Има ли връзка между лекаря и пациента? Особености от съдебната практика в САЩ

14.06.2012

Вие знаете, че сте отговорни за грижите за вашия пациент – най-малкото заради възможните обвинения за неправилно лечение – но понякога лекарите могат да бъдат съдени или да им бъде търсена отговорност дори когато те мислят, че не е имало връзка лекар-пациент.

 

Определянето дали съществува връзка лекар-пациент е важна задача в съдебната практика. Ако няма връзка, не може да има отговорност за лекарска грешка.

 

Наличието на връзка е специфичен въпрос във всеки отделен случай. Съдът традиционно отчита много фактори, включително:

 

- Има ли контакт между лекаря и пациента?

- Има ли проведена анамнеза или физикален преглед?

- Има ли писмени бележки?

- Има ли сметка за услугата?

- Дадено ли е специфично мнение?

- Има ли положително действие от страна на лекаря, което да показва грижа за пациента?

- Случаят е дискутиран общо, като хипотеза, или конкретно?

 

Въпреки, че повечето случаи са ясни, има някои ситуации, които са спорни.

 

Мнение за трета страна

Лекарят често е нает от трета страна, за да даде независимо мнение за пациента. Примерите могат да бъдат: медицински преглед преди започване на работа; прегледи за сключване на застраховки; независимо мнение пред съдебните власти при злополуки и случаи с обезщетения за професионални увреждания; за различни държавни агенции.

 

При тези ситуации не се формира връзка лекар-пациент. Въпреки това, ако се открие сериозно животозастрашаващо състояние, лекарят има юридическото задължение да съобщи на пациента – дори когато служителят не изисква това от него.  Несъобщаването на животозасташаващо състояние може да бъде обявено за лекарска небрежност.

 

В един случай в Аризона, д-р R.M.C., рентгенолог, е бил признат за отговорен за това, че не е съобщил на пациента за наличие на подозрителна лезия в рентгенографията при прегледа за постъпване на работа. Д-р R.M.C. е правил скрининг за туберкулоза.  Той е описал находката в белия дроб в доклада за компанията, но не е обърнал внимание на пациента директно. 10 месеца по-късно на пациента е поставена диагнозата карцином на белия дроб и д-р R.M.C. бил признат от съда за виновен.

 

Телефонни и интернет консултации

Все по-често в някои области лекарите правят телефонни и видеоконферентни консултации. Ако лекарят дава съвет on-line или по телефона, възникват някои правила. Съдът ще търси факти, за да определи дали е създадена връзка лекар-пациент. Ако лекарят звъни на свой пациент, връзката лекар-пациент се приема за налична. Ако лекарят обсъжда случая с пациента чрез видеоконферентна връзка (например Skype), приема се, че е налице връзка лекар-пациент.

 

Например ако университетски лекар поддържа видеоконферентна връзка с друг лекар, представящ пациент,  и университетският лекар задава въпроси и дава терапевтични съвети, е налице връзка лекар-пациент.

 

Обсъждането на случаи като цяло с хора on-line е сложен казус. Даването на обща информация за заболяването или за терапевтичните възможности обикновено не е достатъчно да създаде връзка лекар-пациент.

 

Въпреки това, понякога е трудно да се разграничат ситуациите. Например, когато лекарят дава обща информация за заболяването на анонимен пациент в някой блог. В този случай няма връзка лекар-пациент. Ако обаче лекарят препоръча на пациента да запише час за преглед в неговия офис, връзката лекар-пациент е налична. Ако пациентът си запише час за преглед при лекаря в неговия офис, връзката лекар-пациент е налична.

 

Това, което съдът използва, за да определи дали е налична връзка лекар-пациент,  е дали лекарят е направил някакво положително действие, за да бъде въвлечен в медицинските грижи за този пациент.

 

Ситуации, които създават връзка лекар-пациент

Обаждане от колега

Лекарят, който отговаря на обаждане от свой колега, поема пълна отговорност за всичко, обхващащо връзката лекар-пациент. Като резултат, той е отговорен за пациентите на своя колега по същия начин, както за своите пациенти. Този лекар може никога да не е виждал, преглеждал или лекувал някой от пациентите на колегата си. Въпреки това е във връзка лекар-пациент с всички тях.

 

Ако пациентът е нов за пактиката или не е бил преглеждан дълго време, може да се оспорва връзката лекар-пациент в този случай.  Въпреки това, използването на телефона за снемане на анамнеза или даване на здравни съвети установява връзка лекар-пациент.

 

Лекарят, отговорен за студентите и специализантите, също има връзка лекар-пациент с обслужваните пациенти, независимо дали е имал контакт с тях, или не.  Същото може да се каже за лекарите, обучаващи медицински сестри и лекарски асистенти.

