Електронните здравни записи не са надеждни за съдебни процеси, твърдят експерти

Електронните здравни записи имат широки граници на надеждност и автентичност и трябва да бъдат верифицирани преди да се приемат като доказателство в съдебните процеси, твърдят експерти по здравни информационни технологии  в статия, публикувана в летния брой на Ave Maria Law Review.  Въпреки това не е сигурно дали доказателствата, взети от електронните здравни записи, се отхвърлят в съдебните дела за лекарски грешки.

Основното твърдение на авторите - Barbara Drury, Reed Gelzer, MD, MPH, и  Patricia Trites, MPA – е, че електронните здравни записи са разработени за максимизиране на плащанията към доставчиците на медицинска помощ и затова не винаги отразяват точно грижите, които наистина е получил пациентът. Освен това те отбелязват, че атмосферата на съдебните дела в здравеопазването подтиква към коригиране на електронни здравни записи за промяна на поредицата от събития по различни съображения, което ги прави ненадеждни в съда.

Статията цитира писмото от 2012 г. на Eric Holder, главен адвокат и Kathleen Sebelius, Секретар на Health and Human Services, което предупреждава болниците да не поправят електронните записи с цел да получат по-добро заплащате от  осигурителния фонд. Това писмо е последвано от съобщения в пресата за широко разпространената практика на „cut and pastе” от стари електронни здравни записи в актуални такива.

Авторите пишат, че рентгеновите и лабораторните апарати подлежат на регулаторен контрол и поради това резултатите от рентгеновите и лабораторните изследвания се приемат като надеждни. Обаче електронните здравни записи не са обект на регулаторен контрол, който да потвърди точността и надеждността.

„Електронните здравни записи могат да бъдат разработени, ограничени, допълнени и използвани, за да представят грешна представа” – продължават авторите. Това и други критерии за ненадеждност, включително неволни грешки, правят неверифицираната информация от електронните здравни записи несигурна в съда.

Авторите считат, че не всички електронни здравни записи издържат на проверка, която показва кога са направени, дали и кога са били променени. Те цитират доклад на US Department of Health and Human Services Office of Inspector, който твърди, че 44 % от болниците имат възможност да изтрият данни в записите.

Накрая те отбелязват, че някои електронни здравни записи остават отворени и достъпни дни, седмици и дори години след своето създаване. Ако те позволяват корекции, лекарят би могъл да промени записа много пъти преди да го затвори и подпише – пишат авторите.

Контролът проправя пътека?

Dr Gelzer, консултант по качество на данните, споделя: „Елетронните здравни записи не са регулирани и поради това показват толкова голяма вариабилност при използването си. По тази причина те изискват допълнително ниво на верификация, ако искате да ги използвате като доказателство в съдебни процедури.”

Някои свойства на електронните здравни записи, като способност да се „клонират” записите, могат да направят данните несигурни за определени цели.  Докато няма утвърден режим с изисквания как тези системи наистина да се използват, е проблем да се приемат като доказателства.

Как може съдът да приеме един електронен здравен запис като надежден?  Според  д-р Gelzer електронната технология преди всичко трябва да бъде атестирана за надеждност и автентичност. След това съдът поставя следните въпроси:

• Дали „клонирането” на записи е разрешено?
• Какви са правилата на лечебното заведение за използване на „копирането”?
• Позволява ли прегледът от ревизор поправки и изтриване на информацията?

Armand Leone, MD, JD, адвокат по дела, свързани с лекарски грешки в Glen Rock, New Jersey, е съгласен с голяма част от написаното за проблемите, които електронните здравни записи се срещат в юридически аспект.  Въпреки това, според него както жалбоподателят, така и ответникът ще имат полза, ако могат да се използват електронните записи като доказателства в съда.

Изводът от прегледът на съдебната практика в статията е, че е необходимо да се регулират всички електронни здравни записи така, че изпълнителите на медицинска помощ да не могат да изключват контролните функции на програмата и да поправят медицинските записи.

„Вместо да се атакува целият запис, когато имате подозрение за част от информацията от електронния запис в съдебно дело, необходимо е да имате възможност да проверите и потвърдите кога е направен записът и кога е променен” - твърди д-р Leone.

Нито д-р Leone, нито George L. Paul, адвокат в Аризона, написал книга за електронните доказателства, могат да кажат дали надеждността на електронните здравни записи е била фактор в поне един съдебен случай за лекарска грешка. Но Paul пише, че широко разпространената употреба на електронни здравни записи е все още нова и е необходимо да минат няколко години, за да може да бъде използвана в съдебен процес, доказана и използвана в апелационни процедури.

Превод:  НСОПЛБ