Как да кажем на пациента: „Не мога да ви назнача това изследване”?

Лекарите са между чука и наковалнята. Те искат да предоставят по-добри медицински грижи, да намалят излишните разходи, да избягват ненужните изследвания и процедури. В същото време те се срещат с пациенти, които често са убедени, че знаят от какво имат нужда.

Пациентите отделят много време да диагностицират своите заболявания. Доктор Гугъл е вездесъщ. Телевизия, радио и реклами в списанията умоляват пациентите да искат от своя лекар или фармацевт да им назначи определени изследвания или лечение. Посланието е ясно: „медицинската наука има лек за вас, вие трябва само да го поискате”.

Обаче цялото това искане може да доведе до неконтролируема тенденция. Повече от 30 % от медицинските грижи в САЩ са дублирани или ненужни, според American Board of Internal Medicine (ABIM) Foundation, чиято кампания Choosing Wisely цели да помогне на лекарите и на пациентите да изберат лечения, подкрепени от доказателства, и да намалят ненужните изследвания.

От април 2012 г. 63 медицински специализирани дружества са определили повече от 700 изследвания и процедури, които често се назначават, но не са необходими.

Пациентите притискат лекарите да кажат „Да”

Въпреки, че лекарите могат да имат пълното медицинско основание да не назначават някои изследвания и процедури,  те могат да отстъпят под натиска на пациентите.

Например  лекарите, опитващи се да избегнат неудобните ситуации или потенциално агресивни пациенти, могат да назначат съответното изследване само за да избягнат проблеми с пациента, включително за да намалят риска от оплаквания и съдебни дела вследствие на недоволството на пациента.

Три четвърти от организациите в здравеопазването с наети лекари препоръчват на лекарите да се съобразяват с мнението на пациента, съгласно проучване от 424 лечебни заведения, публикувано през 2012 г.  от SullivanCotter, консултанстска фирма за човешки ресурси.

Не е изненадващо, че лекарите, дори когато изказват опасения за излишни разходи за здраве, понякога назначават ненужни изследвания, за да угодят на своите пациенти. В проучване от 2007 г., спонсорирано от Institute on Medicine as a Profession, 36 % от 1600 лекари са съобщили, че биха назначили ненужно ЯМР за ниска кръстна болка, ако пациентът поиска.

Какво могат да направят лекарите?

Как лекарят да варира между исканията на пациента и отговорното използване на медицинските ресурси?

„Най-голямата грешка, която лекарят може да направи, е просто да каже „не” – споделя д-р Howard Brody, ръководител на Institute for Medical Humanities към University of Texas Medical Branch в Galveston. „Когато практикувах, често започвах със следните думи: „Ако след нашия разговор вие все още искате да направите това изследване, аз ще ви го назнача. Моля, изслушайте ме защо аз мисла, че това не е добра идея”.

„След като съм изяснил, че в края на разговора ще се съобразя с техното право и няма да се опитам да откажа нищо, печеля вниманието на пациентите. Вместо да излагат аргументи защо  трябва да направят това изследване, пациентите ме изслушват защо това изследване не е подходящо за тях. След като ме изслушат, те често се съгласяват и променят мнението си.”

„Втората най-голяма грешка на лекаря еда не открие специфичната подлежаща причина, поради която пациентът изисква изследването” – твърди Dr. Monica Broome, ръководител на  Communication Skills Program в University of Miami Miller School of Medicine. Не трябва да питаме пациентите „зашо” искат това изследване, тъй като това ги поставя в защитна позиция и затвърждава тяхното искане. Въпреки това д-р Broome препоръчва да се изследват техните причини и да се изслушват пациентите, за да може лекарят да отговори на опасенията на пациента изчерпателно.

„Като кажа „Аз разбирам, че коляното ви боли. От какво конкретно се притеснявате”, или „Какво мислите, че ще покаже ЯМР?”, аз мога по-добре да разбера техните опасения, да преценя симптомите и проявите на конкретното заболяване и да обясня, че най-вероятно това не е причината за тяхното страдание”

Въпреки,че тези разговори отнемат време, д-р Broome счита, че няколко минути могат да бъдат много съществени. Още повече - те могат да повишат доверието на пациента и да профилактират дългите въпроси на излизане от кабинета.

Вярва ли ви пациентът?

Dr. Glen Stream, ръководител на  American Academy of Family Physicians отбелязва, че връзката лекар/пациент се основава на доверието. „Пациентът трябва да вярва, че вие правите най-доброто за него, независимо дали назначавате съответното изследване или не.  Лекарите трябва да спечелят това доверие чрез отворена и откровена комуникация”.

Обяснете какво търсите и какви симптоми забелязвате и опишете рисковете и ползите от съответното изследване или процедура. Това позволява на пациента да разбере по-добре ситуацията и активно да участва във вземането на решение.

„Вместо да помогне на лекарите да оказват най-добрата според тях медицинска помощ, неотделянето на време за изследване и разбиране на гледната точка на пациента може драматично да повлияе преживяванията на пациента и да увеличи съществено риска от съдебни искове” - твърди Kathleen Bonvicini, Chief Executive Officer на Institute for Healthcare Communication.

Bonvicini цитира изследване от 1994 година, което анализира исковете по повод лекарски грешки срещу голям градски медицински център. Изследването показва, че повече от 70 % от пациентите, подали съдебни искове, са описали проблемна връзка лекар/пациент, което включва: усещане, че са изоставени; че тяхното мнение не се взема под внимание; че тяхната гледна точка не е разбрана;  лошо възприемане на информацията.

„Пациентите имат нужда от вашето време и внимание” – казва д-р Brody. „Изследванията показват, че лекарите, които изслушват, имат добри комуникативни умения и добра връзка със своите пациенти, по-рядко стигат до съдебни дела, в сравнение с тези, които назначават повече изследвания. Ако се опитвате да назначавате всичко, което пациентът иска, за да се предпазите от оплаквания - това не работи.”

Превод: НСОПЛБ