Нефармакологичното лечение е полезно при контрола на възбудата при деменции

Няколко нефармакологични интервенции могат да помогнат да се контролира възбудата при хора с деменция – това са заключенията от ново проучване, преглед на 33 рандомизирани контролирани проучвания за пациенти с деменция в домашна среда.

Прегледът показва, че обучението на болногледачите за персонализирана грижа и по-добра комуникация с болните с деменция намалява проявите на възбуда както в момента на проява на възбудата, така и до 6 месеца след това.

Музикалната терапия и сензорната интервенция също намаляват тези симптоми в краткосрочен план, но имат малка ефективност в дългосрочен аспект. Проучването е установило, че физическата активност и ароматерапията не водят до значимо намаление на възбудните реакции при тези пациенти, а лечението със светлина може дори да навреди.

„Могат да се опитат няколко интервенции, но ние трябва наистина да мислим за индивидуалния човек и защо той може да бъде тревожен, вместо да мислим, че тревожността има еднакви причини за всички” – споделя д-р Gill Livingston, MD, MBChB, FRCPsych,  от Division of Psychiatry в University College London in the United Kingdom.

„Ние не можем да лекуваме деменцията, но поне можем да научим да се справяме с някои от нейните тежки симптоми. Това е много важна ччаст от контрола на заболяването и аз вярвам, че ние можем да направим по-добър живота на тези хора” – добавя д-р Livingston.

Проучването е публикувано в декемврийския брой на British Journal of Psychiatry.

Безпомощност, гняв

Почти 50 % от всички хора с деменция показват симптоми на възбуда всеки месец, Възбудата на дементно болния е неприятна, трудно се овладява, възпрепятства активността и връзката с околните, причинява чувство на безпомощност и гняв в хората около дементния – неговото семейство и болногледаччите, и води до необходимост от домашни посещения на медицински сестри и лекари, когато възбудата на пациента е по-голяма и околните не могат да се справят с нея.

С цел систематичен преглед на контролираните рандомизирани проучвания на нефармакологичните интервенции за възбудата на дементно болните изследователите са направили оценка на 33 проучвания. За възбуда при дементно болните са прити скор 40 и повече по Cohen- Mansfield Agitation Inventory и 5 и повече по Neuropsychiatric Inventory agitation scale.

Резултатите показват, че обучението на платените болногледачи в персонализирана грижа, по-добри комуникативни умения и специализирана грижа за дементно болните показва сигнификантна редукция на тежките прояви на възбуда на дементните непосредствено след обучението и 3-6 месеца след това.

Тези интервенции целят да обучат болногледачите за по-добри умения за разговор с пациента, да разбират какво иска болния и да се отнасят към тях като към личност, а не само да изпълняват задължителни дейности.

Три от проучванията проследяват ефекта от музикалната терапия от обучени терапевти и са показали сигнификантен ефект върху възбудата непосредствено след провеждането. Но дългосрочният ефект е бил много малък, както и ефектът и ползата при тежка възбуда.

„Ако имате умерена деменция и се чувствате зле, но не знаете защо, музиката може да ви помогне да се откъснете от проблема. Докато музиката свири, вие вероятно ще се почувствате по-добре. Но след това нищо няма да се промени.

От друга страна, ако сте в дом за специализирани грижи за дементно болни и персоналът ви разбира и вие го разбирате, вие като цяло ще се чувствате по-добре и по-малко самотен и неспокоен. Ето защо това може да има ефект за продължително време” – споделя д-р Livingston.

Пет сензорни интервенции са оценени с оглед перцептивна стимулация на дементните. Някои са фокусирани върху допира, като масаж; други са мултисензорни и включват тактилни интервенции, светлинни и слухови стимулазии, като Snoezelen therapy.

Първо систематично изследване

Терапевтичното докосване е било сигнификантно ефикасно за контрол на възбудата, но не и по-добро от масажа и обичайното лечение

Въпреки че сензорните интервенции сигнификантно подобряват средната тревожност и възбудните прояви по време на лечението, няма достатъчно доказателства за дългосрочния ефект в дома на пациентите.

При пациенти с тревога или значителна възбуда светлинната терапия не е показала значимо подобрение и понякога дори е водила до засилване на проявите на възбуда на болните.

Две проучвания са изследвали ефекта на ароматерапията. Едно от тях, по дизайн сляпо и контролирано, не показва нито непосредствени, нито дългосрочни ползи. Според  д-р Livingston това не е изненадващо, защото обонянието е значително увредено при пациентите с деменция.

„Нашето проучване показва, че лекарите трябва да спрат да считат възбудата като същност на заболяването, а като симптом на недостатъчно разбиране и незадоволени нужди, които пациентът с деменция не може да обясни” – споделят изследователите.

Лечение на първи избор

Проучването показва, че има алтернативи на медикаментите, които могат да помогнат при тези тревожни и разрушителни периоди. Необходими са нови проучвания, които да оценят дългосрочните ефекти на отделните интервенции върху хората в техните домове. Обучението за комуникация с тези пациенти, за разбиране на техните нужди води до действия, които ще създадат съществена промяна. Важно е да се разбере, че щом един път пациентът е започнал да проявява такива симптоми, изпращането в специализиран дом не е единствената възможност. Има някои неща, които близките и болногледачите могат да направят.

Специализирани центрове, които провеждат обучение на семейството на дементните и на болногледачи в техники за комуникация и поведение с фокус върху позитивните прояви и за разреждане и минимизиране на стресиращите моменти са достъпни за близките на дементно болните в Европа и САЩ. У нас все още няма изградена мрежа за специализирано обучение. Помощ и подкрепа близките могат да потърсят от специализирани пациентски организации – Асоциация Алцхаймер и Алцхаймер България.

Превод: НСОПЛБ