 

Неофициални консултации на лекари

Според традиционното схващане за лекарските грешки, отговорност не се носи за т.нар.     неофициални консултации между лекари. Това са неформални, хипотетични консултации за лечението на пациенти между лекари по време на рутинни разговори в коридорите на лечебните заведения,  на регионални срещи, на академични конференции или на големи срещи.  Най-общо, пациентът не знае, че е проведена консултация, нито консултиращият лекар знае за съществуването на конкретния пациент.

 

В Оклахома, д-р S.S., акушер-гинеколог, извършва типична неофициална консултация на своя колега,  който го пита за мнение за индуцирането на раждане за една пациентка. Д-р S.S. впоследствие е обявен за отговорен за неправилно лечение на базата на този разговор. Не е имало молба за формална консултация, и д-р S.S. никога не е говорил за преглед на пациентката, не е взел пари за консултацията, не е правил опит за провеждане на медицински грижи или лечение. Накрая, той не е погледнал в медицинската документация.  Делото срещу него било прекратено, защото не е формирана връзка лекар-пациент.

 

Неформални консултации на пациенти

Повечето лекари са „причаквани” в супермаркета, киното, на площада от познати и са получавали медицински въпроси.

 

Какво е вашето задължение да отговаряте на въпросите? Най-общо, връзката лекар-пациент се създава, ако е снета поне частична анамнеза и е даден медицински съвет. Въпреки това, за да бъде осъден лекарят, съветът трябва да бъде оценен като неадекватен от съдебен експерт по-късно. Така че този сценарий се наблюдава – и може потенциално да бъде опасен – но най-често всъщност не е.  

 

Ситуации, в които не носите отговорност

„Добрия самарянин”

В много щати са влезли в сила закони за „Добрия самарянин”. Те не поставят въпроса за връзката лекар-пациент. Най-често те представляват елемент на защита от наказание за обичайни, но не големи, лекарски небрежности. Лекар, който работи добросъвестно, е формирал връзка лекар-пациент, но най-често е предпазен от съдебно преследване.

 

Разположение към спешен център

Даването на разположение към спешен център  често е задължение за лекаря. В тези центрове дежурният лекар и лекарят на разположение оказват задължителни грижи за всеки спешен пациент, който влезе в центъра.  Поради задължителния характер, комуникацията между дежурния лекар и лекаря на разположение по повод конкретен пациент не се счита за неофициална консултация.

 

Въпреки това, не всички повиквания от спешния център имат за резултат връзка лекар-пациент. В Тексас в случая на д-р H.S.J., специалист по вътрешни болести на разположение към спешния център, съдът постановил, че няма създадена връзка лекар-пациент на базата на телефонна консултация.

 

Пациент, наскоро претърпял хирургична интервенция на гръбнака и епидурална анестезия, е доведен в спешния център с висока левкоцитоза и делир. Дежурният лекар диагностицира ниска кръстна болка и остра психоза. Д-р H.S.J. е повикан и информиран за случая. Той препоръчал транспортиране на пациента до клиниката, извършила хирургичната интервенция. На следващия ден е диагностициран менингит и пациентът се влошил. Последващо дело за неправилно лечение срещу д-р H.S.J.  било прекратено, тъй като не е формирана връзка лекар-пациент.

 

Визитиращ специалист

Много лекари посещават лекции в друг институт. Лекарите представят случаи за дискусия. Визитиращият професор дава мнение.

 

Има ли формирана връзка лекар-пациент? Отговорът е не. Въпреки това, ако визитиращият професор прегледа пациент, назначи тестове или впише бележки в документацията на пациента, това предполага създаване на връзка лекар-пациент. Съдебната практика за такива случаи е изключително рядка.

 

Случай в Калифорния с проф. д-р M.I.G., гастроентеролог,  е демонстративен. Той е бил поканен да прочете лекция на група лекари. Множество случаи са представени за дискусия, включително един пациент с  улцерозен колит.   Д-р M.I.G. дава мнение за този случай, препоръчва хирургично лечение. Лекуващият лекар предава препоръките на професора на пациента и същият претърпява хирургична операция. По-късно пациентът съди д-р M.I.G. за лекарска небрежност. Въпреки това, съдът постановил, че няма създадена връзка лекар-пациент в този случай.

 

Заключение

Правилата, определящи създаването на връзка лекар-пациент, се базират на обща основа. Ако има позитивно действие за уточняване на диагнозата и лечението на пациента, връзка лекар-пациент вероятно съществува. Ако случаят е дискутиран общо или хипотетично, вероятно няма връзка лекар-пациент.

 

Освен това, медицинският съвет трябва да бъде признат за неправилен от съдебен експерт по-късно, за да признат лекарят за виновен. Най-общо тези ситуации са рядки.

 

Превод: НСОПЛБ

< Назад