НЯКОИ АКЦЕНТИ В ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА НРД/РЕШЕНИЕ НА УС НА НЗОК,

ПОДГОТВЕНИ ОТ ЕКИПА НА НСОПЛБ:

1.      При обсъждане на проектозакона за бюджета на НЗОК да отпадне от параграф 9, т.2, която гласи: ”в чл. 37  ал. 5 се отменя”. Така се запазва възможността разликата от 1,40 лв. в потребителската такса за лица над 60 и 63 г. да се изплаща чрез трансфер от Р Бюджет към НЗОК.

Друг вариант е  да се възстанови още по-старият текст в чл. 37 на ЗЗО, като от ал. 1 отпадне привилегията за лицата над 60 и 63 г. да заплащат само 1,00 лв., а разликата да се поема от държавата и да плащат като всички останали 1% от МРЗ. В този случай ал. 5 от чл. 37 става излишна.

Потребителската такса има основно регулираща и разбира се съфинансираща функция, особено в условия на икономическа криза. Тя ограничава необоснованото свръхпотребление на медицински услуги. Добавянето на още привилегии, основани на разлика във възраст и социално положение при една солидарна система на здравно осигуряване, също е в противоречие с Конституцията на Р България.

2.      Въпреки обещанията на министър Нанев и зам.-министър Митрев, дадени пред НС на БЛС преговорите по НРД 2010 да продължат, впоследствие бе заявено преговори няма да има. Готви се Решение на УС на НЗОК, което да замени Рамковия договор. Дори в този случай считаме за разумно да се обсъдят мнения и предложения за промени, които биха били от полза в бъдещата дейност по предоставяне на медицински услуги.

ОСНОВНИТЕ МОМЕНТИ ВЪРХУ КОИТО ИСКАМЕ ДА ПОСТАВИМ АКЦЕНТ

при едни разговори/преговори за НРД, а ако няма НРД – за Решението на УС на НЗОК и съпътстващите го приложения са:

-           Диспансерните прегледи на пациентите с хронични заболявания, които са 4 (четири) на брой за 12- месечен период, да се провеждат в период от 01.01. на съответната година и да приключват на 31.12. през същата година. Това изисква промяна в приложение към НРД/Решение на УС на НЗОК. Досегашната практика беше тези прегледи да се провеждат за 12 месеца, но считано от датата на която пациентът е взет на диспансерно наблюдение (напр. 12.05.2008 до 12.05.2009г.), което внася сериозно объркване и затруднение в работата на колегите, тъй като периодите са трудно проследими и е неудобно за пациентите.

Уместно би било чрез промяна в Наредба №39 на МЗ за диспансерното наблюдение, прегледите за болните от диабет, които до момента са 3 (три) за 12 месеца да станат също 4 (четири), като за останалите заболявания.

-          Второто ни предложение е свързано с въвеждането на коефициент при заплащането на обсъжданите в предходната точка прегледи, като при пациенти с едно заболяване коефициентът е 1.0, при пациенти с две заболявания – 1.5, а с три и повече заболявания – 2.0, сравнено с базисната цена за преглед на пациент с едно заболяване. Логиката на това предложение произтича от увеличения обем дейности (като преглед, изследвания и консултации) на тези пациенти, свързани с увеличения брой заболявания, необходимостта от интерпретация и въздействие от страна на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) върху пъти повече заболявания. Друг полезен ефект от тази промяна е събирането на достоверна информация за точния брой пациенти с едно или повече социално-значими заболявания, която дава възможност за точен анализ на необходимостта и планиране на последващи медицински услуги,  съответното финансиране и контрол върху дейността. Въвеждането на този начин на оценка и заплащане няма да доведе до превишаване на определения за 2010 г. бюджет за ПИМП.

-          Третото ни предложение е за повишаване цената на профилактичния преглед за лица над 18 години и на децата до 7 годишна възраст, както и заплащане на първите две посещения от ОПЛ на новороденото в дома. В този случай при умерено завишение също няма да се стигне до превишаване на бюджета.

За да се направят точни калкулации и прогнози по предходните два абзаца е необходимо НЗОК да предостави от електронната си база данни информация за брой извършени и прогнозирани профилактични прегледи на лица от 0 до 7 и над 18 години за 2009 г., брой проведени прегледи по диспансерно наблюдение на лица с хронични заболявания за 2009 г., брой на лица с едно, с две и с три или повече от три хронични заболявания.

-          Четвъртото ни предложение са Регулативните стандарти или т.нар. лимити за направления (талони) за консултация със специалист или изследвания, да бъдат разделени на две части.

І.Регулативни стандарти за остри заболявания. Това са остро възникнали здравословни проблеми, които не могат да бъдат предвидени, точно прогнозирани и при които ОПЛ преценява необходимостта от консултация и изследване, като носи отговорност за разходването на средствата, предвидени в бюджета за тази цел. Този регулативен стандарт (лимит) за ОПЛ може да бъде контролиран и при драстично превишаване след проверка на медицинската целесъобразност да се наложи някакъв вид санкция.

ІІ.Регулативни стандарти за профилактични прегледи във всички възрасти и прегледи на диспансерно наблюдавани болни с хронични заболявания. Това са определени в Закона за здравето, ЗЗО, Наредба № 40 и № 39 на МЗ и приложенията към НРД/Решение на УС на НЗОК дейности. Т.е. това са прегледи, консултации и изследвания, които се извършват както е указано в нормативната уредба. Те са задължителни за ОПЛ и могат да бъдат ползвани от всеки български гражданин със съответното заболяване или пък желаещ да си направи профилактичен преглед. Тези регулативни стандарти са почти непроменлива величина и ОПЛ не може да преценява дали има необходимост от ползването им или не, а изпълнява разпоредбите. При тези

регулативни стандарти не е възможно равномерното им разпределение по тримесечие, както е заложено в НРД/Решение на УС на НЗОК 2009. Следователно превишаването на тези регулативни стандарти не трябва да бъде основание за санкциониране на ОПЛ, каквато акция е подета от контролиращите органи на РЗОК в момента.

Сега стандартите по т.І и т.ІІ се проследяват общо всяко тримесечие, без да се отчита кое от двете направления – І или ІІ е довело до превишаване на общата стойност. Налагат се санкции, след което се стига до арбитраж и съдебни дела. Лекарите губят време по съдилища, вместо да работят с пациентите си и са наказвани за това, че са си свършили добре работата, което само по себе си е парадокс.

Нашето предложение е контрол на регулативния стандарт за остри заболявания и с възможност за санкция при необосновано превишаване. Регулативния стандарт за дейностите по т. ІІ да не бъде обект на такъв контрол, а де се мониторира разходването на средствата. За целта, както споменах, двата типа стандарти трябва да бъдат определяни и отчитани поотделно.

-          Петото ни предложение е свързано с промяна в съдържанието на индивидуалните договори, които подписва всеки един ОПЛ за дейността си през следващата година. В момента те не отговарят напълно на променените правила, по които работим през 2009 и се основават на промени в нормативната уредба и Решение на УС на НЗОК 2009. Това създава конфликти между ОПЛ и РЗОК и затруднява ефективната работа.

Имаме и други предложения, свързани с оптимизиране на нашата дейност, които е наложително да обсъдим. Те са представени в отделен документ, приложен по-долу.