Дентална травма – актуализирано ръководство за поведение

29.01.2014

Неденталните лекари могат да играят ключова роля в превенцията и лечението на дентална травма, се твърди в съобщение на American Academy of Pediatrics.

 

Ръководството за поведение, публикувано на 27.01.2014 г. в Pediatrics, касае превенцията, диагностиката и лечението на увредените зъби.

 

При децата на възраст под 6 години, нараняванията на устата са втората най-честа причина за травми, като обхващат почти 20 % от травмите на децата, пишат Martha Ann Keels, DDS, PhD, ръководител на детска дентална клиника към Duke University в Durham, Северна Каролина, и нейни колеги.

 

Всеки, който осъществява прегледи по спешност на деца, трябва да бъде подготвен да лекува дентална травма поради факта, че често няма дентален лекар на разположение, а времето може да бъде критично, пишат авторите.

 

Лекарите, които се грижат за децата, трябва да се опитат да предпазят увреждането на зъбите на децата. Те могат да направят това, като препоръчват мерки за безопасност, като преграждащи врати на стълбищата и премахване на вещите, в които детето може да се спъне.

 

Те би трябвало също така да съветват своите пациенти да носят протектори за уста по време на спортуване. Препоръките са различни, като  US National Collegiate Athletic Association препоръчва протектори за устата за спортовете хокей, лакрос, хокей на трева и футбол, докато American Dental Association препоръчва използването им за 29 спорта.

 

Когато нараняването се случи, Dr. Keels и колегите ѝ препоръчват следното:

 

  • Преди лечението, снемете кратка медицинска и дентална анамнеза

 

  • Внимателно изследвайте лицето на пациента, устните и устната мускулатура за мекотъканни лезии.

 

  • Проверете областта на травмата за фрактури, неправилна позиция на зъб и повишена подвижност на зъб.

 

  • Направете подходящо за възрастта неврологично изследване

 

  • Поинтересувайте се за наличие на чувствителност към топло или студено

 

  • Направете снимка на увредения зъб с интраорална дентална рентгенография, а не с компютърна томография.

 

  • Запознайте се с класификациите на денталните травми и спешната помощ при сътресение, сублуксация, латерална луксация, екструзивна и интрузивна луксация, инфарциране, неусложнена непълна фрактура на корена на зъба, усложнена фрактура на корена на зъба, фрактура на челюстта, алвеоларна фрактура.

 

  • Предупредете близките на детето, че то трябва да се храни с течни храни и да избягва сукането на пръстите за срок от 10 дни след травма на постоянен зъб

 

  • Обърнете внимание на разликите между препоръките за лечение на млечен и постоянен зъб.

 

  • Направете контакт с локалния дентален лекар, за да улесните приемането на детето

 

  • Научете кога денталната травма изисква незабавно лечение от дентален лекар.  

 

Пълният текст на Ръководството за поведение е публикуван  в Pediatrics.

 

 

Превод: НСОПЛБ

< Назад