в нужда не може да бъде отменен или делегиран на не-лекари „в системата” . Ако алтруизмът бъде изоставен, тогава вратата към сърцето на лекаря се затваря. Светлината на душата гасне.

Благородството и скромността са свързани

Когато се практикува истински, професионализмът  предизвиква както скромността, така и благородство на лекаря. Твърде често лекарите маскират благородството си или поради своята скромност, или поради предположението, че може да бъде наречено „банално” или „старомодно”. Благородството, несъответстващо на скромността,  твърде често се възприема като  арогантност, което е страшна отрова за здравето на нашата професия. Мизантропът д-р Хаус служи като остър критик за представата на много американци за  природата на лекаря в днешно време.

В началото е пациентът

Професионализмът в медицината  касае и демократичното възприемане на срещата с пациента. Уважавайки автономността на пациентите и работейки за своята компетентност и умението да обясниш и обучиш пациента за неговото състояние и възможностите му, е морален императив, който е по-важен от  съпътстващите юридически и административни изисквания.

И действието, и бездействието имат последствия

Последиците от съзнателните усилия на някои групи хора да принизят и разрушат същността, която ни прави лекари, както и връзката лекар-пациент, е очевидна.  Дори и да отричат гласно това, изискванията на държавата, институциите и бизнесът  прогресивно водят до депрофесионализация на медицината. Лекарите не могат да бъдат професионалисти, ако те поставят интереса на тяхната болница, на осигурителната система или дори своя собствен интерес над интереса на пациентите.

Последствията от депрофесионализацията включват прогресивно намаляване на нивото на задоволство сред лекарите.  Проява на това е масовото отказване на  на лекарите от първичната помощ от практическата медицина. Освен това все по-малко са лекарите, препоръчващи на своите деца да следват медицина. Тези реалности са тежки сигнали за състоянието на медицината днес.

Лекарите, поне тези на и над моята възраст, помнят  професионализма, какъвто е бил някога. Борбата с осигурителите и държавните регулатори, нахлуването им в нашите отговорности и фактът, че експертното  мнение на много по-малко знаещите от нас определя нашите задължения, изместват  мисленето ни  за работата и ни тласкат към мислене за самозащита.

Този манталитет съвсем не е параноя. Системите, администраторите и педантите, които желаят лекарите да играят като сръчни работници, а не като професионалисти, не са Донкихотовски вятърни мелници. Различията, свойствени на процесите и етичната система на политиците,  на някои нелекарски практики, както и наивитетът на лекарите, които доброволно приемат тези окови, са тежки и основни заплахи за съществуването на лекарите като професионалисти.

Очаквайки, че ние можем да променим администраторите и политиците и да ги накараме да приемат и да спазват етичните системи на лекарите, са пълни глупости. Въпреки това, струва си да се запомни, че те се опитват да ни принудят да приемем  тяхната етична рамка не защото са лоши хора, а защото тяхното възприемане „на слона” е различно от  нашето.

Слонът и слепите

За жалост, винаги ще има конфликти, докато различни същности опитват да „вървят в крак”, докато правителството се опитва да ръководи бизнеса или докато бизнесът и правителството се опитват да ръководят медицината. Принципите, които са подходящи да водят медицината, няма да са удачни, ако бъдат приложени към бизнеса или към държавата. Това не значи, че лекарите не могат да работят по начин, който е и добър бизнес, но трябва да не забравяме върховенството на Хипократовата клетва.

Следващата стъпка

Следващата стъпка зависи от нас. Все още повечето лекари работят с  гордия стандарт на лекарския професионализъм и трябва да се обединят в името на запазването му,  да работят заедно помежду си и с останалите „играчи” на арената на здравеопазването. Ако се борим индивидуално, ще бъдем смазани. Обединени заедно, ние имаме шанс. Аз вярвам, че хората уважават повече лекарите, които отстояват принципни позиции, особено пред яростната атака, която би могла да ни повали  и да разруши всичко това, което е нашата същност.

За да бъда точен, обединеният вик за професионализъм не е просто средство да издържим на промените. Това би могло да бъде погрешно възприето като опит с високо вдигната ръка да запазим силата и състоянието на лекарите. По-скоро това е напомняне, че истинския ресурс на силата и статуса на лекарите е професионализмът. Професионализмът ни кара да даваме най-доброто  от себе си за най-доброто на нашите пациенти.

За нещастие, другите хора на масата считат, че вършат много добра работа, като принуждават лекарите да действат като бизнесмени или като бюрократите, които сега определят правилата. Ние трябва да разберем, че бюрократите винаги ще бъдат бюрократи.  Политиците ще бъдат винаги политици. Бизнесмените ще бъдат винаги бизнесмени. Ние трябва да сме сигурни, че лекарите винаги ще запазят сърцевината на професионализма, който ги прави лекари.

Мислете за лекарите, които са били ваши идоли и на които сте се възхищавали като млади, вашите учители и ръководители. Аз считам  че, независимо че всеки от тези лекари има много свои уникални характеристики, общото между тях е, че те са  въплъщение на професионализма. Те практикуват професионализма  толкова задълбочено, че той става черта на характера, която е просмукала  целия им живот. Ако разпознавате това в тях, но не чувствате, че сте пораснали да ги последвате до задоволително за вас ниво, вие сте на важен кръстопът. Аз ви окуражавам да не изоставяте движението си към тези идеали. Аз ви призовавам да ги прегърнете и да ги практикувате, израствайки чрез тях. Ако вие не го направите, на кого ще се възхищава следващата генерация лекари?

Превод: НСОПЛБ